Млади

Кривата на Гетсби е популярното название за твърдението, че има голяма зависимост между икономическата мобилност и неравенството –  по-трудно е да промениш социалния си статус при голямо неравенството в доходите. Може да се спори по точността на метафората, тъй като Гетсби е пример за човек, издигнал се по време на голямо неравенство. По-същественият въпрос е за нейната интерпретация и приложенията върху икономическата политика.

Неравенство и мобилностОткакто тази метафора бе използвана за първи път от проф. Алън Крюгер през миналата година, тя поражда много дискусии. Следват аргументите на двама основни участника в разразилия се дебат – проф. Майлс Корак, един от известните защитници на кривата и привърженик на идеята за мерки в ползва на социалната мобилният и проф. Грегъри Манкю, който е на обратното мнение.

Корак е известен с много доклади по темата за неравенството, в това число с проучване, според което има 40% вероятност даден мъж да работи в същата компания, в която е работил и баща му. В изследване от декември 2012 г. той цитира подробно проучване на ОИСР (“Divided We Stand: Why Inequality Keeps Rising”),  проведено през 2011 г., според което растящото неравенство задушава социалната мобилност, като прави труден успеха на талантливите и работливите.

Всъщност това е американската мечта и заради нея гражданите на САЩ са по-склонни да толерират неравенството, отколкото други страни. Дори хората с ниски доходи не защитават преразпределителната роля на държавата, тъй като вярват, че ако не те, то поне техните деца ще се изкачат нагоре по икономическата стълбица.

Кривата на Гетсби хвърля съмнение върху това. Според Корак мобилността на доходите между раличните поколения е ниска в страни с високо неравенство като Италия, САЩ и Великобритания и по-висока в северните страни, където доходите са разпределени по-равномерно. Неравенството подрива възможностите. То пречи на талантливите хора да достигнат потенциала си, а това подкопава растежа, както показват и изследванията на проф. Джоузеф Стиглиц и на икономиста от Чикагския университет и отскоро управител на индийската централна банка Рагурам Раджан.

Страните с голямо неравенство обикновено са тези, при които голяма част от икономическите предимства се предават от родители на деца. Обичайно е това да се описва с кривата, която Алън Крюгер нарича крива на Великия Гетсби. Тя подрежда страните по два критерия. По хоризонталата са подредени страните според неравенството в доходите от Финландия и Швеция до САЩ и Великобритания. По вертикалата е представена степента на мобилност в икномоческия статус на различните поколения. В северните страни като Дания и Норвегия по-малко от една пета от икономическите предимства или бреме на родителите се предава на децата. Тоест ако бащата в Дания печели двойно повече от среднонто в Дания, може да се очаква неговият син да изкарва 15% над средното. В Италия, САЩ и Великобритания децата наследават 50% от икономическия статус на родителите. Колкото по-голямо е неравенството, толкова по-вероятно е бедните да останат бедни.

Високите нива на неравенство в САЩ са свързани със силна обвързаност между семейната среда и доходите на родителите за кохортата американци, родени в началото на 60-те години.

Тази картина поражда поне три въпроса: за интерпретацията на статистиката и т. нар. поколенческа еластичност на доходите, за факторите на икономическата мобилност и за последиците от ръст на неравенството.

Колкото по-стабилни и заможни са семействата, толкова по големите са шансовете на децата. Колкото по-малко неравенства има на трудовия пазар и колкото повече инвестира държавата в човешки капитал, толкова по-големи са шансовете на тези, които са родени без предимства, твърди той.

 

Проф. Грег Манкю очаквано защитава дясната позиция.

Да предположим, че събирате данни за различни клубове по шах (държави), обяснява той. Във всеки клуб имаме данни за победите и загубите на всеки член (доходи). Можем да измерим вариацията на резултатите за всеки играч (неравенство). Можем също така да измерим, как победите и загубите през една година предопределят резултата през следващата (икономическа мобилност).
Някои клубове имат играчи със сходни умения в шаха. В този случай играчите ще имат близки резултати и класацията им през дадена година не е определящи за следващата. Имаме малко неравенство и значителна мобилност.
Други са хетерогенни. Те имат някои майстори и новаци. По-добрите резултати на майсторите се запазват в продължение на години. В този случай бихме имали значително неравенство и малка мобилност. Ако обединим резултатите на тези клубове на една графика, ще получим нещо като кривата на Гетсби.

Ако погледнем на Европа като цяло, отколкото на всяка страна поотделно, ще открием, че са налице по-голямо неравенство и по-малка мобилност, отколкото в отделните държави. Германците са по-богати от гърците и това неравенство се запазва от поколение на поколение.

Според Манкю по същия начин кривата на Гетсби комбинира богатия Кънектикът и бедния Мисисипи.

Прочетете още

Митове и обяснения за неравенството в доходите