МФ

Готови ли сме за повишение на данъците

Няколко изказвания повдигнаха въпроса за това дали не настъпва краят на ниските данъци. Добре известно е, че данъци се вдигат по време на възходящата фаза на икономическия цикъл, а в ЕС на дневен ред е ремонт на облагането (по-скоро на данъчната основа, отколкото на ставките).

Изявленията дойдоха в края на миналата седмица. Тонът зададе изказване на Ищван Секели от дирекция Икономически и финансови въпроси на Европейската комисия при представяне на Задълбочения преглед по процедурата за макроикономически дисбаланси. България харчи малко (между една трета и 40%) от един малък БВП при 50% нормално за ЕС, каза той, подчертавайки, че социалният бюджет е много малък. Подобни текстове има и в самия доклад. За да се поддържат ниските данъчни ставки, трябва да има изключително висока събираемост, а държавата трябва да е много ефективна, когато харчи, допълва експертът от ЕК.

Коментирайки думите му в “Неделя 150” вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че “това е свързано със стремежа на ЕС за по-голямо сближаване, включително по отношение на данъчната тежест  и аз го приемам като аргумент”.

Отново в петък министърът на финансите Владислав Горанов каза:  “Няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци.”

Дали е настъпил моментът, в който правителството ще се изправи пред избирателите си и ще каже “Имаме нужда от повече от Вашите пари, за да можем да предложим по-добри публични услуги“? Към настоящия момент отговорът на този въпрос е неясен, но вярвяме, че тази дискусия е на дневен ред.  Думите на г-н Дончев сочат една от причините, а, както често се оказва напоследък, повечето големи промени у нас са под външен натиск.

Тези промени може да бъдат много бавни. Впрочем, макар че на пръв поглед данъците у нас са устойчиво ниски, вече имахме повишаване на общата данъчно-осигурителна тежест. Например, през последните две години осигурителните вноски бяха увеличени с два пункта, в т.ч. вноската за сметка на служителя – с 0.88 процентни пункта*, без това да предизвика голяма дискусия.

Но дали са достатъчен аргумент изискванията за хармонизация и пернишката инфраструктура?

Къде сме ние?

Ниско облагане

Българският модел на облагане залага на ниски данъчни ставки на преките данъци и широка данъчна база с възможно най-малко изключения. При ДДС ставката е в рамките на средното за ЕС, като не са предвидени сериозни изключения с изключение на отстъпката, направена към туристическия сектор.

Дали широката база е достатъчна да компенсира ниските ставки? Данните от ЕС действително сочат обработното. Данъците у нас през 2016 г. са били 29% от БВП при средно 40% за ЕС. По-ниски данъци събират само Ирландия и Румъния. Нека се има предвид, че когато данъците се представят като процент от БВП, аргументът ниски доходи не обяснява пряко разликите. (За 2017 г. виж тук)

Докато постъпленията от ДДС (въпреки несъбраните суми) повече от средното за ЕС, то не само данъците върху доходите режимът е облекчен. България събира незначителни данъци върху регистрацията на автомобили (не са дадени в таблицата, защото са 0% от БВП). Приходите от данъци върху лотарии и други игри пък намаляват двойно въпреки всенародното увлечение по игри на щастието.

данъци

Данъци и неравенство

Освен това данъчната структура в България значително се различава от тази на повечето европейски страни.

С дял на приходите от ДДС в размер на 9.2% от БВП България изпреварва значително средното европейско ниво (7% от БВП). Само няколко страни са с по-високо облагане с ДДС – Дания, Естония, Унгария и Хърватска. Високият дял на косвените данъци засилва регресивния елемент в облагането и е предпоставка за задълбочаване на неравенството.

Делът на данъците върху личните доходи е вторият най-нисък в ЕС (2.8% от БВП през 2016 г.) след Кипър, докато данъкът върху корпоративните печалби (2.1%) изпреварва само нивата в балтийските страни и Словения.

На този фон и при неефективната социална политика не е случайно, че нивата на неравенство в България (измерени чрез коефициента Джини) същевременно са най-високите в ЕС, както посочи и ЕК.

Предстояща промяна в ЕС

Може ли Брюксел да наложи сближаване на данъците?

Макар че през миналата година ЕС се отказа от идеите за минимални нива на корпоративния данък в ЕС, той, макар и бавно, постига напредък по отношение на хармонизирането на данъчната основа. Ще последват опити за хармонизация и по отношение на данъците върху доходите и особено социалните осигуровки – една от причините за това, което стана известно като социален дъмпинг.

Но, поне засега, ЕС се движи в обратната посока с последните си идеи за промени в Закона за ДДС, където ще се даде възможност за множество изключения от единната ставка.

Макар че данъците са сфера на национален суверенитет, който правителствата ревностно отстояват, големите различия в облагането пречат на идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали. Преговорите по многогодишната финансова рамка за следващия период (ако ЕК не загуби контрол върху тях) може да зададат тона по дългия път към фискално сближаване. Брекзит и реформата в еврозоната са повод за това. Повишената мобилност и избледняването на границите също налагат повече общоевропейски данъци (като дигиталния налог).

Прогноза: малки стъпки

Повишаването на данъците е политически чувствителна тема, особено предвид несигурността около кабинета през втората половина на годината, преди местните избори през 2019 г. , а и предвид очертаващата се неизбежна актуализация на бюджета през есента, която ще отнеме доста енергия.

Затова е малко вероятно МФ да приеме големи промени в данъчното законодателство. От думите на г-н Горанов става ясно, че това може да направено по отношение на местните данъци, и то по-скоро чрез актуализиране на данъчните оценки.

В отговора си пред Народното събрание Горанов коментира конкретно финансовата децентрализация, като отбеляза, че не е дошъл моментът държавата да се откаже от приходи в полза на общините. Данъците върху недвижимо имущество се разминават сериозно с тези на Запад, каза той, намеквайки, че данъчните оценки не са актуални. Освен това, по думите му, данъците върху автомобилите са предпоставка за превръщането на България в гробище на стари коли. Повишаване на данъците за старите автомобили би намерило поддръжници заради проблемите с въздуха в големите градовете и идеите за забрана на дизелови коли в Германия. По последни данни 42% от регистрациите на пътни превозни средства у нас са на възраст над 20 години.

Тези бележки, както и относително ниския дял на имущественото облагане, посочват, че евентуално увеличаване на данъчната тежест може да започне от местните данъци.

Предвид превръщането на плоския данък в икона и силно идеологизираната дискусия по темата, не е вероятно правителство на ГЕРБ да предложи промяна на прякото данъчно облагане.

Но не е изключено да продължи повишаването на осигурителната тежест, което изглежда по-лесно за обяснение пред избирателите. Например, последната прогноза, която сочи намаляване на населението с 20% при увеличаване на дела на възрастните в комбинация с ограничените възможности за ново вдигане на пенсионната възраст за масовите категории, дават аргументи. Друг фактор са големите дефицити на НОИ. За разлика от данъците, вдигането на осигурителните вноски се приема по-леко.

Проблемът е, че ново увеличение на осигурителната вноска при запазване на тавана на осигурителния доход осигурява предимства за получателите на високи доходи. Това води до регресия в облагането (по-ниска данъчно-осигурителна тежест за по-високите доходи), която е трудно да бъде оправдана.

Данъчните изненади са по-вероятни при участие на БСП в управлението.

Готови ли сме?

Отговорът зависи от два фактора: повишаването на доходите и изчерпването на всички останали резерви за оптимизиране на бюджетните разходи.

По принцип по-лесно е да се вдигат данъци при растящи доходи, но като се има предвид, че нивото на заплащане в България остава по-ниско от това в ЕС, това не е толкова безспорно. Особено силно би се усетило повишаване на данъците на най-бедните, но спрямо средните нива в ЕС, голяма част от работещите у нас са бедни. Затова, ако правителството се реши на подобна непопулярна мярка, тя следва да се въвежда постепенно и да бъде съпроводена със смекчаващи мерки (увеличаване на детските добавки е добра идея).

С оглед на ефекта върху неравенствата и данъчната справедливост следва да се обсъди и повишаването на максималния осигурителен доход, който не е променян от четири години.

По-важният въпрос е дали са изчерпани всички други резерви, с които държавата разполага. Това включва както събираемостта на данъците, така и ефективността на публичните услуги.

По първата част на този въпрос отговорът безспорно е не. Макар че твърденията за 16 млрд. лева несъбран ДДС се оказаха преувеличение, фактът е, че т. нар. данъчна дупка по ДДС у нас е около два пъти по-голяма отколтото е на Запад. Докато не направи възможното да затвори пролуките в системата, МФ трудно ще убеди, че повишението на данъците е без алтернатива.

Втората част от въпроса е по-трудна. Наистина налице са системно недофинансирани сектори като образованието, докато в други – например, силовите министерства или поддържането на инфраструктура, остават съмнения за разхищения.

Но правителството създава предпоставки за неефективно харчене не само когато дава повече пари, а и когато дава по-малко . Това е така, защото ако средствата не достигат, за да се гарантира минимален стандарт на качество или минимален набор от услуги, те в крайна сметка не водят до създаване на публична услуга, а са директна загуба. Когато си под прага, имаш разход, но нямаш продукт. Тогава данъкоплатците се отказват от любезно предложените им некачествени или недостатъчни публични услуги и избират да плащат от джоба си и/или се преместват там, където услугите са осигурени. Примери са доплащанията в здравеопазването (по този показател България е страна от Третия свят, като доплащания нарастват силно според данните на Световната банка – виж тук) или разцветът на частната охранителна дейност. Освен това липсата на дългосрочно планиране и икономиите, които следват исторически принцип, водят до работа на парче. Пример – в пряк и преносен смисъл, е закърпването на дупките по пътищата. Евтиното често излиза по-скъпо.

Това означава, че преди да поиска повече пари от гражданите, държавата трябва да си напише домашното – да затвори дупките, откъдето изтичат бюджетни средства и да установи къде е налице системно недофинансиране.

Преминаването към програмно бюджетиране (не само на хартия), въвеждането на индикатори за качество и укрепването на органите, които контролират използването на публичен ресурс, биха били добро начало.

* Като се има предвид, че данъкът се смята върху дохода с приспаднати осигуровки, това съответства (дори е малко повече) на повишаване на подоходния данък с един процентен пункт.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *