Изкушението суверенни пари

Преди дни научихме, че максималният осигурителен доход ще нарасне от 2600 на 3000 лева месечно. Нямаше предварителни индикации за това. Такъв скок за последно се бе случвал през 2008 г., като тогава той съпътстваше въвеждането на плоския данък. От 2015 г. таванът на осигурителния доход не е променян, въпреки че през това време минималната работна заплата се повиши от 360 до 510 лева през настоящата година.

Мярката бе посрещната с остра критика от работодателите и предизвика гневна реакция на ИТ бранша, според който това увеличение ще засегне 148 000 души, предимно в техния сектор.

Това бе повече от очаквано, тъй като внезапното решение дойде след среща с КНСБ и “КТ “Подкрепа”, на която работодателите не са били поканени. За намерението на кабинета се разбра от споразумение между синдикатите, премиера и финансовия министър, в което присъстват и други обещания и призиви. До този момент то не е коментирано от представител на правителството. Тази несериозност и липсата на каквито и да е мотиви събуждат подозрението, че целта е да се тестват реакции, а не да се приеме решение. Така и не стана ясно дали обещанието на премиера и финансовия министър е било мотивирано от вдигането на тавана на пенсиите догодина или се търси компенсация на известно изкривяване на данъците от последните години. Не бяха представени разчети.

А именно разчетите са важни, защото в икономиката всичко е въпрос на мярка. Без числа всеки спор би бил безкраен: привържениците на запазване на тавана на осигурителния доход ще твърдят, че той насърчава младите и високообразованите да останат в България, противниците ще говорят за справедливост, защото заради тавана подоходното облагане у нас е регресивно.

Затова нека първо погледнем числата.

Първо, ако увеличението се приеме в оповестения размер (но според мен, ако не се откаже от идеята, правителството ще предложи компромис, например, 2800 лева), то ще има осезаем ефект за хората, чиято брутна заплата е около 3000 лева. Те биха получили с около 50 лева по-малко, а работодателите им биха платили с около 75 лева повече. В процентно изражение това означава намаляване на разполагаемия им доход с малко повече от 2% (за по-ниските и по-високите доходи намалението е по-малко).

Второ, от началото на новия осигурителен модел до 2002 г. максималният размер на осигурителния доход бе определен на 10 минимални работни заплати и въпреки че това правило се запази само две години до 2014 г. таванът нарасна горе-долу колкото и средния осигурителен доход (три пъти). Сега максималният осигурителен доход е пет пъти по-голям от МРЗ и само 2.9 пъти по-висок от средния осигурителен доход. Таванът на пенсиите бе определен на 35% от максималния осигурителен доход, като тихомълком бе изоставено правилото ограничението да се прилага само за пенсиите, отпуснати до края на 2009 г. и/или да отпадне (най-напред до края на 2011 г.).

Има резон в предложението на Демократична България максималният осигурителен доход да се определи като процент от средната работна заплата както е в Германия. Там таванът на осигурителния доход е 5700 евро за бившата ГДР и 6350 евро месечно за Западна Германия.

Накратко, запазването на постоянен таван на осигурителния доход при растящи заплати доведе до спадане на съотношенията до най-ниски стойности. Ето какви са актуалните съотношения между тавана на осигурителния доход и останалите показатели, имащи отношение към ДОО, и как намаляват те.

Максимален осигурителен доход

Изчисления при МОД от 3000 лв. , таван на пенсиите 1200 лева и ръст на СРЗ с 10%

Трето, засегнатите лица са по-малко от 148 хиляди*. Ако отчетем ефекта от едно продължаващо увеличение на заплатите и възможността увеличените осигуровки да се избегнат чрез легални данъчни средства (особено в сектора на ИКТ), то допълнителните осигурителни приходи, които ще бъдат събрани (иззети – ако предпочитате) през 2019 г., е около 150 млн. лева.

Като цяло обявената промяна би оказала по-малък ефект отколкото увеличаването на осигурителната вноска на два пъти с по 1% през последните години. Тогава това увеличение бе съпроводено и със силно нарастване на МРЗ и минималните осигурителни прагове, което усили ефекта върху работещите на ниски заплати и самоосигуряващите се. Въпреки това двете увеличения на осигурителната вноска не бяха посрещнати с толкова много несъгласиу. Това се дължи на следните причини. Първо, ефектът от увеличението на вноската за ДОО бе разпределен между работещите и работодателите, от една страна, и между две години, от друга, затова не се усети така остро. Второ, данъкоплатците очевидно възприемат по-остро селективни увеличения на данъците (засягащи само част от тях), тъй като те се отразяват на относителното им благосъстояние.

В случая вината е на правителството, което не оповести достатъчно навреме своите намерения, нито ги обясни. То заблуди работодателите в ИТ сектора, че могат да договарят цените на услугите си за следващите три години при презумпция за запазване на осигурителните вноски. То също така пропуска да обясни, че увеличаването на тавана възстановява данъчната неутралност (каквото по презумпция е идеята на плоския данък).

Освен това в подобни случаи, когато се подготвя мярка, осезаемо засягаща данъкоплатците, неписано правило е да има съпровождащи ходове – например, премахване на подоходните ограничения за детските добавки (с диференциране, вече има два размера). Това би компенсирало част от добре платените ИТ специалисти и въвежда неутралност спрямо доходите, която в случая е повече от уместна. При наличието на демографска катастрофа, всяко дете е национално богатство. Необходимата сума за увеличаване на обхвата на детските надбавки би надхвърлила поне двойно парите, които държавата ще събере от увеличаването на тавана на осигурителния доход. Но все пак не е от мащаб, който да попречи на балансирането на бюджета.

Освен от липса на ясни измерители, спорът за и против увеличаването на максималния осигурителен доход страда и от липса на контекст. Мотивът за увеличаването на тавана може да е свързан със социална справедливост, но не се изчерпва с него.

Безспорно аргументът за неравенствата има значение. През последните години България има влошаваща се история с бедността и неравенствата (виж тук). Това, което е особено притеснително, че тези данъчната система все повече допринася за неравенствата вместо да ги коригира. Приносът на максималния осигурителен доход в тази връзка е вън от съмнение. Заради тавана лице, което получава 10 000 лева, би платило под формата на данъци и осигуровки 13.2%, а лице, което получава 510 лева – 22.4%. Това именно е данъчната регресия, за която вече стана дума.

Увеличаването на тавана вероятно би допринесло за възстановяване на справедливостта. Проблемът е, че това увеличение наказва най-много получаващите около 3000 лева, което е една прилична, но не много висока заплата. В същото време регресията остава изразена по отношение на най-високите доходи.

Традиционен аргумент в споровете за и против тавана е, че осигуровките (не) са данък. Ако осигуровките не са данък, а вноска във фонд, който отчита индивидуалния принос, то тогава регресията не би трябвало да ни интересува. Но обикновено не е така.

Трябва да имаме предвид, че таванът на осигурителния доход не се отнася само до вноската за ДОО. Що се отнася до здравната вноска, която постъпва в един солидарен фонд и се харчи без оглед на приноса, спокойно можем да я приравним на данък. Обезщетението за болест е обвързано директно с дохода, върху който са правени осигурителни вноски. Проблемът е с определянето на дългосрочните обезщетения, тоест пенсиите, където се намесват много фактори като инфлацията и има солидна доза несигурност поради политически намеси във формулите за изчисляването им.

Основният аргумент в подкрепа на съществуването на тавана на осигурителния доход е фактът, че приносът към осигурителната система не се пренася “без загуби” в размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това до голяма степен се дължи на тавана на осигурителния доход, но само отчасти. Правителствата от последните вече 30 години носят огромна вина пред настоящите и бъдещи пенсионери за това, че не създадоха механизъм, който води до справедливи пенсии. Заради това не само най-богатите, а и хората от средната класа получават пенсии, които не съответстват точно на приноса им. Това не е друг проблем, това е същият проблем. Но за правителствата е много по-удобно размерът и основата за определяне на осигуровките да се третират като вид данък, защото това им развързва ръцете да не спазват обещанията си.

Затова големият проблем на увеличаването на тавана на осигурителния доход не е в това, че заплатите на по-квалифицираните служители ще се понижат с 50 лева. Проблемът е, че хората са прави да вярват, че вноските им в ДОО няма да бъдат използвани по предназначение и при всяко фискално сътресение политиците ще се домогват до парите за пенсия, точно толкова безконтролно както харчат и парите им, събрани от данъци. За това трябва да се протестира и критикува.

Таблица
Ефект на увеличението на тавана на максималния осигурителен доход
Наименование Процент 2018 2019

1. Основна заплата 3000 3000
2. Процент за прослужено време 0% 0 0
3. Брутна заплата 3000 3000
4. Осигурителен доход 2600 3000
5. За ДОО – вноски на служител, включващи: 8.38% 217.88 251.4
5.1 фонд Пенсии – служител 6.58% 171.08 197.4
5.2 фонд ОЗМ – служител 1.40% 36.4 42
5.3 фонд Безработица – служител 0.40% 10.4 12
6. фонд ДЗПО в УПФ – служител 2.20% 57.2 66
7. фонд Здравно осигуряване – служител 3.20% 83.2 96
8. Общо осигурителни вноски (р.5 + р.6 + р.7) – служител 13.78% 358.28 413.4
9. Данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ (р.3 – р.8) – служител 2641.72 2586.6
10. Данък по ЗДДФЛ (р.9 * 10.00%) – служител 10.00% 264.17 258.7
11. Общо вноски от служителя (р.8 + р.10) – служител 622.45 672.1
12. Чиста сума за получаване (р.3 – р.11) – служител 2377.55 2327.9
13. За ДОО – вноски на работодател, включващи: 10.92% 283.92 327.6
13.1 фонд Пенсии – работодател 8.22% 213.72 246.6
13.2 фонд ОЗМ – работодател 2.10% 54.6 63
13.3 фонд Безработица – работодател 0.60% 15.6 18
14 фонд ТЗПБ – работодател 0.40% 10.4 12
15 фонд ДЗПО в УПФ – работодател 2.80% 72.8 84
16 Фонд Здравно осигуряване – работодател 4.80% 124.8 144
17. Общо осигурителни вноски – работодател (р.13 + р.14 + р.15 + р.16) 18.92% 491.92 567.6
18. Общо разходи – работодател (р.3 + р.17) 3491.92 3567.6

* Работещите по трудов договор, които получават над 2600 лева месечно, са 103 хиляди по данни на НАП от юли 2018 г. Към тях следва да се прибавят работещи на граждански договор, които не са осигурени на друго основание, но без авторски възнаграждения, наеми и подобни доходи, за които няма осигуровки.