платформи

Как да регулираме големите технологични компании, така че да спрем злоупотребата с доминиращата им позиция и да разпределим правилно залозите преди Четвъртата индустриална революция, чиято суровина ще са данните?

Не минава ден без тези въпроси да се дискутират в големите западни медии, на форуми и в научни доклади. Скандалите около Facebook и надпреварата за контрол над алгоритмите ожесточават дебата, на фона на растящи тревоги за социалните последици. Злоупотребата с лични данни и растящата монополизация на западните икономики са специални поводи за загриженост.

По-долу обобщаваме основните предложения за нови регулации – както традиционните антимонополни мерки, така и по-нестандартни решния.

Разделяне

Натискът върху Facebook достигна своеобразна кулминация след предложението на сенатор Елизабет Уорън, която е един от претендентите на демократите за президентската надпревара и статия на съоснователя на социалната мрежа Крис Хюс, които се обявиха за разделяне на големите платформи.

В статия за Medium и в предизборни речи Уорън, която досега бе известна главно с кампанията си за защита на потребителите на финансови услуги и затягане на регулациите над банките, поискане разделяне на компании като Amazon, Google, Facebook и Apple. Това включва отмяна на някои сделки като тези за Instagram и What’sApp или покупката на Waze от Google. Тя обаче отива по-далеч, като предлага решение по подобие на регулациите на ЕС за ключова инфраструктура – например, за газопроводите. Според Уорън трябва да се забрани на платформите от типа на Amazon да предлагат собствени услуги. Компаниите с годишни глобални приходи над 25 млрд. долара, които предлагат онлайн платформа за пазаруване или платформа за за свързване на трети страни според това предложежние ще се смятат като “platform utilities.” Образувания като Amazon Marketplace и AmazonBasics следователно трябва да бъдат разделени. Според Уорън на компаниите трябва да бъде забранено да трансферират или споделят потребителски данни с трети страни.  Това е насочено към проблеми като:

  • Използване на сливания, за да се ограничи конкуренцията. Facebook изкупува потенциални конкуренти като Instagram. Amazon използва позицията си, за да принуди конкуренти като Diapers.com да продават на намалени цени. Но правителствата допуснаха сделките
  • Използване на частни пазари за ограничаване на конкуренцията. Много големи технологични компании притежават пазар, където купувачи и продавачи извършват транзакции, като същевременно участват на пазара. Това може да създаде конфликт на интереси. Amazon смазва малките компании, като копира стоките, които продават на Amazon Marketplace и след това продава своя собствена марка версия. Google издуха конкурентна малка търсачка, като унищожи съдържанието й в алгоритъма си за търсене и предпочита собствените си рейтинги за ресторантите спрямо тези на Yelp.

Крис Хюс добавя аргументи: Алгоритъмът на News Feed приоритизира видео, създадено чрез Facebook спрямо това на конкурентите като  YouTube и Vimeo. През 2012, когато Twitter предлага видео мрежата Vine, Facebook веднага блокира инструмента, който позволява на потребителите да търсят приятелите си във Facebook, докато са в новата мрежа. Vine не успява да се наложи. А когато няма друг начин, Facebook просто копира услугите на конкурентите.

Близкият до демократите „Ню Йорк Таймс“ посвети специална рубрика на злоупотребата с данни от компании като Facebook и подобни и по всичко личи въпросът ще се изкачи до върховете на кандидатпрезидентската кампания. Статията на Крис Хюс е част от тази кампания.

Хюс, който има много общо с избирането на Барак Обама, не пести критики на бившия си съквартирант, когото нарича просто Марк. И макар да твърди, че Марк е добър човек, той смята, че Facebook се е превърнал в почти в чудовище, а неговият главен изпълнителнителен директор еднолично решава по важни въпроси, като това чии съобщения да изтрие, без да дължи отчет никому.

Платформа или издател

Хюс посочва и друг проблем, над който се взира и Европейската комисия (в случая с Google News и директивата за авторското право).

„Марк настояваше, че Facebook е само социална услуга, неутрална платформа за комуникация между хората“, разказва съоснователят на мрежата. „Сега той признава, че Facebook е както платформа, така и издател и че е неизбежно взема решения относно ценностите. Адвокатите на компанията твърдят в съда, че  Facebook е издател и се позовават на Първата поправка.“

В отговор Марк Цукърбърг отхвърли повечето критики. „Има проблеми, отнасящи се до вредното съдържание, както и за намирането на баланс между свободата на изразяване и сигурността, предотвратяването на намесата в избори и защитата на личните данни“, признава той, но разделянето на компанията няма да помогне за решаването им.

Връщане на данните на собствениците им

Редица икономисти търсят решение в правата на собственост върху данните. Сега данните са на този, който ги е събрал, обработил и съхранил. Чрез GDPR ЕС заяви, че ще върне контрола над данните на физическите лица, но не успя да го постигне. Повечето хора с досада отмятат съгласията, които препречват пътя им към търсената услуга. Парадоксалният резултат от GDPR e, че като направи почти невъзможни трансферите на потребителски данни той всъщност засили предимствата на компании като Facebook, които вече притежават голям набор от лични данни и могат да ви предложат да достигнете до потребителите чрез техните услуги.

Интелектуална собственост

Безспорно голямото предизвикателство в днешния дигитален свят са правата на интелектуална собственост. Улеснявайки копирането и споделянето, новите технологии направиха нарушенията на авторски права трудно проследими. Смята се, че спасението от този проблем не е в директивата за авторското право, а в блокчейн технологиите.

В статията на Крис Хюс се повдига проблема с копирането на работещи решения от конкурентите – в случая със Snapchat например, се оказва, че няма авторски права за концепции.

Бъдещето носи още много въпроси. Кой притежава правата върху произведенията, създадени от роботи? Кой носи отговорност за нарушенията на правата на интелектуална собственост, ако то е извършено чрез софтуер с отворен код?

Социализация

В статия за Project Syndicate, бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който прави успешна кариера като коментатор, обосновава данъка върху приходите на дигиталните гиганти като източник на безусловния базов доход (дивидент).

„Регулирането на Big Tech чрез защита на нашите данни и възстановяването на „суверенитета на потребителите“ не е достатъчно. На фона на автоматизацията и трудовата реализация, монополните печалби на тези фирми засилват неравенството, разпалват недоволството, подкопават съвкупното търсене на стоки и услуги и допълнително дестабилизират капитализма“, пише той. За разлика от предишните днешната индустриална революция се основава на социализацията на капитала е единственият отговор е да се социализират правата на собственост, върху доходите, които се създават чрез базираните върху данни услуги.

Варуфакис посочва очевидното: за разлика от парната машина, Google не може да твърди, че капиталът, генериращ печалбите му, е бил произведен изцяло по частен начин. Всеки път, когато търсите по ключова дума, давате рейтинг на заведение или отелязвате място в Google Maps, допринасяте за този капитал. Но той признава, че макар всеки потребител да има правото да се смята за де факт акционер на Google и останалите, няма начин да се пресметнат индивидуалните „вноски“. Варуфакис предлага просто решение – да се създаде обществен фонд, в който компании като Google внасят процент от своите акции (примерно 10%). Всеки път, когато технологична компания набира капитал от борсата, дял от него ще се превежда в обществения фонд, настоява Варуфакис в статия за New Statesmen. Така всяко дете ще има свой попечителски фонд,  в който ще се натрупват дивиденти, които ще нарастват с увеличаването на автоматизация и един ден ще служат за изплащането на универсален базов доход. Варуфакис твърди, че това е по-добро решение от изплащането на универсален базов доход от данъци на работещите, което би предизвикало недоволството на последните. Той смята също, че това е алтернатива на предложението на Бил Гейтс да се плаща подоходен данък за роботите (еднократен данък при замяната на работни места с роботи).

Това предложение очаквано среща критика и тя се свежда до това, че потребителите вече получават нещо от тази квази размяна – стойността на услугата, за която те плащат с данни. За да се отсъди в този спор, би следвало да се съпоставят мащабите на социалния капитал (включително, външните ефекти) и размера на т. нар. потребителски излишък (разликата между това, което потребителят би платил за услугата, например, търсене и това, което плащане, в случая с Google – нула).

Данъчно облагане

Най-накрая, идва една по-традиционна мярка – данъчното облагане на свръхпечалбите. Такова е оспорваното предложение на Европейската комисия за данък върху дигиталните печалби, който да се налага върху приходите, а не върху печалбите. Пол Ромър предлага друга алтернатива – облагане само на приходите от таргетирана реклама – тоест само на постъпления, които стъпват върху използването на данни.