Медии

Тази седмица идва с две важни новини, които отклоняват вниманието, традиционно приковано към пораженията и мерките срещу последиците от финансовата криза, балоните в САЩ и политиките на централните банки. Иран и шест страни подписаха през уикенда историческо споразумение за замразяване на ядрената програма на Техеран, което размразява част от петролните му авоари (като пише Wall Street Journal – не изцяло и не веднага).

Какво мисли приказно богатият саудитски принц Ал-Уалид бин Талал за политиката на САЩ спрямо Иран и Сирия. Неодобрение е меко казано. По думите му военна акция за неутрализиране на Иран е за предпочитане пред лоша дипломатическа сделка. Според принца, Обама търси компенсация за спадащата си популярност и това обяснява неговото свръхнетърпение за сделка с Иран. Американците сами се простреляха в крака, казва той в интервю за Wall Street Journal  по повод скорошната бюджетна криза.

Другата важна новина дойде от Киев, който не устоя на натиска от Москва и се отказа от споразумението за асоцииране с ЕС. Знаете, този епизод бе предшестван от заплаха за спиране на газовите доставки, а ЕС постави като условие за споразумението освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко от затвора. Украинските власти заяви, че финансовата помощ и търговските преференции, предложени от ЕС не са достатъчно големи, за да компенсират икономическия спад от ограниченията, първоначално въведени от Русия.

Първопричината за раздора е хипотетичната несъвместичост на либерализацията на търговията с ЕС и Митническия съюз. Но The Guardian  се чуди защо не е направен опит за преходно споразумение. Политика на брутален натиск, обобщава The Economist

The New York Times подчертава, че вътрешната политика на Украйна в голяма степен е обусловена от отношенията с Русия и мнозина смятат, че президентът Янукович на първо място отчита ефекта върху изборите през 2015 г. Неговата политическа база за рускоезичните области в южната и източната част на страната. В същото време Украйна се сблъска със сериозни икономически проблеми и нужда от кредити. “Шпигел” обобщава гневните реакции на германската преса.

Швейцария предлага друга конфликтна тема. В поляризирания дебат за заплатите на изпълнителните директори бизнесдамата Пиа Цанен би могла  да се счита за изменник – в комбина с младите социалисти, социалдемократите и синдикатите тя води кампания за инициативата 01:12. На референдум в неделя швейцарците ще гласуват дали да ограничат месечната заплата на шефовете до средната годишна заплата на работниците. Това значи 500 хил. франка годишно. За сравнение бившият шеф на Novartis Даниел Васела трябваше да получи 72 млн. франка при напускането си тази пролет. И макар да се отказа от парите след протести, случаи като този дадоха популярност на 01:12, пише “Шпигел“. (Референдумът отхвърли идеята – б.а.)

Проф. Грегъри Манкю разглежда перспективите за ограничаване на паричното предлагане в САЩ от гледна точка на това, който той нарича новата нормала на трудовия пазар в статия за New York Times. Най-поразителното число е броят на седмиците, през които средният безработен търси работа. Доскоро най-дългият период бе 22 седмици – след рецесията от 1981-82 г. При последната рецесия достигна 41 седмици и въпреки оживлението все още е 36 седмици, което показва безпрецедентна дългосрочна безработица. Много от работниците изглежда са загубили умения и на практика са извън работната сила. Следователно Фед трябва да разглежда ниската заетост като нова нормала. Другото любопитно число е делът на свободните работни места. Той е бил 3% преди кризата, пада до 1.6% през юли 2009 г. и сега почти се е възстановил до 2.8 на сто. Забележете –  за този период заетостта се е възстановила само на една пета.

Федералният резерв може би не е така могъщ, колкото изглежда, пише Закари Карабел за Washington Post. Програмата за количествени облекчения започна в края на 2008 г. и бе разширена с третия кръг, който допринеса за половината от стойността на облигациите, купени от Фед – 2 трилиона долара. През последните две години  Standard & Poor’s 500 нарасна с 40% (вече над 1800), докато цените на жилищата – с над 10 на сто.  Като се добавят примери като ППО на Twitter, това засилва историите за балони. Но акциите едва са се върнали на нивото от началото на века, много имоти струват по-малко от ипотеките им и доходите не са помръднали. Две други световни тенденции са в сила – преминаването на много бедни към средната класа (на развиващите се пазари) и все повече компании се възползват от този ръст. Според Карабел половината от приходите на компаниите в Standard & Poor’s 500 идват от чужбина.

Докато теоретиците спорят, практиците се тревожат от перспективата за нов Черен петък (или понеделник, вторник… както би казал Марк Твен)

The Wall Street Journal се включва в дебата за евентуален балон на Уолстрийт с тази статия. Бен  Инкър от GMO прогнозира, че американските акции ще понесат загуби от 2% годишно, с отчитане на дивидентите и инфлацията до 2020 г. Но според Уорън Бъфет, цените са в зоната на разумността.

Интересна статия пак там за алтернативите на биткойна.

Забравете каквото сте учили за диверсификацията. След 2008 г. единственият актив, който корелира негативно със S&P 500 са американските ДЦК. Инвестицията в други рискови активи като суровини не помага да направите диверсифициран портфейл. Защо е така – тук.

Първият вестник предхожда манията по лалетата, широкото разпространение на радиото – Голямата депресия, интернет – дотком балона и сегашната криза. Как медиите допринасят за спекулативните балони? Ако не сте чели “Ирационалният изблик” на Робърт Шилър, прочетете тази статия. И трите съвета на автора й как да се предпазим: 1) Не подминавайте мненията, с които не сте съгласни. 2) Четете стари новини. 3) Не мислете, че всяка новина изисква реакция. Като се замисли човек, тези съвети са приложими и за политическите новини.

Вестниците, предимно американските вече се пълнят със съвети как да оцелеем по време на големите намаления тази седмица. Един друг Черен петък (ден на разпродажби) идва по график или поне така беше досега.  The Daily Beast дава статистика и прогноза за сезонните разпродажби и пише за тенденцията Черният петък да започва още в четвъртък или дори седмица по-рано. С това темпо, през 2017 г., той ще се падне преди Деня на труда (през септември), става ясно от статията.

В седмицата на Черния петък медиите залагат на добре опакованите новини. Ето как се води битката за читателското внимание в групата на WSJ – 10 things department stores won’t tell you vs. Five Things Department Stores Won’t Tell You.

Руският “Комерсант” пък пише за китайския ден на големите разпродажби – денят на ергените – 11 ноември. Традицията тръгва от 2009 г., когато плаформата Tmall, принадлежаща на интернет гиганта Alibaba Group, предложила отстъпки. Тази година приходите достигат рекордните 5.78 млрд. долара.