икономически вестници

Къде отидоха работниците, пита WSJ . Въпросът се отнася до САЩ, където увеличаването на заетостта е съпроводено с намаляване на икономически активната част от населението (желаещите да работят). Този показател растеше неотклонно след 60-те години, поради включването на жените в работната сила и навлизането на бейби бумърите в работоспособна възраст. Данните показват, че от една четвърт до една втора от намаляването на работната сила се дължи на пенсионирали се работници. Сред останалите обяснения са лоши стимули за труд поради икономическата политика, неадекватно обучение и висока склонност да се търсят застраховки за нетрудоспособност. Глобализацията и технологичните промени също водят до намаляване на заетостта и ръста на заплащането на нискоквалифицираните работници.

Трябва ли работниците да се страхуват от машините? Икономистът Тайлър Коен пише за „На Йорк Таймс”, че това, което създава дългосрочната безработица, е комбинация от технологии, образователни и пазарни изисквания. Много работни места, които преди са изисквали средно образование, сега се нуждаят от колежанска диплома. Един специфичен проблем за по-темпераментните мъже е възходът на обслужващите индустрии. Те невинаги са подходящи за новите работни места като грижа за възрастни хора или обслужване на клиенти. Законите са друга причина за липса на гъвкавост на трудовия пазар. Почти една трета от работните места изискват професионален лиценз.

„Ню Йорк Таймс” има и интересна статия за бъдещето на парите.  Представете си, че годината е 2040 г. и не се налага да плащате на излизане от магазина, защото вече сте го направили. Още като влизате, сензорите ви идентифицират, може би, защото часовникът, който носите, подава информация, или благодарение на софтуер за лицево разпознаване. Вашият дигитален портфейл, след като бъдете идентифициран, плаща директно на магазина. И го прави не в долари, а в дигитални валути, които са основани на множество фактори, включително програми, които ви дават точки за лоялност. Когато плащате с кредитна карта, тя няма да е издадена от традиционна банка, а от децентрализирана (peer-to-peer) онлайн борса, която свързва инвеститорите с хора, търсещи краткосрочни и дългосрочни заеми.

FT налива вода в безкрайната дискусия за това дали акциите в САЩ са надценени. Андрю Смитърс и Стивън Райт са разработили показател, който наричат ретроспективна стойност. Концепцията е да се погледне на последващите 10-, 20-, и 30-годишни възвръщаемости, генерирани от S&P за всяка дата назад в историята. До момента най-добрата мярка, оказва се, е q на Тобин. Графично q и ретроспективната стойност изглеждат почти идентични. В момента q показва, че акциите са надценени.

Нуриел Рубини изброява в статия за Project Syndicate новите рискове пред световната икономика, като добавя опасността от студена война заради Украйна и забяването на китайската икономика към опасността от грешна политика на Федералния резерв и напрежението в Азия (между Китай и Япония. Джоузеф Стиглиц дава рецепта за преструктурирне на китайската икономика – увеличаване на разходите за градско развитие, здравеопазване и образование за сметка на ръст на данъците, което може да помогне за поддържане на растежа, подобряване на околната среда и намаляването на неравенството на доходите. Мартин Фелдстайн допълва към задачите на Пекин и осигуряването на надеждно пенсионно и здравно осигуряване.

“Телеграф” прогнозира крах в Хонконг заради силно нарасналата експозиция на банките към Китай.

Има ли кой да спре Нарендра Моди, пита „Икономист”. Парламентарните избори в Индия ще се проведат в 9 фази през април и май. Редом с милионерите от Бомбай ще гласуват и бедняците. Страната е изпълнена с проблеми след едно десетилетие, под управлението на партията на Конгреса, което я остави без посока. Растежът е намалял наполовина, до около 5% – твърде малко, за да осигури работа за милионите млади индийци, които навлизат на пазара на труда. Реформите са спрели, пътищата и електричеството остават недостъпни, децата са оставени необразовани. Смята се, че политиците са взели подкупи между 4 и 12 милиарда щатски долара по време на мандата на Конгреса.

За разлика от коалицията на Рахул Ганди, която е опетнена от корупция, Нарендра Моди, лидерът на националистическата Бхаратия Джаната, е чист. Въпреки това списанието не подкрепя вероятния бъдещ премиер на Индия. Причината са хиндуистките нападения срещу мюсюлманите в Гуджарат през 2002 г. (Моди е министър по това време) и други случаи на индуско-мюсюлмански сблъсъци.

Добре дошили в ерата на политически коректните уеб браузъри, пише „Тайм”. Поводът е оттеглянето на шефа на „Мозила” Брендън Айх дни след като зае поста. Имаше призиви да се бойкотира браузъра, заради позицията на Айх срещу гей браковете.