вестници

Паниката, обхванала борсите след бягството от развиващите се пазари, предизвиква нещо като групова терапия, съдейки по коментарите на финансовите страници на медиите.

Никой не очакваше януари да бъде толкова бурен. Dow падна с 5.3% – най-много от май 2012 година, под влияние на бурята на развиващите се пазари и притеснения за ръста на световната икономика, обобщава The Wall Street Journal. Вестникът посочва, че през 86 от 116 години, представянето на Dow през януари съвпада с това за цялата година, но що се отнася до месеците на спад положението е 50 на 50, тоест статистиката не трябва да се надценява.

Barrons е интересен с мнението на Тобиас Лефковиц от Сити, който подчертава, че все още няма ясен сигнал за агресивни покупки. Той смята, че има възможност за спад, като запазва виждането си за корекция от 5-10%, след което S&P 500 може да се покачи до целта от 1975 пункта в края на годината, която се очертава като по-променлива от миналата. Според негов колега потенциал има в развиващите се страни с излишък по текущата сметка като Китай и Корея.

Интервалите между кризите се съкращават, а последиците стават по-тежки, пише Пол Кругман. Реалното производство падна с 4% по време на Мексиканската криза през 1981-83 г., с 14% в Индонезия от 1997 до 1998 г. и с повече от 23% в Гърция при последната криза. Той свързва проблема на Турция с по-големия проблем за дългосрочната стагнация и слабостта на западните икономики, поради която инвеститорите, разочаровани от ниската възвращаемост, наливат пари в лоши проекти като второкласни ипотеки или в развиващите се пазари. Освен това според Кругман кризата на развиващите се пазари увеличава риска от дефлационен капан в Европа.

Желанието на президента Барак Обама за бързо приемане на Транстихоокеанското партньорство се сблъсква с другия ми приоритет – борбата с неравенството, пише в NYT бившият конгресмен Дейвид Бониър. Той прави преглед на резултатите от NAFTA. О основата на това споразумение са правата на инвеститорите и привилегии, премахващи много от рисковете, които карат фирмите да се замислят за преместване на производството в страни с ниски заплати. Американският износ за Мексико и Канада е нараснал слабо. През 1993 г., преди NAFTA, Съединените щати имат търговски излишък 2.5 млрд. долара с Мексико и дефицит от 29 милиарда щатски долара с Канада. През 2012 г. общият търговски дефицит по Nafta е 181 млрд. долара. Според него това е допринесло за намаляване на работните заплати в производствения сектор и за съкращаване на по-високоплатените работни места в индустрията, принуждавайки хората да търсят по-нископлатена заетост в услугите. (Прочетете и за Трансатлантическото споразумение с Европа)

Ако Джеймс Бонд притежава лиценз за убиване, то централните банкери имат лиценз за лъжа, пише Анатол Калецки в анализ за Ройтерс. Никой не им търси сметка когато обещават да предпазят валутите от девалвация и после ги изоставят – както стана в Аржентина и вероятно ще се случи в Турция. Но по-дълбокият проблем е несигурността на глобалните икономически перспективи и за ангажимента на централните банки да поддържат растежа. Миналата седмица управителят на Английската централна банка изостави обещанието си от юли да запази лихвените проценти близо до нула до 2016 г., като каза, че то ще трябва да „еволюира“ , с оглед на бързия спад в британската безработица. Именно Карни е човекът, който в качеството си на управител на Канадската централна банка изобрети насоките за бъдещата за парична политика като инструмент на централните банки и така вдъхнови свои колеги от цял свят да повярват, че думите могат да бъдат ефективен заместител на монетарните действия.

Оставайки при темата за централните банкери, вижте и тази интерактивна графика на Ройтерс, която показва как ръководителите на Федералния резерв са балансирали между инфлацията и безработицата през годините на своето управление.

Фалитът на Прокон в Германия е най-големият провал на бизнес модела на ВЕИ, който изглеждаше, че гарантира солидна възвращаемост за поне 20 години, пише «Шпигел». В комбинация с плановете за намаляване на гарантираните преференциални цени, обявени от новия германски министър на икономиката Зигмар Габриел, това може да изплаши инвеститорите. Повечето проекти за вятърни централи са били финансирани чрез затворени фондове – фондове, които оперират в продължение на 20 години и приемат ограничен брой инвеститори с обещание за годишни дивиденти. Нови данни показват, че тези инвеститори трябва да са щастливи, ако получат дори главницата си. Изследването е върху 1150 годишни отчета на над 170 вятърни парка.Средно за 10 години инвеститорите са получили по 2.5%, при обещания за 60-80% възвращаемост за 10-годишен период.

Корицата на The Economist e посветена на Владимир Путин и заслужава да се види.

Списанието се спира и на трудните времена за работещите в рекламната индустрия, които не само се сблъскват с нови канали, през които да изпомват посланията си, но и с епоха на масов скептицизъм. Изследване на Boston Consulting Group например разкри, че 46% от американците, родени след 80-те години, проверяват цените и онлайн отзивите чрез смартфоните си, когато пазаруват. Само в Азия и Латинска Америка запазват привързаността към марките. И въпреки всичко тези уж скептични млади са по-склонни да следват знаменитостите или да се лъжат, че като носят тази или онази марка помагат да се спаси светът.

NYT пише за резкия спад при търговските вериги, предлагащи мода за тийнейджъри в САЩ. Сред причините са високата безработица сред младежите, конкуренцията от дискаунтъри, както и онлайн търговията, която привлича интереса на три четвърти от младите.
BloombergBusinessweek разказва за намаляващите печалби на големите петролни компании – поради изчерпването на лесно достъпните запаси и закъснялата реакция на шистовата революция.

Защо човек да живее под наем, вместо да си купи къща? В един свят, където единствената ни надежда за икономическо възстановяване е още един бум на цените на имотите, който задушава шансовете на младите, този въпрос трябва да се задава по-често. Пред Financial Times дизайнерът Бен Пентрийт разказва за къщата си в Дорсет, където жителите са все дългосрочни наематели, и за апартамента си в Лондон, на пет минути пеша от офиса му и твърди, че не би могъл да си позволи това удобство, ако трябваше да се загроби с ипотека. (Отдавна имам идея да разработя темата за България, така че очаквайте статия).

Guardian публикува провокиращо есе за това защо младите не харесват пенсионната система.