Общоприето е, че инвестициите определят растежа на икономиката, особено при неблагоприятни демографски тенденции. Но какви инвестиции? Докато вниманието остава съсредоточено върху лесно достъпните, но колебливи данни за чуждестранните инвестиции, структурата на инвестициите в основен капитал рядко е обект на интерес.

Данните са налични от два източника – статистиката на нефинансовите предприятия, която ни дава разходите за придобиване на ДМА и данните за БВП, част от който са инвестициите в основен капитал (общо за икономиката) или брутообразуване на основен капитал.

През последната година бруто образуването на основен капитал е основен източник на икономически растеж с темпове, които изпреварват ръста на петроблението през последното тримесечие на 2017 г., първото и третото тримесечие на настоящата година. През последното тримесечие този ръст е със 7% на годишна база (сезонно изгладени данни).

Брутообразуването на основен капитал (без изменение на запасите) през третото тримесечие е на стойност 5.1 млрд. лева по сезонно неизгладени данни (текущи цени). Разходите за придобиване на ДМА от нефинансовите предприятия, включително предприятия, включени в сектор Държавно управление като ДКК, Холдинг БДЖ, редица болници, са на стойност 4.3 млрд. лева. Не се включват данните за инвестициите на финансови предприятия, НПО и държавния сектор

Структурата на разходите за придобиване на ДМА от предприятията – според секторната принадлежност на субекта на инвестицията не носи изненади. Очаквано най-големи инвеститори са предприятията от добивната и преработващата промишленост.

В графиката са показани данни за третото тримесечие на 2018 г. с източник НСИ.

По-интересна е структурата по вид на инвестициите. За целта се наложи да направим изчисления на база данни от системата на национални сметки на Евростат през периода 2007-2017 г.
Те показват, че инвестициите в сгради и инфраструктура заемат основен дял от инвестициите, като в периода след кризата те са осигурявали две трети от всички инвестиции (тук и нататък – бруто образуване на основен капитал, за разбивка виж Таблица 26).

инвестиции в сгради
Едно от обясненията за този висок дял е ориентирането на публичните инвестиции, в това число осъществявани чрез еврофондове изключително към строителство на сгради.

Интересно е да се види, че това не е български феномен. По правило страните от Източна Европа се характеризират с висок дял на инвестициите в сгради и други постройки. Тъй като тези дялове имат значителни колебания през годините, предлагаме осреднени стойности.
сгради

Инвестициите в машини и съоръжения, най-производителната част от капитала, бележат възстановяване през последните години. Те обаче са далеч от нивата преди кризата. Тези дялове са съпоставими с нивата на инвестиции в машини в бързо развиващите се икономики на Полша и Румъния и доближават Словакия.

Вътрешната структура на инвестициите в машини също заслужава внимание. Докато инвестициите в машини нарастват, инвестициите в транспортни средства и особено в компютри намаляват.

компютри

В рязък дисонанс с последното силно нарастват размерът и делът на инвестициите в дълготрайни нематериални активи, основно компютърен софтуер и патенти. Това е тенденция, характерна за много страни в ЕС, особено по-развитите. Най-висок е този дял в Ирландия, където – по данъчни причини, са съсредоточени операциите на технологичните гиганти.
инвестиции

България следва сходна на Чехия динамика и доста различна от тази в индустриалните лидери Полша и Словакия, където вложенията в продукти на интелектуална собственост са относително постоянни.
структура на инвестициите