Съдът на ЕС допусна отпускът за отглеждане на дете до две годишна възраст да се изключи при изчисляването на правото на платен годишен отпуск. Това решение получи широк отзвук у нас. Според някои тълкувания Съдът изобщо е отхвърлил признаването на тези две години отпуск за отглеждане на дете за трудов стаж.

Въпреки че решенията на СЕС са задължителни при спорове, които се отнасят до съответната материя, това решение няма да има последици, освен ако не се използва като повод за ограничаване на правото на платен годишен отпуск след приключване на отпуска за отглеждане на дете. Това обаче не е задължително – СЕС казва само, че е допустимо родителският отпуск да не се взема предвид при изчисляване на ежегодния отпуск.

Делото е образувано по запитване на румънски съд в смисъл дали член 7 от Директива [2003/88/ЕО] трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд“.

Според чл. 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време „държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика“.

Става дума за платения отпуск от четири седмици (20 дни), които се начислява след отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Тоест делото се отнася само до това дали родителският отпуск се взема предвид при изсляване на право на платен годишен отпуск.

Според румънското законодателство размерът на платения годишен отпуск е пропорционален на престирания труд за календарната година. При определянето на размера на платения годишен отпуск периодите на временна нетрудоспособност и на отпуска по майчинство, на отпуска за рискова бременност или кърмене и на отпуска за гледане на болно дете, се признават за престиран труд. Следва да се отбележи, че румънският Кодекс на труда приема родителският отпуск за прекъсване на трудовото правоотношение, като той се разрешава по искане на работничката или служителката.

Според румънския съд за разлика от болничните, които се считат за периоди на действително полагане на труд за целите на определянето на продължителността на годишния отпуск, отпускът за отглеждане на дете не се зачита за стаж с оглед изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск.

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че съгласно разпоредбите на Директива 2010/18 определянето на договорния режим по време на родителския отпуск било оставено на преценката на държавите членки.

Смята се за изяснено, че правото на платен отпуск по Директива 2003/88 не се погасява, ако не е налице действително полагане на труд, дължащо се на болест. По-конкретно, по дело Schultz-Hoff и др. Съдът установява, че ако за работник, който е в отпуск по болест през целия референтен период  „се приеме, че при описаните специфични обстоятелства на неработоспособност релевантните национални разпоредби […] могат да предвидят погасяване на правото на работника на платен годишен отпуск, гарантирано от член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, без работникът да е имал действително възможност да упражни правото, което тази директива му предоставя, би означавало посочените разпоредби да нарушат социалното право, пряко предоставено на всеки работник от член 7 от посочената директива“ (тук). В решението по делото в решението по дело Merino Gómez се казва, че „отпуск, гарантиран от общностното право, не може да засегне правото да се ползва друг отпуск, гарантиран от това право“ (тук)

Тоест отпускът по майчинство не замества платеният годишен отпуск. В сегашното решение докладчикът уточнява , че по тези две дела Съдът не се е произнесъл дали периодът, в който работникът или работничката е в отпуск по болест или в отпуск по майчинство, трябва да се вземе предвид за целите на изчисляването на продължителността на самия платен годишен отпуск.

Родителският отпуск обаче е специален случай на прекъсване на трудовата дейност, смята съдът. Той е регулиран от собствена правна уредба, а именно Директива 2010/18, като има минимална продължителност 4 месеца. Рамковото споразумение гарантира правото на работника да се върне на същата работа и някои други защити. Но условията за ползване и подробните правила за прилагането на родителския отпуск се уреждат до голяма степен от националните законодателства.

Според Съда тъй като представлява прекъсване на трудовия договор (така е по румънския Кодекс на труда), родителският отпуск не може да се счита за за период на действително полагане на труд.

Според заключението:

Всъщност с оглед на свободата на държавите членки да определят договорния режим между работника в родителски отпуск и работодателя му, както и предвид липсата на намеса на правото на Съюза по деликатния въпрос за заплащането на родителския отпуск се налага изводът, че неотчитането на последния при изчисляването на правото на платен годишен отпуск не е нищо друго освен последица от временното спиране на изпълнението на насрещните задължения, обвързвали до този момент г‑жа Dicu (жалбоподателката – б.р.) и нейния работодател (виж тук). Фактът, че временното спиране води до pro rata temporis намаляване на правото на платен годишен отпуск на последната, не подлежи на критика от гледна точка на действащото правото на Съюза. Ето защо при тези обстоятелства не е налице никакво противоречие с трайно установената от Съда практика, съгласно която отпуск, гарантиран от правото на Съюза, не може да засегне друг отпуск, гарантиран от това право (виж тук), именно защото правото на Съюза не гарантира право на платен годишен отпуск в рамките на период, в който изпълнението на взаимните задължения на работника и на работодателя временно е спряно, и затова не се счита, че е налице период на действително полагане на труд.

Съдът приема, че Директива 2003/88 допуска да се изключи от изчисляването за целите на определянето на продължителността на платения годишен отпуск на работничка периода, през който последната е била в отпуск за отглеждане на малко дете.

Но в заключението изрично пише, че

„В крайна сметка би било единствено от компетентност на държавите членки решението евентуално да надхвърлят изискващия се от ревизираното рамково споразумение минимален стандарт, като приравнят, ако това е техният избор, периода на родителски отпуск на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск.“

Как е у нас?

В Кодекса на труда са регламентирани два вида отпуск по майчинство. Първият е отпускът за бременност и раждане – 410 дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 163). Вторият е отпускът за отглеждане на дете от 1 до 2 години – чл. 164. Освен това според чл. 167 а всеки от родителите има право на неплатен отпуск от 6 месеца до навършване на 8-годишна възраст на детето. Тези отпуски се считат за трудов стаж, следователно се включват в периодите, от които се изчислява платения годишен отпуск. От тях по-близо до определението на родителски отпуск е отпускът по чл. 164, тоест проблемен е платеният отпуск за втората година.

Из Становище на Асоциацията на българските работодатели:

В нашето законодателство родителският отпуск не е регламентиран като самостоятелен вид отпуск. Разпоредбите на Директива 2010/18 за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и за отмяна на Директива 96/34/ЕО са транспонирани, чрез инкорпорирането им в различни текстове на Кодекса на труда, в т.ч. чл. 163, ал. 8, 164, 164а, 164б, 165, 167 и 167а.

Според решението на Съда на ЕС, работник, който ползва родителски отпуск, през периода на този отпуск остава работник по смисъла на правото на Съюза, но когато изпълнението на трудовото му правоотношение е спряно въз основа на националното право, временно спира и изпълнението на взаимните задължения на работодателя и на работника.

С тези аргументи, съдът заключава, че положението на работника в родителски отпуск се отличава от това на работник, който не е в състояние да изпълнява задълженията си, поради отсъствие по болест, която е надлежно доказана, също и от това на работничката, която упражнява правото си на отпуск по майчинство, тъй като, за разлика от посочените по-горе отпуски, „ползването на родителски отпуск … не е непредвидимо и в повечето случаи е следствие от желанието на работника…“

Съгласно чл. 2 на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, съгласно която (Чл. 2, Определения) „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“.

С оглед на изложеното, настояваме да бъдат предприети действия за съответните изменения на Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст). Считаме, че този въпрос следва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Резонно, за времето на ползване на тези отпуски, работникът и служителят получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд. Няма никаква причина, този период да се взема в предвид, при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно – възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд.