петрол

За малко повече от половин година петролът се срина от 110 до почти 45 долара. Мнозина очакват суровината да падне под 40 долара за барел, а шефът на „Лукойл” Вагит Алекперов – и до 25 долара.
Това има и ще има мащабни промени за световната икономика и политика – от спиране на проекти за търсене и добив на нефт и замразяване на инвестиции във ВЕИ до възможна смяна на властта в държави, които неразумно използваха приходите от петрол, като Венецуела. Някои от тези последици вече настъпиха и са широко коментирани. В средата на декември руската рубла претърпя рязък спад, надхвърляйки 100 рубли за евро и оттогава остава нестабилна въпреки затягането на валутния контрол. От друга страна, поевтиняването на петрола, съпроводено със спад и на останалите ключови суровини, поднови страховете от задълбочаване на дефлацията в еврозоната. Това засили очакванията, че ЕЦБ ще прибегне до количествени улеснения на заседанието си на 22 януари. В комбинация с разминаването в посоката на лихвените проценти в САЩ и Европа (Федералният резерв вероятно ще започне да повишава лихвите през лятото, докато в еврозоната те са около нулата), тези очаквания притиснаха еврото. Финалният удар дойде от Швейцарската национална банка, която се отказа да защитава повече тавана на валутата си, като купува евро. В резултат швейцарският франк поскъпна с 30% за един ден. Но изоставеното евро също пострада и падна с невероятните 1.35% спрямо долара за три часа. Големи форекс търговци фалираха. Прогнозата за паритет между еврото и долара изглежда все по-близка.

Какво означава за българската икономика комбинацията от ниски цени на суровините, в частност на петрола и скъп долар.

Преди всичко – преразглеждане на прогнозите. Бюджетът е планиран при 1.27 долара за евро и абсурдните 91 долара за барел. Големият бизнес, който се осланя на прогнозите на водещите западни банки и аналитични центрове, вероятно е заложил по-реалистични числа, но едва ли някой е очаквал петролът да достигне 45 долара за барел, а еврото – 1.14 долара. Отчасти поскъпването на долара омекотява този ефект и така общото понижение на цената на петрола в левове е под 44 на сто спрямо прогнозата на МФ.

Поевтиняването на петрола

задвижва значително преразпределение на богатства по света, но и у нас. Най-общо потребителите могат да се радват на по-евтини горива, билети за автобус или самолет. Бюджетът обаче може да понесе значителни загуби.

През последните шест месеца цените на суровия барел, сорт Брент са се понижили с 57% в долари и с 49% в евро (лева). Цените на бензиностанците у нас за същия период отбелязат средно понижение с 25-26 на сто. Причините за това разминаване са много, но основната е, че стойността на суровината не е единственият компонент на крайната цена (формира около 40%), влияние оказват още разходите за преработка, данъците и акцизите. Има и известен период на задържане на реакцията на производители и търговци.
Пазарът на горива на дребно през 2013 г. (последни данни) е 6 млрд. лева. Това означава, че ако цените се задържат на сегашните нива, то потребителите ще имат на разположение допълнителни 1.4  млрд. лева. Това е груба оценка и е благоразумно тя да се редуцира. Първо, все още не е изключено петролът да се възстанови от сегашните цени. Например, ако средно за годината спадът на цените на бензина е по-нисък – 15% спрямо 2014 г., потребителите ще спестят около 900 млн. лева. Второ, увеличаването на разполагаемия доход за едни е свързано с по-малко приходи за заетите в сектора, техните партньори и служители. Горивата, също така са значителна част от българския износ.

Понижените цени на горивата в същото време са добра новина за тези бизнеси, при които те формират значителна част от разходите – от транспорта и строителството на пътища до селското стопанство. Ще си отдъхнат и редица организации, включително в бюджетната сфера, които се отопляват на мазут. Тъй като доставките на газ са на база на дългосрочен договор, потребителите на „Топлофикация”, както и бизнесите, използващи природен газ като суровина, няма да усетят разлика. Освен това на свободния пазар цените на природния газ се понижиха доста слабо на фона на срива при петрола, а през последния месец дори има лек ръст (графика).

природен газ - цениВажно е дали потребителите ще похарчат икономисаните средства от горивата. Ако ги спестят, това би довело до намаляване на приходите за бюджета.

Бюджетът губи най-вече по линия на ДДС върху вноса на суров петрол.

По официални данни понижението на приходите от ДДС от внос на петрол, дължащо се на намалената цена (не на количествата) на петрола през десетте месеца на миналата година е 26.8 млн. лева. По данни на НСИ средната цена на вноса за този период е понижена с около 9%. Според Ройтерс, средната цена на Брент в евро през десетте месеца на 2014 г., спрямо същия период на 2013 г. се е понижила с 5%. Екстраполирайки, излиза, че средногодишно понижение на цените през 2015 г. с 44% (ако се запазят сегашните нива), ще донесе загуби от 270-280 млн. лева.

Горивата съставляват 48% от постъпленията от акцизи (данни на МФ), но ставката е твърда, тоест понижението на цената на петрола не влияе на данъчните приходи.

Косвени загуби за хазната ще настъпят заради дефлационното влияние на по-ниските цени на петрола, тъй като при намаляващи цени приходите от ДДС спадат.

Част от намалените бюджетни приходи обаче ще се компенсират от увеличено потребление на домакинствата (ако те похарчат излишъка).

В публичните масиви липсва информация, която да позволи по-точна оценка на ефекта от понижените цени върху приходите от ДДС при внос и при сделки в страната и износ, които се администрират от отделни администрация и не се обобщават от МФ. (В мотивите за актуализация на бюджета за 2014 г., например, можем да прочетем следното показателно изречение: „Основната част от стоките, които се внасят от трети страни, са експортноориентирани, поради което износът се явява един от основните фактори за приходите от ДДС от внос.”)

Скъпият долар обаче ще попречи на потребителите

да се порадват на по-евтините горива. Значителна част от т. нар. черна техника идва от азиатските пазари, като вносът зависи от долара. В близките месеци, с изчерпването на запасите, купувачите на компютри, някои телевизори и телефони ще започнат да усещат ефекта от скъпия долар. Вносителите на фотоапарати например вече повишиха цените на някои марки.
Няколко числа за ориентир – вносът на телефони през 2014 г. вероятно ще надхвърли 650 млн. лева, на телевизори – 370-380 млн. лева (очертава се спад въпреки Световното), на дискове и смарт карти – 40 милиона (по КН)

Общо вносът на черна техника (вкл. далекосъобщителна техника) по SITC през 11-те месеца е 1.65 млрд. лева. Но част от вноса е от ЕС и влиянието на долара в най-лошия случай е непряко.

По официални данни само 25% от вноса на машини, черна и бяла техника и автомобили идва от страни извън ЕС (например, 16% от телевизорите).

Това обаче се дължи на факта, че част от азиатския внос минава през друга „страна-партньор“. Да вземем за пример Китай. Според основната информация на НСИ (по страна-партньор) през 11-те месеца на 2014 г. вносът на България от тази страна е 1.55 млрд. лева. Но една по-детайлна справка показва, че вносът на стоки с произход Китай е двойно по-голям – 2.98 млрд. лева. Основната разлика е при вноса на черна техника. Докато директният внос на офис техника и компютри от Китай е 43 млн. лева, то вносът с произход Китай е 332 млн. лева за 11-те месеца, при радио, тв и далекосъобщителната техника числата са 39 млн. лева и 505 млн. лева. Тост само Китай е отговорен за около половината от вноса на черна техника и макар вносителите да са европейски компании, поскъпването на долара ще се усети.

Самите САЩ също имат увеличаващо се присъствие в импортната листа, като вносът с произход САЩ достига 923 млн. лева до ноември (522 млн. лева). Основно се внасят машини, другите по-големи пера са лекарства, коли и … горива.

Тези данни показват, че потребителите ще платят със стотици милиони левове повече поради по-скъпия долар, като точната оценка зависи от начина на доставка.

Ефекти върху износа

суровиниПоскъпването на долара прави по-конкурентоспособен българския износ (не само на суровини) за трети страни. То омекотява ефекта от спада от цените на суровините за износителите.

Износът на суровини, вкл. петролни продукти, е 41% от общия експорт, а делът му във вноса е 35%.

Данните показват, че по-голямата част от износа на суровини и материали е ориентирана към ЕС, докато износът за трети пазари е определящ при цветните метали, рудите, отчасти зърното. Това е условно разграничение, защото борсово търгуваните стоки (металите) по принцип следват курса на долара.

В средата на януари медта на Лондонската борса се понижи за първи път от 2009 г. под 6000 долара за метричен тон. В долари понижението надхвърли 11% на месечна база, но в евро то е само с 4%. Ако цените се задържат на това ниво през годината, стойността на износа ще се понижи с около 150 млн. лева (ако няма промяна в количествата).

Като се има предвид, че само износът на цветни метали е от порядъка на 4.5-5 млрд. лева годишно, нестабилността на тези пазари ще доведе до влошаване на търговския баланс.

Други последици от валутните турболенции

Поскъпването на долара вече донесе загуби за българската държава.Точно на 15 януари 2015 година – деня на швейцарската буря, бяха погасени последните глобални облигации от брейди замяната. Бяха платени 1 131 162 978,75 щатски долара главница и лихви по курс 1.66 лева за долар. Ако МФ е правило сметка да ги погаси по средния курс в бюджетната прогноза (1.27 долара за евро), то само от това бюджетът вече е претърпял загуби за 131 млн. лева. С това делът на дълга в долари става 0.5%.

Но и нищожна част от валутните разерви са в долари и шв. франкове, така че страната няма да се възползва от покачването – съответно 0.04 и 0.01 на сто.

Добрата новина е, че българските компании и фирми имат сравнително малко кредити в долари и швейцарски франкове, така че няма да бъдат засегнати от поскъпването на валутите.

Добрата новина е, че българските компании и фирми имат сравнително малко кредити в долари и швейцарски франкове, така че няма да бъдат засегнати от поскъпването на валутите. Заемите на бизнеса във валута, различна от евро, са на стойност 1 млрд. лева, а на домакинствата – под 200 млн. лева.

Спестяванията в долари и други валути, различни от евро, обаче са значителни – само домакинствата държат 3.2 млрд. лева. Бизнесът ще се възползва по-слабо, тъй като спестяванията на фирми във валути, различно от евро, са под 1.1 млрд. лева. Последните движения на пазарите обаче не са препоръка да обръщате спестяванията си изцяло в долари.