От 1 декември производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажбите (например, складови програми, ERP софтуер и др.) ще започнат да подават декларации в НАП, че продуктът им отговаря на изискванията на чл. 118 от Закона за ДДС и Наредба – 18. Според новите правила НАП ще поддържат публичен списък на софтуера, чието съответствие е декларирано. Тя може да проверява дали заявеното отговаря на истината и да заличава съответния софтуер от списъка, ако това не е така. От догодина търговците могат да използват софтуер само от този списък.

Налице е известно разминаване в сроковете. Ползвателите на софтуер подават информация в НАП за използвания от тях софтуер в НАП два месеца след срока за привеждане в съответствие. Този срок за производителите е до 31 март 2019 за лица, регистрирани по ДДС и 30 юни 2019 – за нерегистрираните. Дотогава може да се ползва стар софтуер (който не присъства в списъка).

Ползвателите (търговците) подават в НАП информация за използвания софтуер в срок до 31.05.2019 (два месеца след срока – за регистрирани лица) или до 31.08.2019 г., ако не са регистрирани.

Припомняме, че основната промяна в Наредба Н-18 е свързана със смяната на касовите апарати, така че да могат да отчитат продажби в реално време и да отпечатват QR код. Всеки регистриран по ДДС търговец трябва да модифицира или смени фискалното си устройство до края на март 2019 г., а всички нерегистрирани по ДДС – до края на юни следващата година.

Много въпроси възникват и около декларирането (по същество регистрационен режим) на софтуера за управление на продажбите, който трябва има връзка с всички фискални устройства и принтери, намиращи се в търговския обект.

Съгласно Закона за ДДС “Софтуер за управление на продажби в търговски обект” е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Тоест един и същи софтуер може да се третира като софтуер за управление на продажбите или не в зависимост от това как се извършва плащането. Производителите на готови решения за е-търговия трябва да декларират всеки софтуер, който има възможност за плащане с банкова карта, PayPal и подобни, когато чрез него се управляват складови наличности, ако искат такъв софтуер да се ползва в България.

Трябва да се регистрира софтуер за управление на продажбите, когато плащането НЕ се извършва „чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, банков превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.“

Накратко идеята на НАП е, че когато в търговския обект се извършват плащания в брой или на ПОС терминал, както и когато възниква задължение за издаване на електронен бон от онлайн магазините (нов текст в Закона за ДДС) софтуерът да бъде свързан с фискалното устройство, ако управлява продажбите.

Но какво е управление на продажбите? Прието е, че софтуер, който извършва само фактуриране, не е такъв софтуер, доколкото не управлява цялостния процес. Но остават въпроси.

НАП разпространи въпросник в рамките на предварителна консултация, според който можем да говорим за софтуер за управление на продажбите, ако е налице положителен отговор на 5 от следните 10 въпроса:

  • Управлява ли софтуерът продажбите? Т.е.

– Въвежда ли се информация за заявените от клиента стоки/услуги?

– Поддържат ли се номенклатури, например на стоки, услуги, цени, операции, видове плащания, оператори (потребители), други

– Генерира ли софтуерът обща сума на продажбата?

– Позволява ли софтуерът избор на начин на плащане?

– Отразява ли се извършеното плащане?

– Отразява ли се приключването на продажбата (предоставянето на стоката/услугата)?

– Създава ли се/отпечатва ли се документ за извършването на продажбата?

  • Съхранява ли се информацията в база данни?
  • Позволява ли софтуерът извеждане на справки за извършените продажби, например продадени артикули, платени суми по оператори за период от време и др.
  • Подава ли /получава ли софтуерът информация към/от други софтуери или модули, които реализират изцяло или частично функционалностите по предходните точки.

Изискванията към софтуера, чийто производител или дистрибутор трябва да декларира предварително, че са спазени, за да попадне той в списъка на НАП, са подробни. Сред тях е изискване за поддържане на интерфейс на български и съхрняване на информацията на територията на ЕС (при облачни услуги). Това изключва редица доставчици на чужди безплатни програмки. Техните производители едва ли имат стимул да декларират софтуера си пред НАП.

Освен има един капан за ползвателите на СУПТО. НАП не е задължена да се произнесе по декларираното съответствие в някакъв срок, но има право да направи проверка по-късно и да заличи регистрацията на съответния софтуер от списъка. Това означава, че производител, който през март 2019 г. е проверил, че използваната от него платформа е заявена в НАП и плати лиценза, както и разходи по внедряване, няколко месеца по-късно може да се наложи да прави отново тези разходи.

Друго ново изискване на наредбата е всяко лице, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да се регистрира в НАП. Новите изисквания към електронните търговци ще бъдат разгледани подробно по време на конференцията “Практически проблеми на електронната търговия”. Припомняме, че понятието „електронен магазин” е дефинирано в Закона за ДДС. Това е „интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.”

Взети заедно, тези изисквания означават, че онлайн търговците, които използват готови софтуерни решения от типа на Magento (САЩ), Shopify (Канада) или Wix (Израел), трябва за проверят дали до 31 март производителите на този софтуер са гарантирали съответствие с изискванията на НАП.

Повече информация по тези теми – по време на форума Бизнес тема: Практически проблеми на електронната търговия (29 ноември)