Присъединяването към еврозоната е стимул да се въведе ред и ясни принципи в управлението на държавните предприятия. Но е притеснително, че доката с една ръка правителството подписа този ангажимент като част от пътната карта за присъединяване към еврозоната, с другата разрешава ново непрозрачно финансиране на държавни предприятия, управлявани от политически назначени бордове.

През юли правителството отметна една задача, която си поставяше – повече или по-малко сериозно, още в края на предишния кабинет, воден от Бойко Борисов. То получи признанието, че покрива критериите за номинална конвергенция (Маастрихтските критерии) и направи първа крачка към присъединяване към еврозоната. Пътят към нея вероятно ще бъде дълъг и в много голяма степен зависи от управлението на банковия сектор и държавните предприятия.

Така заявката за членство във валутния блок вече започва да дава първите си резултати, тревожейки тези, които печелят от статуквото.

Ангажиментът, който България пое, предвижда въвеждане на насоките за управление на държавните предприятия, разработени от ОИСР.

Тези насоки, актуализирани през 2015 г., съдържат следните принципи:

1. Държавата обосновава необходимостта от участие в собствеността на предприятия и търговски дружества. Това се прави с цел максимизация на стойността за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите. Тези цели се обявяват. Правителството разработва политики за собствеността, които определят включително ролята и отговорността на ведомствата.
2. Като собственик държавата трябва да гарантира прозрачно управление и отчетност, ефективност и професионализъм. То не се намесва в управлението на предприятията, след като веднъж е определило целите им и не допуска непрозрачно определяне на цели. Осъществяването на правата на собственост е централизирано в отделно ведомство или координиращ орган. Последният взаимодейства с контролно-ревизионните органи.
Правителство създава ясен, прозрачен и основан на заслуги процес на селекция на управители на държавните предприятия. То се задължава още да провежда мониторинг за реализация на целите (вкл. финансови показатели), отчетност, разкриване на определена информация, да поддържа диалог с външните одитори, да разработи ясна политика за определяне на възнагражданията на членовете на Съветите на директорите.
3. При участието на държавните предприятия на пазара, правителството осигурява равна възможност за осъществяване на дейността, без да се изкривява конкуренцията. Не се допуска смесване на функциите на държавата като собственост и като регулатор. Заинтересовани страни, вкл. кредиторите имат достъп до безпристрастен съдебен процес.
Когато на предприятията с държавно участие са възложени цели, свързани с провежданата държавна политика, те трябва да водят аналитична отчетност за разходите и приходите, свързани с тези цели, както и да публикуват информация за тези разходи. Разходите, свързани с изпълнение на възложните цели, се субсидират от държавата. Не се допускат данъчни облекчения и други изключения. Кредиторите трябва да могат да завеждат дела за несъстоятелност срещу държавни предприятия. Не може да имат достъп до преференциално финансиране или достъп до ресурси (например, енергия, земя) на по-ниски цени от пазарните.
4. Съблюдаване на правата на инвеститорите. Когато държавните предприя са публични дружества или в дружеството участват и частни инвеститори, те имат равен достъп до информация и равни права. Прилагат се Принципите на корпоративно управление на ОИСР.
5. При отношенията си с трети заинтересовани страни правителствата и държавните предприятия зачитат техните права и се отчитат за такива отношения, включително с кредиторите. Съветите на директорите приемат мерки за вътрешен контрол и за предотвратяване на измами и корупция. Предприятията с държавно участие не финансират политическа дейност.
6. Предприятията с държавно участие са длъжни да разкриват съществена финансова и нефинансова информация. Това включва не само финансови отчети, но и информация за корпоративното управление, за големи сделки, за възнагражденията на членовето на СД, тяхната квалификация, диверсификация, заемани длъжности в други компании. Принципът за прозрачност изисква още разкриване на прогнозируемите рискове, както и информация за всякаква финансова помощ, включително гаранции от други предприятия с държавно участние и задължения, произтичащи от ПЧП.
7. Съветите на директорите на предприятията с държавно участие трябва да разполагат с нужните правомощия, но също така носят и отговорност за резултатите на предприятията.
Ролята на съветите трябва да бъде ясно описана в законодателството, а назначавенто им да е свързано с квалификационни изисквания. Независимите членове на директорите (където е приложимо) не трябва да имат материален интерес. Необходими са мерки срещу конфликт на интереси и политическо вмешателство, вътрешен одит. Добра практика е председателят на СД и изпълнителният директор да са различни лица.

Дори от това кратко резюме на принципите се вижда, че България има много да наваква със законодателството и практиката по управление на държавни предприятия.

Законодателството е разпокъсано и непълно. Основната част от регулациите се съдържат в Търговския закон, Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие, ПМС №114, Закона за лечебните заведения и други секторни закони.

Няма орган, който да координира управлението на държавни предприятия. Докато протичаше ефективен процес на приватизация, тази роля се изпълняваше от АП, след като нейната дейност замря, част от функциите са поети от МФ – най-вече по отношение на прозрачността.

Не са добре разписани (доколкото ги има) правилата, които да гарантират равнопоставеност на държавните предприятия. Това е проблем особено в енергетиката, където БЕХ действа като кредитор от последна инстанция без ясни критерии за предоставяне на финансиране и съществуват съмнения за държавна помощ.

Едни от най-очевидните проблеми са свързани с непрозрачните назначения и финансиране на БДЖ и ДКК. По отношение на ДКК е налице и пълно отъствие на обосновка на целите на държавния мастодонт – за никого не е ясно каква цел преследва компанията, която събира под един покрив държавни терени, управлението на военни заводи и разнородни малки държавни компании, както и изграждането на язовири, съгласно последното хрумване на правителството.

Налице са подробни правила за разпореждане с активи на държавните предприятия, включително за провеждане на търгове, но те се нуждаят от осъвременяване. Правилата за избор на управители на еднолични дружества с държавно участие и на членовете на бордовете са непълни, като липсва изискване за квалификация.

Правилата за определяне на техните възнаграждения (бална система, обвързана с МРЗ) се нуждаят от преразглеждане.

Не са разработени или не се обявяват мерки срещу конфликт на интереси, предотвратяване на корупцията, няма гаранции срещу политическо вмешателство. В правилника присъства единствено забрана за сходна дейност (но не и за свързани лица).

До този момент не са известни инициативи за подобряване на управлението на държавните предприятия и дружествата с държавно участие. Такива мерки не са предлагани и от БСП, която във Визия за България обосновава увеличаваща се роля на държавната икономика.