комунизъм

Некрологът на глобализацията е писан много пъти. През 70-те и 80-те години на миналия век се смяташе, че многостранната търговска система е на умиране или вече е мъртва. През 1999 г. и 2000 г. международните срещи на високо ниво бяха обсаждани от антиглобалисти. През 2002 г. войната срещу тероризма и забавянето на икономиката накара списанието да запита: „Изложена ли е глобализацията на риск?”
Световната финансова криза преди пет години нанесе нов удар. Глобализацията оцеля, но се промени: политиците и обществото имат съмнения за това дали трябва да й позволят да се развива без ограничения и се тревожат за свободното движение на хора, капитали и стоки. От Америка до Египет плодовете на глобализацията отиват предимно към тези, които са на върха, което подкопава политическата подкрепа за отварянето на границите.
Дали сега наблюдаваме пауза в процеса на глобализация, както през 70-те и 80-те или е сигнал за завой към по-голям изолационизъм и растящи международни икономически търкания?
Исторически глобализацията винаги се е нуждаела от хегемон. Америка изглежда отстъпва от тази роля, а Китай още не е готов. Засега той се отваря за чужденци само ако вижда ясна изгода. Според чуждестранен мениджър, живял десетилетия в Китай „определящата идеология в Китай е идеологията на национализма.”
През 80-те стратегическият военен съюз между Америка и Япония гарантира, че икономическото напрежение няма да излезе от контрол. Сега е обратното – икономическото и геополитическо напрежение между Америка и Китай се усилват взаимно. Забраната в САЩ за правителствени покупки на произвено в Китай телекомуникационно оборудване бе предизвикана от страхове, че ще изложи критична американска инфраструктура на китайски атаки. Китай, от своя страна, доскоро третираше зараждащото се Транстихоокеанско партньорство като опит да се обкръжи Китай и да се задържи възхода му.
При тези политически насрещни ветрове изненадата е, че глобализацията не е подложена на по-голямо напрежение. Една от причините за това са уроците от 30-те години на миналия век. Централните банки в най-засегнатите от кризата страни се заеха с безпрецедентна парична експанзия. Това доведе до понижаване на курсовете им, предизвика протести и някои протекционистични реакция, но далеч по-слабо, отколкото през 30-те
Антиглобалистите нямат идеологически фокус. През 30-те имаше много силни алтернативни идеологии – комунизмът и фашизмът, казва Харолд Джеймс , икономически историк в университета в Принстън. Сега “ имаме анти- глобализация, без набор от вярвания, които наистина да поддържат анти- глобализацията.“ Други могат да завиждат на начина, по който комунистическата партия на Китай трансформира икономиката, но малцина искат да прегърнат нейната политическа идеология.
В последните години държавният капитализъм се очертава като конкурент на либералния капитализъм, което води до завой към затворена глобализация. Но засега държавните капиталисти се придържат към правилата на глобалната система. Русия се присъедини към Световната търговска организация и се надява да се присъедини към ОИСР . И самият държавен капитализъм не е много способен да осигури устойчив растеж, една от причините Индия, Бразилия и Индонезия да понесат атака срещу валутите си това лято.
Джон Айкънбери, политолог в Принстън, отбелязва, че макар хегемонията на Америка да намалява, по-голямата част от света сега е демократична и поне формално ангажирана със свободния пазар, отколкото през 80-те. Това, смята той, трябва да помогне на нейните институции да оцелеят.
Така че има шансове глобализацията да не тръгне в обратната посока. Силата на технологиите да заличават разстоянията е твърде голяма и икономическите ползи от международната търговия и чуждестранните инвестиции са твърде широко приети. Но глобализацията няма да възвърне широката и често неоспорвана подкрепа, която имаше преди 2008 година. Рискът не е, че вратите на глобализацията ще се затръшнат напълно, но че правителствата ще ги направят твърде ефективни: че насърчаването на износа ще се превърне в протекционизъм и разточителна индустриална политика, че ограниченията срещу банките и капиталовите потоци ще лишат страните и предприятията от капитали и че разпространението на правила и норми могат да родят скъпа бюрокрация и търсене на облаги.

The Economist, със съкращения