НАП

С решение от 25 юли Съдът на ЕС е оспорил текст от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който се отнася до изплащането на доходи на чуждестранни лица от страни, с които България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Става дума за чл. 175, който изисква от местните дружества-платци на доходи като наеми и подобни на чуждестранни лица, да удържат лихви върху потенциално данъчно задължение, дори когато съгласно съответната спогодба не се дължи данък при източника или той е в по-малък размер.

В общия случай този данък е 10%, но СИДДО може да предвиди друго. В конкретния случай българското дружество е изплащало наеми на компании от Холандия, Полша и Австрия, с които имаме СИДДО. Проблемът, с който то (и други фирми) се сблъсква, е късното представяне от страна на контрагентите на документите, доказващи приложимостта на спогодбите.

НАП е начислила около 36 000 евро лихви за това, че дружествата късно са представили документи, доказващи приложението на спогодбите. След представянето на документите става ясно, че по отношение на две от дружествата не се дължи данък, а спогодбата с Полша предвижда данък в намален размер (5%), което в случая е 1140 евро. Така по-голямото задължение е за лихви, които са невъзстановими.

В членове 135—142 от ДОПК се предвижда специална процедура за прилагане на данъчни облекчения, предвидени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Тези облекчения се прилагат след удостоверяване, че са налице основания за прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

За тази цел съгласно член 136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице трябва по-специално да удостовери, че е местно лице на другата държава по смисъла на съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, че е притежател на дохода от източник в Република България, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан.Съгласно член 139 от ДОПК чуждестранното лице удостоверява основанията пред ТД на НАП за доходи от 100 000 лева, а  съгласно член 142 от ДОПК, озаглавен „Особени случаи“, когато годишните доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, са в размер под 100 000 лева,  основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на доходите. В този случай платецът на доходите удостоверява, че са налице основанията за прилагането на съответната спогодба.

Съгласно член 195, алинея 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) доходите от източник в страната на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

От друга страна, съгласно член 175, алинея 2, точка 3 от ДОПК местното дружество — платец на доходи на чуждестранно лице, при неизпълнение на задължения на чуждестранното лице за данъци, подлежащи на удържане при източника, дължи лихви за забава, считано от датата на изтичането на срока за внасянето на данъка съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между България и държавата членка. Тези лихви се дължат включително в случаите, когато съгласно спогодбата посоченото лице не дължи данък в България или дължи данък в по-нисък размер от този, който по принцип се дължи съгласно българското данъчно право.

Такива лихви за забава се дължат само в случай на трансгранична сделка и не подлежат на възстановяване. Според СЕС това противоречи на принципа за свободно предоставяне на услуги, тъй като се въвежда различно третиране на местните дружества — платци на доход, в зависимост от това дали получателят на посочените доходи е друго, установено в България дружество или дружество, установено в друга държава членка. Следователно трансграничното положение, при което местно дружество се възползва от свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС, се третира по-неблагоприятно в сравнение с националното, смята СЕС.