Пол Ромер

Пол Ромър, носител на Нобеловата премия за икономика за 2018 г., предложи вместо да се търси решение на проблемите, произтичащи от злоупотреба с доминиращата позиция на Facebook и другите Big Tech компании, чрез разделяне, да се въведе данък върху таргетираната реклама. Това е практически първият опит да се наложи решение, което не почива на минали практики, а е съобразено с бизнес модела на дигиталните монополи, наричани още GAFA (Google, Amazon, Facebook, Apple) или FAANG (+ Netflix).

В статия за „Ню Йорк таймс“ икономистът посочва, че доминиращите компании за цифрови платформи, включително Facebook и Google, печелят от бизнес моделите, които подкопават публичните блага. Нещо повече – те подкопават доверието в демократичните институции и е неприятно, когато толкова много информация се контролира от толкова малко компании, пише Ромър.

Повечето предложения за регулиране на платформите разчитат или на антитръстово законодателство, или на регулаторни мерки. Ромър предлага вместо да се забрани настоящият бизнес модел – в който платформите събират информация за потребителите, за да им продават таргетирани дигитални реклами – да се въведе данък, който би насърчил платформите да преминат към по-здравословен и по-традиционен модел. Целта всъщност не е да се стигне до облагане, разяснява Ромър в секция Въпроси и отговори на блога си. Той дори се надява, че компаниите ще се опитат да избегнат този данък, като преминат към по-нормален бизнес модел – чрез абонамент.

Данъкът ще се прилага към приходите от продажби на целеви дигитални реклами, които са ключът към функционирането на Facebook, Google и други подобни. На федерално равнище Конгресът може да го добави като допълнителна такса към корпоративния данък. На щатско ниво законодателят може да го приеме като вид данък върху приходите от продажби, съветва Ромър в статията за NYT. То разяснява още, че в една глобална икономика данъкът върху доходите може да се избегне, но не и данъкът върху приходите на брутна база, който е според мястото, където се генерират тези приходи (където са потребителите – б.р.)

Според него съществуват няколко предимства за използване на данъчното законодателство, а не на антитръстовото законодателство или регулация, като стратегия. Сенаторката Елизабет Уорън например призова за разбиване на големи технологични компании. Но антитръстовите мерки на Уорън и други политически експерти предполагат прокурорите и съдиите да вземат политическите решения. Съществуващото антитръстово законодателство в Съединените щати се занимава главно с вредата от манипулиране на цените, а не с другите видове вреди, причинени от тези платформи, като задушаване на иновациите и подкопаване на институциите на демокрацията

Нашите цифрови платформи може да не са твърде големи, за да фалират. Но те са твърде големи, за да им се доверим и – въпреки призива на Марк Зукърберг, главният изпълнителен директор на Facebook, за ново законодателство и регулиране – социалната мрежа може би вече е твърде голяма, за да се регулира. Мощните компании могат да овладеят регулаторите. Междуведомствената търговска комисия, например, създадена през 19-ти век, свършва, обслужвайки интересите на железопътната и транспортната индустрия, вместо на обществото. А последните катастрофи на два самолета Boeing предизвикаха сериозна загриженост, че Федералната авиационна администрация, която има дълга история като ефективен регулатор, е кастрирана от авиационната индустрия.

Ромър е пестелив на детайли за това как ще се администрира данъкът, който предполага да има точна информация за потребителите на реклами във всеки щат. Неговата теза е, че за приходите имат локация – това е локацията на потребителите. Но тези данни са на разположение само на платформите и не винаги са налични и достоверни.

Кампанията на Пол Ромър в САЩ може да се окаже от полза за Франция и другите привърженици на дигиталния данък. Първоначалните планове на ЕК бяха данъкът в размер на 3% да се налага върху приходите, вместо върху печалбата. То трябваше да се отнася до компании с оборот над 750 млн. евро годишно или онлайн продажби от най-малко 50 милиона евро в Европа. По-късно бе предложено това да се отнася само до приходите от онлайн реклама.