Шоу бизнес

Американската икономика и поп индустрията много си приличат: 1% избрани – наследници или много популярни артисти, получават лъвския пай от всички доходи, докато мълчаливото мнозинство става все по-бедно. Шоубизнесът е миниатюрно копие на цялата икономика на САЩ, смята председателят на Съвета на икономическите съветници на президента на САЩ Алън Крюгер.

През последния половин век светът на музиката живее на принципа „победителят получава всичко”.

Делът на горния 1% от суперзвездите от концертните приходи се е удвоила през последните 30 годakини.

В същото време и самите доходи растат. От началото на 1980 г. натрупаната инфлация в САЩ е 150%, докато стойността на билетите расте с почти 400 на сто!

Технологичните промени превърнаха поп индустрията в конвейр за производство на супер звезди. Записите на CD и масовото производство на плейъри позволиха на успешните изпълнители да достигнат по-широка аудитория. Глобализацията, която позволи хитовете да достигнат до всяка точка, също изигра роля.

Идеята за „икономика на звездите“ е стара. Още Алфред Маршал пише, че промените в комуникационните технологии позволяват на човек, надарен с гений и късмет да разпростре дейността си в по-широк мащаб. По ирония на съдбата неговият пример за професия, в която най-добрите изпълнители не могат да постигнат такъв статус на супер звезди, е музиката. Според Маршал това е така, тъй като броят на хората, до които може да се достигне чрез човешкия глас, е ограничен (или поне е бил по негово време).

Ролята на късмета в постигането на успех е характерна особеност на поп икономиката. А когато музикантите постигнат успех, да се задържат на върха им помага стадното чувство.

Експеримент на социолозите Мат Салганик и Дънкан Уотсън показа, че колкото по-известен е даден изпълнител, толкова повече потребителите са готови да платят за неговата музика. Учените поместват 48 композиции в музикална онлайн библиотека и предлагат на участниците да свалят по една песен. Срещу всяка песен имало информация за броя сваляния. На контролната група от 750 участника се показвали реални резултати. Втората група от 6000 души била разделена на две (на случаен признак) – на първата половина била показана вярната информация за популярността на парчетата; втората половина обаче били подмамени, като най-популярните песни били показани накрая на списъка, а най-малко сваляните – уж като най-сваляни. Какво се случило? Групата с правилни резултати свалила 20 пъти повече най-популярната песен. При групата с обърнати резултати свалянията на песента, класирана под №48 от контролната група (представена като №1 при тях) , започнали да растат много по-бързо от тези на истинската най-популярна песен докато накрая резултатите се обърнали.

Тези закони са валидни и за икономиката на САЩ. Най-богатите увеличават своите доходи по-бързо от всички. През последните 30 години горният 1% от най-богатите семейства е удвоил своя дял в доходите. Ако през 1979 г. те са получавали 10% от националния доход, през 2011 г. вземат 20%. Подобни тенденции се наблюдават и в други страни.

Както се вижak2да на графиката, състоянието на богатите расте и във Великобритания, Франция и Швеция. Но не така стремително като в САЩ. Например, в Швеция делът на най-богатите расте от 3-4% през 80-те на 7% през 2011 г.

Както в музикалната индустрия и тук е налице изявен фактор на успеха – образованието. Изследване на еднояйчни близнаци показва, че този от тях, който е получил по-добро образование, печели повече.

Средно взето, 4 допълнителни години обучение осигуряват 60% добавка към заплатата. Така действа правилото „победителят получава всичко” в глобалната икономика.  ak3

През 1965 г. топ мениджър на фирма средно е получавал 18 пъти повече от средния работник. Сега разликата е 200 пъти. (Виж и тази статия.)

Нобеловият лауреат проф. Джоузеф Стиглиц в своята книга „Цената на неравенството” казва, че от страна на възможностите Европа се е превърнала в класово общество, което напомня Европа от 19 век. Крюгер сравнява съвременното положение в САЩ с 20-те години на миналия век. Списъкът на 400-те най-богати американци потвърждава този извод по отношение на богатите наследници.

Най-богатите от горния 1% от населението през последните 30 години са увеличили реалните си доходи с 278%. В същото време доходите на средната класа са нараснали с 40%. Това ни води до така наречената крива на Великия Гетсби, чиято цел е да илюстрира концентрацията на богатството в ръцете на едно поколение и как това предопределя успеха на следващото поколение. Кривата, както показва Крюгер, показва, че доходите на родителите напълно определят доходите на децата.

Сега в САЩ корелацията между богатството на родителите и децата им е 0.5. Тоест вероятността някой, роден сред по-бедно семейство, да достигне горната граница на доходите, е същата като тази родители с ръст 165 см да имат деца, които са високи 185 см. Това е възможно, но само като изключение.Чрез кривата на Гетсби може да се прогнозира, че разслоението при следващото поколение американци ще нарасне с една четвърт в резултат на неравенството в доходите от последните 25 години.

Повече – на сайта на Белия дом.