Шолц и Горанов

Меркел и Макрон се разбраха за общ бюджет на еврозоната, а финансовите министри (Еврогрупата) не се разбраха. Около това опростено обобщение се въртят очакванията за бъдещето на еврозоната, чиято реформа е в дневния ред на европейските лидери през последната година и половина.

В края на месеца предстоят срещите на върха, които ще разгледат взривоопасния въпрос за миграцията, заедно с темата за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (еврозоната).  Докато безизходният проблем за миграцията вече разделя Европа  и  сепаратизмът взема връх над европейските принципи (Германия предлага двустранни споразумения от типа “пари срещу мигранти”), проблемите на еврозоната и сближаването между страните в целия Съюз изглежда ще отстъпят на заден план.

Стреснати от Брекзит и окуражени от възстановяването в Европа, лидерите на Общността през 2016 г. заговориха за прозорец на възможностите. Имаше се предвид благоприятният момент за реформи, които да заздравят връзките между страните в ЕС и да ги направят по-устойчиви на кризи. Бяха публикувани Бяла книга, няколко документа за размисъл и пътни карти. Смяташе се, че този прозорец ще се затвори някъде в края на българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като в мандата на австрийското председателство все по-често лидерите ще се замислят за подготовката си за предстоящите избори за Европарламент през май 2019 г., а последната година от мандата си нито Европейската комисия, нито председателят на ЕЦБ Марио Драги биха могли да дадат старта на мащабни промени. Един допълнителен фактор, за който политиците рядко се сещат, е, че паричните стимули, с които ЕЦБ успя да отблъсне кризата, вече достигнаха лимита си. Централната банка трябва да възстанови нормалните функции на паричната политика, за да има пространство за действие, когато настъпи следващата криза.

Изборите в Германия, след които бяха необходими повече от пет месеца за съставяне на правителство, често се сочат за основната причина за отложения разговор за реформите в ЕС. Това нямаше да е така, ако след останалите 26 страни имаше желание за промяна.

Такова желание демонстрираше основно френският президент Еманюел Макрон, особено в речта си в Сорбоната през септември 2017 г. От 2019 до 2024 г. трябва да бъде периодът на европейската трансформация, каза той тогава. Ключови елементи в неговия план за реформи бяха споменатият бюджет на еврозоната, укрепването на Европейския стабилизационен механизъм, намаляването на броя на комисарите до 15, социална конвергенция и фонд за солидарност, хармонизириране на данъчната основа на корпоративния данък (дори въвеждане на “спектър от ставки” като условие за достъп до еврофондове), иновации, европейски университети, признаване на дипломите за средно образование  и т.н.

Макрон и Юнкер

Макрон и оглавяваната от Жан-Клод Юнкер ЕК представиха свои планове за реформи през 2017

Еманюел Макрон: Според мен, през 2024 г. Европейският съюз ще бъде обединен около два стълба. Първият, това са ценностите на демокрацията и правовата държава, които не подлежат на договорки. По отношение на ценностите не е възможно да съществува Европа на две скорости… Вторият стълб е единният пазар, който си остава най-добрата гаранция за нашата мощ, просперитет и привлекателност. Работата по неговото опростяване, започната преди три години от настоящата Комисия, трябва да продължи и да бъде задълбочена.

Когато все пак Германия състави правителство през март, бяха необходими още три месеца, за да се стигне до срещата между Меркел и Макрон, на която да се обсъдят подробностите за тази трансформация. Договореното на тази среща (виж тук)  бе по-близо до долния край на очакванията. Но дори този малък компромис предизвика бурна реакция. Холандия оглави групата на противниците на бюджет на еврозоната (Финландия, Естония, Латвия, Литва, Ирландия). Идеята не бе приета добре и сред съпартийците на г-жа Меркел и партньорите й от ХСС. Но залогът е много по-голям от това, а шансовете за пробив се стопяват.

Когато Европейската комисия представи Бялата си книга, дилемата беше сближаване или Европа на много скорости. След последната среща става ясно, че притисната в собствената си страна, Меркел трудно ще отиде по-далеч от концепцията “Първо редукция на рисковете”. А Макрон все по-трудно може да скрие, че виждането му за бъдещето на Европа включва различни скорости. (Което той и каза в прав текст в Ааахен, въпреки опроверженията). За съжаление, на този етап това е реалистичният път. А какво би могло да бъде след пет години, сякаш вече не е в дневния ред на 2018 г.

Какви реформи?

Бюджет на еврозоната
Нищо не разкрива по-ясно разделението между 85-те процента от икономиката на ЕС, която е интегрирана около еврото, и страните извън еврозоната.
На срещата си Меркел и Макрон се споразумяха да бъде създаден бюджет на еврозоната, считано от 2021 г. Мнозина се фиксираха върху неговия размер, като постигнатият компромис е за няколко десетки милиарда евро за следващия седемгодишен период. Франция настояваше за суми от порядъка на 300 млрд. евро и продължава да се надява, че, веднъж създаден, инструментът ще търпи увеличение. По-интересно е какво ще се прави с тези пари и тук разнообразието от мнения е много голямо, макар това да не прави такова впечатление като разногласията по размера. Според комюникето от срещата на Меркел и Макрон бюджетът на еврозоната ще се ползва за насърчаване на конкурентоспособността, сближаването и стабилизирането в еврозоната, тоест за всичко. Единствено предложеният фонд за безработица има ясна цел.

Оригиналното предложение на Макрон бе този бюджет да се ползва за реакция при т. нар. асиметрични шокове. При криза най-засегнати са инвестициите и затова Макрон настояваше този бюджет да компенсира именно спада на публичните инвестиции в страните. Това е основният въпрос, защото използването на бюджета на еврозоната за насърчаване на сближаването трудно би го отличило от плана Юнкер, а рискува да задълбочи разделението в ЕС. От икономическа гледна точка единственото оправдание за отделен бюджет на еврозоната са именно асиметричните шокове – кризи, пред които се изправят по-слабите страни в еврозоната, без да могат да девалвират валутата си, за да възстановят конкурентоспособността. Това се вижда много ясно в случая с Италия, която още не може да достигне предкризисните нива. Темата разпалва големи спорове в Германия и останалите страни, но не и у нас.

Споразумението между лидерите на Франция и Германия пропуска важни детайли, включително за източника на приходи, като не се изключва трансфер от общия европейски бюджет (т. нар. собствени ресурси, което ще включва и новият дигитален данък). Те обаче изрично подчертават, че стратегическите решение за разходите от този фонд ще се вземат от лидерите на страните, а ЕК само ще ги изпълнява.

Предложението на ЕК за т. нар. функция за стабилизиране на инвестициите е в сходен размер (30 млрд. евро), но има различен механизъм. То предвижда при асиметрични шокове ЕК, ползвайки гаранциите на страните-членки да вземе заем от пазарите, който да представи  на засегнатата страна. Лихвите ще се покриват от фонд, в който се правят вноски на база на сеньоража (емисионния доход на централните банки). От механизма ще могат да се ползват и страни в ERM2, според виждането на ЕК.

Банков съюз

Имаше две основни задачи във връзка с довършването на Банковия съюз – предпазния механизъм на Единния фонд за преструктуриране на банки и общоевропейската гаранция по влогове. Предпазният механизъм ще бъде кредитна линия от ESM (спасителния фонд на еврозоната) към банковия фонд. Според договореното от Меркел и Макрон предложението за предпазния механизъм ще се обсъжда не по-рано от декември 2018 и ще се приложи преди 2024 г., ако е постигната исканата от Германия редукция на рисковете. Идеята е банките да връщат средставата на ESM като правят последващи вноски. Плановете на комисията бяха механизмът да започне да действа от 2019 г. , тоест компромисът между Меркел и Макрон се връща към първоначалните срокове.

Но последното си заседание в рамките на българското председателство финансовите министри на ЕС се споразумяха предпазният механизъм да бъде в размер на до 60 млрд. евро. ЕФП, който се финансира с вноски от банките в ЕС,  се очаква до края на 2023 г. да разполага с 55 милиарда евро.

Последният елемент на Банковия съюз – Единната схема за застраховане на депозити, изпадна от дневния ред този месец. При най-добро развитие тя може да бъде обсъдена през декември, но дори и този срок изглежда трудно постижим. Основната пречка е нежеланието на Германия да допусне трансфери, преди да са изчистени рисковете в банките.

Банков пакет

Пакетът за реформи за банковия сектор е една от малкото области, в които българското председателство може да се похвали с успех, въпреки че от документите не става ясно то да е имало активна роля.

Банковият пакет бе договорен през ноември 2016 г. с идеята да намали рисковете в банковата система, така че да не се налага спасяване на банки с пари на данъкоплатците. За широката публика това е технически въпрос, но във времена на криза именно такива документи стават най-интересни – например, защото определят кои кредитори ще трябва да отпишат част от вземанията си от затруднени банки.
Пакетът включва работата по директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (BRRD) и Регламента и директивата  за капиталовите изисквания (CRR и CRD), на които бе даден приоритет през миналата година и кои до голяма степен са свързани с втория стълб на Банковия съюз. Освен това бе постигнат напредък по буферите за абсорбиране на загуби (TLAC). Спорният въпрос бяха изискванията към банките да издават подчинени облигации и други дългове, поемащи загубите, известни в жаргона на ЕС като „минимално изискване за собствени средства и допустими задължения“, или MREL. Германия искаше по-високи изисквания за системно важни банки (над предложения стандартен праг от 8% от общите задължения). Остава доста работа по редукцията на рискове, включително във връзка с намаляването на лошите кредити.

Европейски валутен фонд и ESM

Идеята за Европейски валутен фонд е от годините на кризата, но в нея всеки влага различно съдържание.
Според виждането на ЕК Европейският механизъм за стабилност при най-амбициозния пети сценарий следва да се превърне в Европейски валутен фонд. Той, според ЕК, ще подлежи на контрол от страна на Европейския парламент и ще подпомага Европейската инвестиционна банка в набирането на средствата, необходими за третото поколение на плана „Юнкер“, с който да се стимулират инвестициите в Европа.

МВФ от своя страна предложи на Европа да създаде фонд за черни дни под името Европейски валутен фонд, в който страните да внасят по 0.35% от БВП (това би било равно на една трета от целия европейски бюджет).

На срещата с Меркел и Макрон постигнаха съгласие за промяна на договора на ESM, който може да се преименува, и да се включи в правото на Съюза. Той ще следи не само изпълнението на спасителните програми на страни като Гърция, но и ще допринася за предотвратяването на кризи, което предполага дублиране с процедурата по макроикономически дисбаланси, изпълнявана от ЕК.

Страните обаче остават разделени по това дали ESM следва да се занимава с преструктуриране на суверенни дългове и да налага на страните програми по подобие на гръцката.

Европейски облигации

Европейският сигурен актив бе най-смелото предложение в документа за размисъл за бъдещето на Икономическия и паричен съюз. След това то изпадна от дневния ред до май тази година – твърде късно и твърде неуместно с оглед на италианската криза, ЕК отново повдигна въпроса.

Предложението се подкрепя от влиятелни икономисти, включително Маркус Брунермайер и Писани-Фери, автора на сериозна част от програмата на Макрон.

Европейският борд за финансова стабилност също излезе в началото на годината с доклад за т. нар. сигурен актив.

Това са синтетични облигации, издадени въз основата на правителствените дългове на страните от еврозоната, които да служат като котва за инвеститорите. Чрез тях се обединяват, пакетират и разделят на части държавни облигации от всички членове на еврозоната съобразно с техния capital key (тежестта на икономиките им). Облигациите от първостенен ранг биха служили като сигурна котва за финансовите пазари в случай на паника, докато траншовете с т. нар. junior bonds биха носили риска от дефолт и съответно тяхната доходност би била близка до тази на Италия или Португалия. (Подобни планове за сини или стабилизационни облигации имаше и през 2010 и 2011 г.) Новата идея се роди след като заради съпротивата на Северна Европа бе окончателно изоставена идеята за еврооблигации, тъй като последното би означавало споделен дълг на страните, а Германия и Холандия не искат никакви трансфери. България подкрепя позицията на Германия.

ЕЦБ, която има водеща роля в ЕБФС, се застъпва за подобен сигурен актив, достъпен за всички от еврозоната. Но финансовите министри на еврозоната отхвърлят предложенията за такива облигации, които да служат като бенчмарк. Голяма част от тях не крият опасенията, че чрез тях все пак ще бъде отворена врататата за гарантиране на дълговете на страни като Италия и по този начин за споделяне на рискове. Това, заедно с педантичното внимание към клаузата за колективно действие в изявлението от срещата на Макрон и Меркел показва до каква степен недоверието подкопава основите на еврозоната след гръцката криза. Наистина предложението е свързано с неясноти и някои от предимствата му не са сигурни, но фактът е, че то се отхвърля априори по изцяло политически причини.

Какъв компромис да очакваме?

Като изключим напредъка по Банковия пакет, през последните месеци бяха договорени само елементи на консолидираната данъчна основа и част от пакета за промени в системата на ДДС. Основните елементи, свързани с бъдещето на еврозоната и сближаването на страните бяха отложени за декември. Тогава ще се разглежда и предпазният механизъм на Единния фонд за преструктуриране на банки, както и оценката на размера на този фонд.

Тези разговори ще съвпаднат с дискусиите за Многогодишната финансова рамка, което означава, че втората половина на годината ще бъде много по-наситена от първата.

Но по-голямата спирачка за реформите в еврозоната и ЕС не е факторът време, а страховете на политиците.

Драги

Президентът на ЕЦБ Марио Драги

Марио Драги: Докато солидните национални политики са от ключово значение за защитата на страните от пазарен натиск, кризата показа, че при определени условия те може да не са достатъчни. Пазарите обикновено са проциклични и могат да накажат страни, които се възприемат като уязвими, повече отколкото е необходимо за връщане към устойчив фискален път… Това създава необходимост от някаква форма на обща стабилизираща функция, за да се предотврати прекомерното разслоение между страните по време на кризи, както вече беше признато със създаването на два европейски инструмента за справяне с т. нар. лошо равновесие (OMT на ЕЦБ и ESM – б.р.)… Но тези програми вървят с условия, което предполага и проциклично фискално затягане.
Затова се нуждаем от допълнителен фискален инструмент за поддържане на сближаването по време на големи шокове, без да се налага да се натоварва монетарната политика. Целта му би била да осигури допълнителен пласт от стабилност, като по този начин ще засили доверието в националните политики. (Флоренция, 11 май 2018)

Извън кадър

Извън дневния ред на лидерите остават големите теми, от които зависи завършването на еврозоната като оптимален валутен съюз (по смисъла на Робърт Мъндел) и задълбочаването на европейската интеграция. Единният пазар е труден  там, където има големи разлика между цената на факторите на производство, жизнения стандарт, данъците и цените, а финансовите пазари са фрагментирани. Трудовата мобилност и свободното движение на капиталови са важни не само за единния пазар, а и като възможност фирмите и гражданите да реагират на шокове.

Засега обаче сближаването на социалните системи или хармонизацията на данъците не достигат до вниманието на европейските лидери. А трудовата и социалната мобилност предизвикват опасения сред част от тях.

По всичко личи, че националният егоизъм ще вземе връх и на тази среща на върха. Страхът от трансфери под каквато и да е форма в комбинация със страха от данъчна и социална конкуренция ще продължат да подкопават както еврозоната, така и ЕС.

Страници: 1 2