лекар

Предложението за намаляване на болничните за първите три дни на неработоспособността е мярка, която изглежда цели да успокои работодателите, изправени пред поредно увеличение на разходите за осигуровки.

То е залегнало в проекта за бюджет на ДОО и както ни информира в. СЕГА, в него е записано: „С оглед облекчаване на бизнеса и превенция на злоупотреби с правото на отпуск поради временна неработоспособност се предлага процентът, в който се определя възнаграждението, изплащано от работодателите за първите три работни дни, да бъде намален от 70 на 50% от среднодневното брутно възнаграждение“.

Това изглежда като лош опит за решаване на съществуващ проблем. След кризата сумите, които се изплащат от НОИ като обезщетения за болест нараснаха двойно. Само през 2016 г. има ръст с 12% на изпплатените от НОИ обезщетения за общо заболяване. Това се дължи до голяма степен на увеличаване на дохода, от който се изчисляват обезщетенията, но също така и поради увеличаване на броя на болничните (дни, а не хора). Няма данни за обезщетенията, плащани от работодателите, но единственият анализ по темата на сайта на НОИ от 2013 г., ясно показва, че след въвеждането през 2010 г. на изискването първите три дни да се плащат от работодателя има спад на краткосрочните болнични и ръст на дългосрочните. Това също е прогноза за това какво ще се случи и сега.

Проблемът е особено чувствителен в новите предприятия, работещи за износ и с модерна организация на работа. В тях, за разлика от държавните служби, където явлението е масово в определени сезони, излизането в болнични води до неизпълнение на договори и неустойки. Миналата седмица управителят на НОИ Ивайло Иванов разказа пред Дарик за инвеститор в Ихтиман, който обмисля да премести предприятието си, заради прекомерен брой болнични, издавани от един и същи лекар.

Въпреки всичко решението, което предлага правителството може да доведе до нови проблеми. И в момента много хора не си вземат болнични (за да не загубят 30% от заплатата) и ходят болни на работа, с което създават риск за още повече болнични в компанията. Или пък пускат децата си болни на училище, защото няма кой да ги гледа, с което рискът се пренася върху други компании. Така, вместо да намали броя на дните в болест, мярката може да ги увеличи.

Мярката също така наказва хората, които наистина боледуват и добросъвестно са осигурили този риск.

Очевидно е, че трябва да се помисли за друго решение и/или допълнителни мерки.

Първото и най-очевидно друго решение е намаляване на вноската за болест (например до 2.5%), което ще осигури реципрочност и ще смекчи ефекта от увеличаване на пенсионната вноска.

Може да се търси диференциране на плащанията по видове заболявания (в зависимост от риска), но обикновено колкото по-сложна е една система, толкова по-лесно се надхитря.

Големият проблем е, че работодателите нямат възможност за контрол над фалшивите болнични. НОИ също рядко  го прави. Ето защо трайното решение на проблема, както и на проблема с инвалидните пенсии, минава през експертизата на работоспособността. В момента възможността за обжалване на болнични е уредена в чл. 122 от закона за здравето. Тя не е работеща – докато регионалният съвет се сезира, временната неработоспособност няма да е вече факт и е доста трудно назначената експертиза да го установи. Вероятно трябва да се приемат и други доказателства и възможност за контрол, който не е свързан само с установяване на медицински факти.

Фалшивите болнични са като застрахователните измами. Те трябва ясно да се криминализират и работодателите трябва да имат право да подават сигнал, ако видят например, че лице, което се води в болничен, публикува снимки от незабравима ваканция в Гърция. В момента съществува наказателна отговорност за лекарите, които издават фалшиви болнични, както и възможност те да бъдат глобявани при неправилно съставени документи. Въпреки това установяването на нарушението е трудно и изисква допълнителна експертиза. Такива експертизи назначават често съдиите, които се усъмнят в причините за неявяване на подсъдим. Работодателят може само да се надява. Също така може да се спори, че лекарят е бил заблуден (всички знаем как се изкарваше медицинско в училище). Те в масовия случай и не печелят нищо от удовлетворяването на тези щения, правят го, за да не се отпишат пациентите им. Ето защо отговорността не трябва да се стоварва само върху лекарите, а и върху пациентите.