обучение

Идеята за младежите, които работят като чираци, предизвика предимно отрицателни коментари и това е явен симптом за дефицита на здрав разум в общественото говорене. Много родители видяха опит за експлоатация на малолетни чрез изискването да се работи по време на обучение. Други, повдигайки вежди, припомниха бригадите, УПК-тата и подобни отживелици. Отчасти прибързаната реакция на отхвърляне се дължеше на начина, по който бе представена тя в медиите – откъслечно и без предшестващ анализ, който да показва необходимостта от подобна мащабна промяна в средното образование.

А нуждата от подобна промяна е крещяща. Голяма част от учащите се стремят към тапия за висше образование, която не им носи шансове за добра професионална реализация – било защото университетите произвеждат кадри без връзка с потребностите на бизнеса, било защото образованието в университетите е откъснато както от реалността у нас, така и от достиженията в чужбина. Според скорошен анализ на БСК, 80% от висшистите не работят това, за което са учили.

Над една четвърт от младите хора у нас са без работа, според официалните данни. А причината да не работят е липса на квалификация. В същото време фирмите се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри – от готвачи до стругари. Липсата на интерес сред младите хора към тежките професии е причина с такава работа да се захващат хора над 50 години, което увеличава риска от трудови инциденти, както показаха няколко аварии през лятото.
Освен икономически, това явление има и социални последици. Поколението, което не прави нищо, така наречените ninja (от no income, no jobs) са бреме не само за родителите си, но и за обществото. Те са естествена среда за разпространение на измамнически схеми и дори на организираната престъпност.

За да се преодолее това, са необходими много повече от усилия от програми за спонсорирана заетост или предлагане на стажове в държавната администрация и предприятията.

Професионалното обучение е съществена част от решението. През 2011 г. Германо-българската индустриално търговска камара проведе анкета за професионалното обучение сред 43 от своите членове. Оказа се, че 12 от тях предпочитат дуалното обучение.
Към момента собствени професионални центрове имат компании като Либхер, Пирин Текс, Балкан Стар, но очевидно това е по силата само на големите предприятия.

Според проекта, както както бе обяснен от икономическия министър Драгомир Стойнев, половината от деня учениците от горните класове ще учат, а в другата половина – ще работят. Целта е завършващите да ходят на стаж в предприятията, за да се квалифицират отрано и да добият трудови навици. Бизнесът приветства идеята, но не и родителите.

Но за да се въведе такава значима промяна в образование е необходим широк консенсус. Особено като се има предвид наложеното с годините презрение към физическия труд (И тази година най-търсени се оказаха университетски специалности, за които няма достатъчна възможност за реализация, но са престижни, като Право или новата мода сред кандидатите в СУ – Психология.)

При дуалната система държавата плаща за професионалните училища и дава финансови стимули и данъчни облекчения на фирмите, които обучават ученици. Според евродепутата Ивайло Калфин, който е сред основните застъпници на идеята, за обществото излиза по-евтино да се плати за професионално обучение, отколкото да издържа безработни млади хора.

Но въвеждането на дуалната система изисква участието на много страни. „Професионалните съюзи могат да се заемат с гарантирането на адекватни условия на труд и заплащане. Браншовите организации – със сертифицирането на образованието и подготовката на обучителната програма“, твърди Калфин.

Този модел на професионално обучение е развит в Германия, Австрия и Швейцария – държавите с най-ниска младежка безработица в Европа.

Учениците, избиращи дуалната система, прекарват 80% от учебното време във фирма, където усвояват професия. В останалите 20% учат теория по съответната професия и общообразователни предмети в професионално училище, обяснява на блога си Калфин. Трудът им се заплаща, а след края на обучението, което продължава от 2 до 4 години, те вече са квалифицирани работници, които могат веднага да започнат работа или собствен бизнес.

РаботаПредстои подписване на съвместно споразумение между Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика за подготовка на кадри, които да отговарят на нуждите на българския бизнес – инженери, шлосери, технически специалист и др., съобщи преди дни Драгомир Стойнов. С тази реформа се цели учениците да се обучават и на занаят. Тази идея ще бъде реализирана съвместно с представители на бизнеса, които изразиха готовност да съдействат и да обучават нужните им специалисти, като след това наемат и на работа, обяви Стойнев, кайто се застъпва за дуалната система още от времето, когато бе депутат.

Доста неясноти пречат на дебата по същество. Сред тях е кой поема разходите за обучението – училището (за сметка на държавната субсидия), държавата, включително по линия на еврофондовете или обучаващата организация изцяло. Друг въпрос е дали работата на обучаващия се ще се заплаща. Опитът с едновремешните ученически бригади напомня, че заплащането невинаги е гарантирано или е минимално.
Проектът, който се разработва от миналата година, предвиждаше голяма част от разходите, включително за стипендии на учениците, да се поемат от предприятията. Бизнесът изрази несъгласие с това. Възможно е поне част от финансирането, например за повишаване на квалификацията на учителите в професионалните гимназии и за оборудване да се поеме от новата програма «Наука и образование».

От Българската стопанска камара предлагат и създаване на Фонд за професионално обучение, какъвто има в Дания.

В проекта е записано, че професионалното обучение може да се осъществява по линия на т. нар. обучение чрез работа (дуална система). Този вид обучение ще се осъществява по заявка и за сметка на работодателите, като те ще бъдат ангажирани и с осигуряване на места за стажуване на професионалните ученици. Съгласно проектозакона, който се обсъждаше през пролетта, условията и редът за включване на обучаем в дуално обучение ще се определят съвместно от професионалната гимназия и работодателя. Освен това, заявителите на професионалното обучение (работодателите) ще участват при определянето на учебното време на квалификационния курс, както и броя на обучаемите в курса. За да се внедри система ще се наложат и промени в редица други закони и особено в Кодекса на труда, където е уреден договора за ученичество.

[textblock style=“4″]Защитени професии
За някои неособено привлекателни професии има голямо търсене, но подготвени в средни училища кадри няма, обясни министърът на образованието Анелия Клисарова на скорошна среща във Варна. Тя даде за пример София, където има глад за асансьорни техници, а във Варна не достигат готвачи. Критериите за това ще се обсъдят предварително, каза тя. [/textblock]