пари

Продължаваме темата за промените в ЗМИП

Електронна идентификация

Чл. 53 се отнася до идентификацията на клиента, като неговата ал. 7 допуска това да стане неприсъствено, чрез представяне на копие от документ за самоличност. Но се изисква потвърждение на идентификацията по реда на чл. 55. По-конкретно, в случаите на установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента проверката става по най-малко два от следните осем способа за проверка:
1. изискване на допълнителни документи;
2. потвърждаване на идентификацията от друго задължено лице, включително в трета държава по чл. 27 (която прилага аналогични мерки и препоръките на FATF);
3. извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;
4. извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;
5. използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи;
6. установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27;
7. повторно изискване на представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в идентификационните данни – след встъпването в делови отношения;
8. друг основателен способ.
Сега се допълва нова аления 8, която предвижда, че в случаите на неприсъствено идентифициране, то, както и проверката на идентификационните данни могат да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на закона и на правилника. Аналогичен текст се добавя в чл. 54 по отношение на електронно идентифициране на юридически лица и други правни образувания.

Действителен собственик

Важна добавка се прави в чл. 59, ал. 1, който се отнася до проучване на действителен собственик от лицата по чл. 4. Точка 3 на тази алинея допуска идентифицирането на действителен собственик на юридическо лице или правно образувание да се прави и чрез декларация от законния представител или пълномощника на юридическото лице, която се подава пред лицето по чл. 4. Сега се добавя, че декларацията ще се представя само „когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е довело до противоречива информация.“ Тоест идентифицирането на физическо лице – действителен собственик пред лицата по чл. 4 (банки, счетоводни къщи и т.н.)  се прави основно въз основа на справка от Търговския регистър, както и документите по чл. 64 и чл. 54, ал. 1 и 2, събрани в хода на идентифицирането.
Припомняме, че декларацията по чл. 59 е различна от декларацията по чл. 63, която се подава в Търговския регистър. Промяна има и в член 63. Тя допълва, че действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица информацията, която се изисква по чл. 61 и 62.

Освен това нова алинея 2 на чл. 60 предвижда, че когато за действителен собственик е определенен висшият ръководен служител съгласно § 2, ал. 5 от допълнителните разпоредби, в допълнение към мерките за проверка на идентификацията по чл. 55 лицата по чл. 4 съхраняват данни за предприетите действия за проверка на идентификацията, както и за всички констатирани при проверката трудности. Тоест въпреки че редица големи предприятия декларираха ръководителите си за действителен собственик, задължените лица по чл. 4 трябва да документират проверка на това твърдение.

Произход на средствата

Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно (а не след изчерпване на способите). Това е облекчение за редица компании. Обърнете внимание, че не се отнася за изясняване на произхода на средствата при встъпване в делово взаимоотношение.

Лични данни, съхраняване и разкриване на информацията

Събраните по реда на ЗМИП и ЗМФТ лични данни не могат да бъдат обработвани за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма. По този начин законодателят поставя акцент върху един от основните принципи на GDPR. Преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни. Личните данни се унищожават след изтичане на срока по чл. 67, ал. 1, 6 и 7, освен ако няма основание в специален закон.

Петгодишният срок за съхраняване на документи започва да тече от датата на прекратяване на отношенията, съответно извършване на случайни сделки, а не от началото на следващата година. Тоест той се съкращава.

Забраната по чл. 80, ал. 1 (да се уведомяват клиентите за разкриване на информация) няма да е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1-3, 5 и 8-11 и кредитни и финансови институции от държави членки, ако са част от група и политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на ЗМИП.

Добавя се още един уточняващ текст, че достъпът до личните данни на клиентите в случаите на разкриване на информация „се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по (чл. 80,) ал. 1, и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.“ Други текстове се отнасят до разкриването на информация от САД ФР на ДАНС.

Защита на докладващите нарушения

Във връзка с европейска директива се посочва, че подаването на уведомление по чл. 72 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него. Ако такива мерки са приложени, лицето има право на обезщетение.

Вътрешни правила
Променят се т. 15 и т. 16 от съдържанието на вътрешните правила.
Първата посочена точка предвижда да се опише разпределението на отговорността на представителите на лицето по чл. 4 и неговите служители за изпълнение на ЗМИП и ЗМФТ, а втората – процедурата за анонимно подаване на сигнали. И на двете места се добавя, че освен за служителите това ще се отнася и за лица в сходно положение, ангажирани в дейността на лицето по чл. 4 на друго основание.

Налице е и не много ясна поправка в чл. 68, която също се отнася до вътрешните правила: в условията за събиране, съхраняване и разкриване на информация се включват правила за предоставяне на информация „относно поддържането от тях (кои?) към момента или през предхождащия запитването петгодишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали“.

Правомощия на БНБ, КФН и ДКХ

Както е известно, от 28 май БНБ, Комисията за финансовият надзор и Държавната комисия за хазарта поеха контрол за спазване на изискванията на чл. 7 – 9, глава втора (комплексна проверка, глава трета, раздел I (съхранение на информация), глава седма, раздел II (изготвяне на оценка на риска) и глава осма (вътрешни правила и контрол) по отношение на лицата по чл. 4, които те надзирават на общо основание (банки, застрахователи и т.н.) Този контрол се упражнява чрез прилагане на основан на риска подход съгласно чл. 114, ал. 1.
Новият текст указва коя институция кого контролира. По-конкретно: БНБ – лицата по чл. 4, т.1 и 2 (банки, платежни институции и дружества за електронни пари, включително клонове и представители); КФН – лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11, 30 и 31, а именно застрахователи, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, управляващи дружества, пенсионноосигурителни дружества, както и пазарни оператори и централни депозитари. При това положение ДАНС ще контролира небанковите институции по ЗКИ (т. 3) и обменните бюра.
Българската народна банка и Комисията за финансов надзор служат като звено за контакт с европейските надзорни органи или съответните компетентни органи на други страни от ЕС.
ДАНС и надзорните органи публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за принудителни административни мерки и наказателни постановления, включително вида на нарушението. Това се прави от май месец, но не се посочва за какво са наложени глобите. Описани са случаите когато информацията може да се отложи или да се публикува анонимно. Остава възможността да не се публикува информация за нарушенията, ако е застрашена стабилността на финансовите пазари.

В чл. 103, ал. 2 ЗКИ се допълва, че при извършени нарушения БНБ може да изиска представяне на план за привеждане в съответствие с изискванията на закона, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им и определи срок за изпълнението му.

Регистър на банковите сметки

Много важна промяна се прави в чл. 56а от ЗКИ, който урежда поддържаната от БНБ система с данни за банкови сметки и сейфове. Според новия текст БНБ поддържа „електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници“. Новото е, че:
– системата обхваща и платежки сметки с IBAN, водени от платежни институции и дружества за е-пари;
– действителните собственици на титулярите на сметки.
Достъпът до този регистър е срещу такса. Органите, които имат достъп до информацията за номерата на сметките, трябва да определят във вътрешните си правила реда за това. Освен това те трябва да вписват направените проверки в специален регистър, в който данните за проучванията за сметките на физическите и юридическите лица се съхраняват 5 години. Подобен текст е добавен и в чл. 56, отнасящ се до кредитния регистър.
В срок до 10 септември 2020 г. Българската народна банка ще предприеме действия и създава необходимата организация във връзка с подаването от страна на банките, платежните институции и дружествата за електронни пари на необходимата допълнителна информация и въвеждането ѝ в електронната информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции

Други

Резюме на оценката на риска, което не съдържа класифицирана информация, ще се публикува на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Извършени са промени в редица други закони, включително ЗМФТ, Закона за услуги и платежните системи и Закона за БУЛСТАТ и др.

В закона за ограничаване на плащанията в брой се добавя следното уточнение, относно сделките под прага от 10000 лева – „част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“. Досега се третираха множеството плащания под 10 000 лева, ако са насрещна престация по един и същи договор. От една страна, промяната въвежда яснота по отношение на договори с периодично изпълнение като наемните. От друга страна обаче, тя предизвиква въпросителни относно това какво се приема като основание на плащания (на база принципа на документална обоснованост – фактура, протокол и т.н.). Новият текст ще ограничи възможността да се изплащат дивиденти на траншове от дружества с висока касова отчетност.

Част от текстовете засягат работата на ДАНС и не са засегнати. Например, подробно се описва, ДАНС и другите надзорни органи прилагат подходящи и ефективни процедури за приемането на сигнали за потенциални или действително извършени нарушения. Не са отразени и по-скоро редакционни поправки – например уведомяване, вместо докладване (в чл. 72 и 75).

Поръчайте актуализирания справочник „ЗМИП на практика“, за да сте в час с новите изисквания