Бойко Борисов и БСК

Министерството на финансите отхвърли повечето забележки и предложения на бизнеса и предложи проект за промени в Наредба № Н-18*, който няма да реши проблемите, а ще създаде нови. Нараства рискът от блокиране на търговския оборот.

Текстът на предлаганите изменения е публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg, като то ще се проведе в съкратени срокове – само 14 дни.

С проекта се въвеждат основно промени в следните три области:

Електронен бон: Поначало промяната на наредбата беше неизбежна заради въведената в ЗДДС възможност при извършване на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен такъв (чл. 118, ал. 3). Заради споровете това изменение се забави. В наредбата се добавя нов раздел VІб, озаглавен „Специфични функционални изисквания към фискални устройства за отчитане на продажби и чрез електронен магазин“. Търговецът е длъжен да съхрани данни за изпращането  на електронния бон.

Вариантът, който предлага МФ, предвижда издаването на електронен бон да става само чрез физическо фискално устройство, което е ненужно, усложняващо и оскъпяващо изискване. Електронните магазини, голяма част от които обикновено нямат физически обект, не би трябвало да са задължени да закупуват фискално устройство, при положение, че е технически възможно електронен бон да се издава и чрез софтуера на електронния магазин. Това създава и практически проблеми предвид възможността да се правят поръчки 24 часа в денонощието.

Българската е-комерс асоциация предложи да се създаде единен канал за комуникация с НАП сървър, без да има нужда от фискално устройство за издаване на електронен касов бон с генериран от сървъра на НАП QR код.

Отлагане на сроковете: Съгласно мотивите „с оглед степента на готовност на бизнеса и на комплексния характер на процесите по привеждане в съответствие с изискванията, се предлага удължаване на срока за лицата, използващи софтуери за управление на продажби, до 30.09.2019 г.“

За фирмите, които отчитат продажбите само с касови апарати, остава срокът 30 март (ако са регистрирани по ДДС), но ако използват и СУПТО – те получават отсрочка. Както вече писахме, това е коварна отсрочка, тъй като спестява на НАП тежестта по доказването дали в даден обект се използва СУПТО или не.

Отлагането бе единствената отстъпка, на която склони финансовият министър Владислав Горанов след множеството критики от бизнеса и проведената среща с министър-председателя Бойко Борисов, инициирана от БСК. На тази среща бе договорено, освен това да се направят и промени по същество в наредбата, според прессъобщението на стопанската камара. Това съобщение не изключва възможността от нови промени, които да прецезират определението за СУПТО и другите неясноти. Но и няма гаранции, че това ще се случи, нито пък е ясно как ще се случи.

В резултат бизнесът отново е поставен пред несигурност и дори невъзможност да спази изискванията. Ако има съмнение дали изполваният от него софтуер е СУПТО, той трябва да изчака примерно до 22 март (когато най-рано ще бъдат публикувани промените), за да види дали все пак не са направени уточнения на определението на СУПТО, които го засягат. Ако даден бизнес използва софтуер за фактуриране, който не следи складови наличности и нищо друго в променената наредба не подскаже, че това е СУПТО, предприемачът ще разполага с броени дни да промени касовия си апарат и да се обучи да работи с него. Или – което е по-вероятно предвид натиска на сроковете и несигурността, ще махне с ръка и ще изчака септември с надеждата, че МФ ще направи промени в наредбата, както е обещало на министър-председателя.

Но ето ви уловката. Ако МФ внесе примерно през юни промени, съгласно които прост софтуер за фактуриране или софтуер на електронните магазини (виж тук за първоначалната позиция на НАП) не е СУПТО, бизнесменът вече ще е в нарушение, защото трябва да е подменил касовия апарат до 30 март.

Прецизиране и технически разпоредби: Наредбата съдържа образците на фискалните и системните бонове, на които ще се отпечатват и секундите на извършената продажба. Твърди се, че само един вид касови апарати позволява това в момента. Според НАП обаче промяната във вида на фискалните бонове не влече промяна на изискванията към фискалните устройства.

Допуска се позиции „Платена сума без ДДС – в лв.“ и „ДДС – сума в лв.“ да се обединят в една позиция – „Платена сума – в лв.“ (едно от малкото приети предложения на БАИТ).

При прекъсване на работата на фискалното устройство (повреда, кражба), когато отчитането се извършва с касови бележки от кочан, досега се предвиждаше натрупаният оборот, отчетен с касови бележки от кочан, да се предава на НАП чрез издаване на фискален бон, съдържащ сумарния оборот, като в края на работния ден се отпечатва общ дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Сега се допълва, че сумарният оборот се отнася за съответните данъчни групи от продажби или се издава отделна бележка за всяка продажба. Освен това сумите по сторно операции, документирани с касови бележки от кочан в дните, в които фискалното устройство не е работило, се предават чрез издаване на фискален бон за всяка извършена сторно операция.

Редица от тези нови моменти са свързани с функционалните изисквания към работата на фискалните устройства (Приложение 1), което поставя въпроса дали вече подменените касови апарати не следва да се донастройват и подменят наново.

Фискалните устройства за електронни магазини трябва да съхраняват в контролната лента на електронен носител  (КЛЕН) пълната информация по раздел ІІІа, т. 2, буква б, независимо дали е отпечатана или не. В раздел ІІІб се добавя, че след отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране задължително се проверява изправността на комуникацията с мобилния оператор, при което следва да се разпечатва служебен бон. Досега нямаше такова изискване. Допълнение: От НАП съобщиха, че това може да отпадне.

Определя се съдържанието на данните в регистъра на електронните магазини (ново Приложение 36) и се допълва Приложение 33. Остават неясноти в случаите на дропшипинга (когато не се поддържа складова наличност) – въпрос, който поставихме на НАП през ноември, но все още не е получен отговор.

МФ е отхвърлило редица резонни и аргументирани предложения, като например:

Изключване на софтуера, използван в бек офиса: СУПТО е софтуер, използван в точката за продажба (търговски обект). Офисите би следвало да се третират като търговски обект по смисъла на наредбата, само ако от тях се извършват продажби (присъствено или неприсъствено). В случая говорим за тълкуване на определението на търговски обект, което според нас изключва офисите, от които не се извършват продажби. Както се посочва в становището на БАИТ “ при използване на ERP система в централен офис, в която се въвеждат (или импортират) постфактум продажбите за деня, няма опасност от издаване на фалшиви касови бележки.“ Би било интересно да видим решението на ВАС, ако бъде сезиран по тези текстове.

Определяне на началния момент на продажбата, в който трябва да се генерира Уникален номер на продажба. Това е един от основните проблеми при наредбата, особено в ситуации като лизинг , сделките с периодично или непрекъснато изпълнение, поръчка с последващи много фактури, фактура с частични плащания в няколко различни обекта. Според отговорите на НАП до БАИТ генерирането на УНП става в момента, когато има сигурност за извършване на продажбата (например, извършване на резервация за хотелско настаняване, придружена с плащане) и не са необходими промени.

Специална разпоредба за електронните магазини и техния софтуер. Приравняването на електронните магазини до останалите търговски обекти, а на използвания от тях софтуер до СУПТО поражда проблеми. Отново говорим за тълкуване на непрецизни текстове. Нека напомним, че първоначалната позиция на НАП, изразена ясно по време на нашето събитие за електронната търговия бе, че софтуерът на е-магазините не е СУПТО. Тази позиция бе променена впоследствие чрез тълкуване, а не чрез нормативен текст. Необходимо е тези становища да имат по-твърда основа.

Екстериториалност. До момента МФ и НАП не са обяснили по какъв начин се уреждат доставки на стоки и услуги за крайни клиенти в страни извън България.

Изключване на картовите разплащания и разлика между физически и виртуален ПОС терминал. В момента картовите разплащания се приравняват на плащанията в брой, въпреки че са проследими. Може да се предвидят допълнителни гаранции чрез промяна в закона за платежните инструменти и да се възприеме предложението на БЕА и Българската финтек асоциация и да се изключат неприсъствените картови разплащания. Това ще реши редица проблеми на онлайн търговията.

Достъп на НАП до информация. Един от най-спорните моменти бе достъпът до информация, която може да е обект на авторско право (сорс-кода) или търговска тайна. Тук въпросът е за разминаване между наредбата и практиката. Например, въпреки че в наредбата е записано, че е нужен достъп само до таблиците, свързани с продажбите, има твърдения, че се изисква достъп до всички таблици.

Касови бележки за горивата. Въпреки липсата на готовност (включително софтуер) за изпълнение на новите изисквания към вида на касовите бележки за продажба на горива, не се предвижда удължаване на срока.

Аварийни мерки, нарушена връзка с НАП и пр. След случая във Велинград, когато се стигна до затваряне на обекти поради предполагаеми технически проблеми на връзката с НАП, на 5 март отново се стигна до проблеми. Много компании, които вече са въвели новите касови апарати, твърдят, че те са блокирали поради неизпратени касови бележки към приходната агенция и са принудени да издават касови бележки от кочан.

Допълнение: На извънредна пресконференция НАП съобщи, че причината за блокирането са 240 хил. заявки към сървърите на агенцията, подадени от касовите апарати на един производител. Според тях проблемът е бил отстранен още на 5 март. Той обаче разкрива сериозна уязвимост на системата.


  • Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.