Приватизация на “Български пощи”? Зависи как

Синдикатите готвят стачка във връзка с предполагаеми намерения на правителството да продаде 49% от “Български пощи”. Въпреки че министерството на транспорта отрича  (пощите са в забранителния списък за приватизация), работещите в тях са решени да спрат това. Те са против и схемите за публично-частно партньорство (не е ясно какво точно значи това в интерпретацията на министерството) и ги наричат скрита приватизация.

Намерението за раздържавяване наистина е в контраст с предизборните заявления на БСП и също така противоречи на предишни изявления на министъра на транспорта Данаил Папазов, който например видя в спирането на приватизацията на БДЖ Товарни превози решение на проблема с дълговете. Мнозина смятат, че е светотатство да се приватизират пощенските услуги, почти като да се продадат болниците или училищата. Сред тях не са само синдикатите, но и много граждани, отвратени от нагласените сделки за някои от големите български предприятия.

Реакцията на десните икономисти е също предвидима. С наближаването на деня на протеста дискусията ще се разгорещи, както става винаги, когато мненията почиват на предразсъдъци.

Едно обобщение на аргументите за и против приватизацията вероятно ще помогне на този дебат.

ЗА

Пощите очевидно се нуждаят от инвеститор и подобряване на управлението. Към 30 юни те имат загуба от 6 млн. лева. Заплатите на работещите са мизерни, квалификацията им – също толкова. (Последният път, когато бях в пощенския клон, за да изпратя препоръчано писмо, служителката ме накара да се самообслужа, защото се страхуваше да не обърка нещо). Компютрите, доколкото ги има, са отпреди най-малко 10 години, архивите се водят в тетрадки, сглобени от листа втора употреба.

Приватизацията на пощенски услуги не е табу. Във Великобритания в ход е приватизацията на пощите на кралицата, 378-годишният ветеран Royal Mail. Моделът предвижда листване на борсата на 90% от акциите, задължителни 10% гратисни акции за служителите и запазване на пощенските офиси в отделно дружество. В Австрия, Белгия и Германия приватизираните пощенски оператори отчетоха ръст на печалбите. Приватизацията на Дойче пост през 2000 г. често е цитирана като история на успеха – компанията започна експанзия и успя да се възползва добре от бума на интернет търговията – нещо, което от което “Български пощи” по-скоро понася загуби, отколкото да печели, тъй като обслужва само входящия поток (българските онлайн търговци не я намират за надежден партньор).

Опитът на други страни показва, че намирането на инвеститор не е задължително да следва схемата на преговори с потенциален купувач. Не случайно горните примери са за първично публично предлагане на акции. Отворен вариант са и схемите за публично-частно партньорство, стига да бъдат изчистени детайлите, защото дяволът се крие там.

ПРОТИВ

За много малки населени места пощата е това, което е читалището – връзка със света, знак за присъствие на държавата. Тяхното съществуване няма пазарен смисъл, те са част от социалната инфраструктура.

На езика на икономистите това е универсалната пощенска услуга, за която държавата дължи субсидии. Приватизацията изисква държавата да сложи ред в определянето на тази субсидия. Тя бе изчислена на 22.7 млн. лева за 2011 г., но преизчислена на 12 млн. лева през миналата година. Досега са преведени 2 млн. лева, колкото е предвидило предишното правителство. Днес от министерството успокоиха, че ще преведат още 7 млн. лева, не стана ясно на база на какъв критерий (освен ако критерий не е колко пари има в бюджета). Забавянето на този въпрос с години граничи с престъпна небрежност.
Според Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, “процедурата по изчисляване на несправедливата финансова тежест явно не е изчистена. КРС признава, че в старата методика са налице неточности, които са довели до завишаването на изчисленият през 2012 г. размер на компенсацията за 2011 г.”. Освен това институциите работят с различни категории, пише той.

Докато не се определи цената и необходимото доплащане за универсалната пощенска услуга, не е възможно да има правилна оценка за “Български пощи”, още по-малко основа за преговори със стратегически инвеститор или за оздравяване, както говори транспортният министър.

Синдикатите подозират, че субсидията умишлено бе забавена, за да може дружеството да бъде доведено до фалит и купено на безценица. Това е клише, но ни води към сценарий, който може и да се реализира, ако приватизацията се подготви набързо и без да има публично обсъждане на критериите и възможностите за преструктуриране.

Въпреки загубата си, “Български пощи” или отделни дейности може да бъде доста атрактивно допълнение към бизнеса на тези, които имат интерес към разпространението на стоки като вестници, финансови услуги на дребно, куриерски или логистични услуги. За да се отвори тази възможност за всички потенциални инвеститори, е нужно министерството на транспорта да си свърши работата и да изчисти бизнес модела на пощите.

[badge style=”4″]Факти и числа[/badge]

  • Средната брутна работна заплата в Български пощи е 503 лв. От работещите близо 12 хил. души в търговското дружество 34,5% работят на намалено работно време.
  • Загубата за миналата година е 11,391 хил. лв. при нетна печалба 11,242 хил. лв. за същия период на 2011 г. (приходите за тази година обаче включва и спорната субсидия от 22.7 млн. лева, която е само начислена).
  • Приходите от универсалната услуга спадат от 39 на 31 млн. лева от 2011 до 2012 г., от неуниверсални услуги – от 22 млн. лева до по-малко от 19 млн. лева. Растат приходите от новите дейности – от 74 на 78 млн. лева.
  • Броят на пощенските станции е 2 981. От тях 636 са градски, а 2 345 се намират в селата. Отделно 2 561 населени места се обслужват от пощенски агенти или междуселищни пощальони.
  • В пощите се продават винетки, ваучъри за мобилни телефони, дискове, календари, картички, битова химия, застраховки, обслужват се парични преводи на Мъниграм и Евроджиро, инкасират се суми за комунални услуги и на компании за бързи кредити.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *