Пламен Орешарски

Професионалното обучение става приоритет за правителството, заяви премиерът Пламен Орешарски на форум в Министерския съвет. Предстои въвеждане на дуалната система.

В същото време стана ясно, че министерството на образованието си поставя за цел да увеличи дела на висшистите сред лицата на възраст 30 – 34 г. с 5 процентни пункта – до 40 на сто. Професионалното обучение, разбира се, ще засегне и висшето образование, но основният акцент на обсъжданите досега мерки засяга професионалните гимназии и въвеждането на дуалната система, която се прилага успешно в страни като Германия. Идеята е учениците да работят примерно три дни в седмицата в партньорско предприятие, като за този вид чиракуване те ще получават и заплащане. В Германия на стажантите се плаща до 80% от заплатата на квалифициран работник. През останалото време учениците ще се занимават с общообразователни предмети.

По време на дискусията Орешарски посочи, че ще се предприемат мерки, за да се подпомогне бизнесът да наема младежи на работа. Премиерът заяви, че през следващите две-три години България ще разполага със 100 милиона лева за намаляване на младежката безработица. Премиерът даде негативна оценка на образователната система в сегашния й вид:

„Нашите студенти и ученици знаят добре античната история и устройството на Вселената, но се затрудняват да анализират съвременните процеси и изпитват страх пред новите технологии. Те добре рецитират, но трудно решават практически казуси. В последните години е безспорно, че основната слабост на обучението ни е неговата практическа насоченост. Съществувалите някога техникуми отдавна са закрити заедно с наблизо разположените предприятия от прединдустриалния и индустриалния стадий на развитие на икономиката. Как да заместим стария подход – опитът на другите подсказва възможни решения. Между най-успешните е германският модел, а и нашето бъдеще зависи от качеството на образованието на нашите деца днес. Затова и образованието е един от приоритетите в политиката ни и в Бюджет 2014 година. Ще бъде приоритет и в политиките ни за следващите бюджетни периоди“, заяви премиерът.

Държавата ще стимулира подготовката на специалисти на регионалния пазар на труда, което трябва да стане с помощта на бизнеса, допълни от своя страна образователният министър Анелия Клисарова. В момента най-търсени са професионалните училища по туризъм и информационни технологии, но липсват много други специалисти. Същевременно е трудно да се намерят шлосери, фрезисти, стругари, асансьорни техници и жп работници. „Учениците в последно време предпочитат след осми клас да кандидатстват в така наречените „елитни училища“ и не избират професионалното обучение и образование, което трябва да ги убедим, че ще им даде по-добър старт в живота“, обясни министърът, цитирана от Дарик. По думите й трябва да се гарантира на учениците, че ако завършат професионална гимназия, ще могат бързо да се реализират на пазара на труда.

Клисарова предлага да се осигури преносимост на кредитите, придобити по време на обучението, което ще служи, ако ученикът иска да продължи образованието си или да смени техникума. Учениците с най-добър успех ще бъдат приемани без изпит в университетите, е друга идея, която напомня някогашните работнически факултети. Освен това трябва да се стимулират младите учители в техникумите чрез осигуряване на жилища, подпомагане на изплащане на заем за жилище и т.н.

Проблем е, че професионалните гимназии са на изчезване – сега в тях се обучават малко над 142 000 ученици. Броят на завършилите ги е намалял с близо 20% през последната година по данни на НСИ. Стана ясно, че с близо 50 хиляди са намалели учениците в професионалните гимназии през миналата учебна година в сравнение с учебната 2000/2001 година. Това води и до намаляване на този вид учебни заведения, които вече са по-малко с 60.

Скорошен доклад на Сметната палата установи, че кадрите, които висшето образование произвежда, напълно се разминават с потребностите на пазара на труда и повечето висшисти (ако работят), не работят по специалността. Броят на зъвършилите висше образование по данни на НСИ е нараснал рязко през последното десетилетие – от 47-50 хиляди в началото на века до повече от 60 хиляди през последните години.
В същото време данните показват, че професионалното образование, включително професионални колежи, за което са похарчени едва 60 млн. лева през 2010 г. (няма по-нови данни) е единствената образователна степен, при която частните разходи за обучение надвишават публичните.

Прочетете още:
Работещите ученици – добра идея с много неизвестни