робот

Роботите заместват хората във фабриките, а софтуерът съкращава работни места в офисите. Възходът му често се пренебрегва, може би защото е тенденция от поне 30 години. Първият комерсиален микропроцесор е пуснат в продажба през 1971 г. и са били нужни десетилетия, за да се развие екосистемата от технологии достатъчно, за да можем да измерим влиянието на софтуера върху икономиката.

60% от работните места в САЩ са свързани с обработка на информация, отбелязва Ерик Бринджолфсън, съавтор на „Надпреварата с машините”. Тези машини правят някои работници по-производителни, а други – второстепенни.
Според данни на щатското Бюро по трудова статистика от 2000 до 2010 г. са елиминирани 1.1 милиона работни места на секретарки, които са заменени от интернет приложения, занимаващи се с всичко – от поддържане на календар до уреждане на пътувания. Броят на телефонистките намалява с 64%, на туристическите агенти – с 46% и на счетоводителите – с 26% (вероятно защото не им променят толкова често данъчните закони). Но САЩ не е изключение. Както отбелязва AP, две трети от 7.6 милиона работни места на средната класа, изчезнали в Европа, са жертва на технологията, според оценки на икономиста Маартен Гоос от Университета в Лювен.
Андрю Макафи, който е съавтор на Бринджолфсън, смята, че най-застрашени са рутинните познавателни работници. Технологиите напреднаха достатъчно, за да заместят повтарящите се дейности. Ние сме в отчаяна конкуренция с тези машини, допълва професорът от Бостън Лари Котликов, цитиран от „Кварц”.
Както земеделието и индустрията, умствената дейност се колонизира от устройства и системи. В началото на 19 век, девет от десет американци работят в земеделието, а сега – 2%. По време на пика една трета от тях са работили в преработващата промишленост, а сега – 10%. Колко време ще е необходимо, за да се изместят информационните работници?
Рисковият капиталист Марк Андрийсън казва, че софтуерът изяжда света.
Следната графика показва как интернет се отразява на работните места в САЩ след 1999 г. Професиите, свързани с рутинна обработка на информация, се свиват подобно на производството.
работни места и роботи
През последните въпросът дали разходите за ИТ допринасят за производителността предизвиква много дискусии. Много проучвания откриха, че тези разходи нямат положителен ефект и дори са контрапродуктивни. Но по-скорошни изследвания показват, че ИТ има принос за производителността. Една от причините за забавянето е, че на компаниите е било нужно време, за да научат как по-добре да използват технологиите. Освен това възходът на интернет мултиплицира възможностите на информационните технологии.
Едно от нещата, които интернет подобри, е способността да възпроизвежда и разпространява добрата работа за рекордно време. Като изключим изкривявания на пазара като монополите, най-добрият софтуер, медии, бизнес процеси и хардуер, могат да бъдат копирани и продадени едновременно навсякъде. От това печелят суперзвездите – най-подготвените инженери и създатели на съдържание. Печели и потребителят, който може да очаква по-високо качество.
Но това също увеличава неравенството на доходите, казва Бринджолфсън. Технологията през последните 30 години е по-благосклонна към квалифицираните работници, тя прави тяхната работа по-ценна. Но за по-необразованите работници, тя просто ги прави по-ненужни, обяснява професорът.
Благодарение на машините производителността и произведеният продукт растат, но делът на неквалифицираните намалява.
Проникването на смартфоните е само върхът на айсберга. Компютрите са много по-разбиваща технология, от, например, тъкачните станове, защото те са навсякъде. Те са технология с общо предназначение, отбелязва Питър Линърт, от Университета на Калифорния – Дейвис. Сензори, вградени системи, интернет-свързани устройства и ресурсите за облачни изчисления – всички те имат едно и също предназначение – как да разберем какво да правим по-нататък.
Разпространениетот на компютрите ще раздели работните места на две категории, казва Андрийсън – хора, които казват на компютрите какво да правят и хора, на които компютрите им казват какво да правят. „Амазон” прави точно това в складовете си в Ръгли, Англия. Ръчни компютри нареждат на работниците до кой щанд да отидат и по кой път да минат дотам. И, разбира се, следят дали са достатъчно бързи. Въпреки това компанията търси начин напълно да автоматизира складовете си. Ето как:

Историята е пълна с технологични преходи, но информационната революция се случи много по-бързо.
От 2000 г. до 2007 г., в годините , довели до Голямата рецесия, БВП и производителността в САЩ растат по-бързо, отколкото през 1960-те, но създаването на работни места не върви в крак. Бринджолфсън мисли, че знае защо: Все повече и повече хора работят, подпомогнати от софтуер. И по време на Голямата рецесия заетостта се забави. Както видяхме по-горе, в производство и обработка на информация бяха съкратени работни места, докато в сектора на услугите и професионалните дейности те останаха без промяна. През последните десет години икономистите наблюдаваха обръщане на това, което те наричат „голямата компресия“ – периода от Втората световна война до 1970 г. , когато в САЩ повече хора се вливат в редиците на средната класа. Сега структурата на икономиката е пясъчен часовник – с много по-малко работници в средната класа и повече и повече в двата края на спектъра на доходите. Този тип разпределение е бил норма през по-голямата част от историята на САЩ. Това завръщане трябва да тревожи всеки, който вярва, че силната средна класа е неизбежен резултат от икономическия прогрес, един от стълбовете на демокрацията.
Ако искате да сте от страната на тези, които казват на машините какво да правят, ще е нужно самостоятелно обучение, творчество, предприемачество, както и преквалификация на възрастните хора, които се стремят към средната класа. Или капитал.