Роботите заместват хората във фабриките, а софтуерът съкращава работни места в офисите. Възходът му често се пренебрегва, може би защото е тенденция от поне 30 години. Първият комерсиален микропроцесор е пуснат в продажба през 1971 г. и са били нужни десетилетия, за да се развие екосистемата от технологии достатъчно, за да можем да измерим влиянието на софтуера върху икономиката.

60% от работните места в САЩ са свързани с обработка на информация, отбелязва Ерик Бринджолфсън, съавтор на „Надпреварата с машините”. Тези машини правят някои работници по-производителни, а други – второстепенни.
Според данни на щатското Бюро по трудова статистика от 2000 до 2010 г. са елиминирани 1.1 милиона работни места на секретарки, които са заменени от интернет приложения, занимаващи се с всичко – от поддържане на календар до уреждане на пътувания. Броят на телефонистките намалява с 64%, на туристическите агенти – с 46% и на счетоводителите – с 26% (вероятно защото не им променят толкова често данъчните закони). Но САЩ не е изключение. Както отбелязва AP, две трети от 7.6 милиона работни места на средната класа, изчезнали в Европа, са жертва на технологията, според оценки на икономиста Маартен Гоос от Университета в Лювен.
Андрю Макафи, който е съавтор на Бринджолфсън, смята, че най-застрашени са рутинните познавателни работници. Технологиите напреднаха достатъчно, за да заместят повтарящите се дейности. Ние сме в отчаяна конкуренция с тези машини, допълва професорът от Бостън Лари Котликов, цитиран от „Кварц”.
Както земеделието и индустрията, умствената дейност се колонизира от устройства и системи. В началото на 19 век, девет от десет американци работят в земеделието, а сега – 2%. По време на пика една трета от тях са работили в преработващата промишленост, а сега – 10%. Колко време ще е необходимо, за да се изместят информационните работници?
Рисковият капиталист Марк Андрийсън казва, че софтуерът изяжда света.
Следната графика показва как интернет се отразява на работните места в САЩ след 1999 г. Професиите, свързани с рутинна обработка на информация, се свиват подобно на производството.

През последните въпросът дали разходите за ИТ допринасят за производителността предизвиква много дискусии. Много проучвания откриха, че тези разходи нямат положителен ефект и дори са контрапродуктивни. Но по-скорошни изследвания показват, че ИТ има принос за производителността. Една от причините за забавянето е, че на компаниите е било нужно време, за да научат как по-добре да използват технологиите. Освен това възходът на интернет мултиплицира възможностите на информационните технологии.
Едно от нещата, които интернет подобри, е способността да възпроизвежда и разпространява добрата работа за рекордно време. Като изключим изкривявания на пазара като монополите, най-добрият софтуер, медии, бизнес процеси и хардуер, могат да бъдат копирани и продадени едновременно навсякъде. От това печелят суперзвездите – най-подготвените инженери и създатели на съдържание. Печели и потребителят, който може да очаква по-високо качество.
Но това също увеличава неравенството на доходите, казва Бринджолфсън. Технологията през последните 30 години е по-благосклонна към квалифицираните работници, тя прави тяхната работа по-ценна. Но за по-необразованите работници, тя просто ги прави по-ненужни, обяснява професорът.
Благодарение на машините производителността и произведеният продукт растат, но делът на неквалифицираните намалява.
Проникването на смартфоните е само върхът на айсберга. Компютрите са много по-разбиваща технология, от, например, тъкачните станове, защото те са навсякъде. Те са технология с общо предназначение, отбелязва Питър Линърт, от Университета на Калифорния – Дейвис. Сензори, вградени системи, интернет-свързани устройства и ресурсите за облачни изчисления – всички те имат едно и също предназначение – как да разберем какво да правим по-нататък.
Разпространениетот на компютрите ще раздели работните места на две категории, казва Андрийсън – хора, които казват на компютрите какво да правят и хора, на които компютрите им казват какво да правят. „Амазон” прави точно това в складовете си в Ръгли, Англия. Ръчни компютри нареждат на работниците до кой щанд да отидат и по кой път да минат дотам. И, разбира се, следят дали са достатъчно бързи. Въпреки това компанията търси начин напълно да автоматизира складовете си. Ето как:

Историята е пълна с технологични преходи, но информационната революция се случи много по-бързо.
От 2000 г. до 2007 г., в годините , довели до Голямата рецесия, БВП и производителността в САЩ растат по-бързо, отколкото през 1960-те, но създаването на работни места не върви в крак. Бринджолфсън мисли, че знае защо: Все повече и повече хора работят, подпомогнати от софтуер. И по време на Голямата рецесия заетостта се забави. Както видяхме по-горе, в производство и обработка на информация бяха съкратени работни места, докато в сектора на услугите и професионалните дейности те останаха без промяна. През последните десет години икономистите наблюдаваха обръщане на това, което те наричат „голямата компресия“ – периода от Втората световна война до 1970 г. , когато в САЩ повече хора се вливат в редиците на средната класа. Сега структурата на икономиката е пясъчен часовник – с много по-малко работници в средната класа и повече и повече в двата края на спектъра на доходите. Този тип разпределение е бил норма през по-голямата част от историята на САЩ. Това завръщане трябва да тревожи всеки, който вярва, че силната средна класа е неизбежен резултат от икономическия прогрес, един от стълбовете на демокрацията.
Ако искате да сте от страната на тези, които казват на машините какво да правят, ще е нужно самостоятелно обучение, творчество, предприемачество, както и преквалификация на възрастните хора, които се стремят към средната класа. Или капитал.