пари, депозити

Продължение на темата за плоския данък

4. Преки данъци и осигурителни вноски

Решението за плоския данък трябва да се разглежда заедно с осигурителната тежест върху труда.
Оригиналното предложение за плосък данък е изложено от Робърт Хол и Алвин Рабушка в книгата им от 1985 г. Американските икономисти предлагат облагане на доходите, от което се изключват инвестициите.
Техният фокус е негативното влияние на високата пределна данъчна ставка върху растежа и предлагането на труд, както и да се избегне двойното облагане на спестяванията. Оригиналното предложение съдържа необлагаем минимум, което означава, че все пак ефективната ставка над този минимум се променя (де факто имаме прогресия). Вместо това в България е възприет плосък пропорционален данък – без необлагаем минимум. Плоският данък на Хол и Рабушка е интегриран данък – в допълнение към данъка върху заплатите, той съдържа и бизнес данък, при който със същата ставка се облагат и приходите на фирмите минус инвестициите.
Ключово е, че в книгата се предлага опроставяне на сложната данъчна система в САЩ, с множеството изключения от дохода. Предложението за еднократно облагане на всички доходи с проста ставка от 19% не е прието на федерално ниво в САЩ, а само в няколко щата

Ако се отчете и осигурителната тежест, то облагането на сравнително високите доходи не е пропорционално, а е регресивно (заради тавана на осигурителния доход), както вече показах в предишната част

От друга страна, сегашният пенсионен модел е неустойчив. Единственият начин да не се увеличават осигурителните вноски е да се увеличат трансферите от държавния бюджет. Ако обществото е склонно да подкрепи това, то тогава по-евтино би било осигурителните вноски да се премахнат и пенсионерите да са изцяло на държавна издръжка. Тогава би направило приносите и ползите по-ясни.

Регресивното облагане на труда е основният неполитически аргумент срещу плоския данък. Наистина, таванът на осигурителния доход е свързан с тавана на пенсиите (сега 35%, занапред 40% от осигурителния таван). Изглежда логично да се ограничат осигуровките, след като от тях не произтичат пенсионни права. Но често се забравя, че личният осигурителен принос на всеки бъдещ пенсионер е по-малък от приноса на държавния бюджет.

Представете си четирима души. Единият не се осигурява изобщо, вторият се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лв., третият се осигурява върху средната заплата от 800 лв., а четвъртият върху пет пъти повече – 4000 лв.
Първият дължи само здравна вноска, евентуално местни данъци и разбира се, плаща ДДС на общо основание. Личните данъци и осигуровки за втория и третия са 21.6% от брутната заплата (варира за другите доходи), докато високоплатеният специалист от нашия пример ще заделя 17.5% за данъци и осигуровки (след вдигането на тавана на осигурителния доход на 2600 лева).

Не мога да кажа какви точно пенсии ще вземат четиримата след време (това само НОИ го може, без да издава заложената инфлация). Но знаем съотношенията към момента – съотношението между средна пенсия и средна работна заплата е 38%, а съотношението между средна пенсия и среден осигурителен доход (той е по-нисък от средната заплата, защото много хора се осигуряват на минимума) е 44%. В същото време таванът на пенсиите е закован на 35% от максималния осигурителен доход и това изглежда несправедливо за по-заможните.
Но, както вече казахме, трябва да се вземе предвид, че личните вноски и парите, заделяни от работодателя, формират малко повече от 40% от парите, с които се плащат пенсии. Държавата съвсем официално участва като трети осигурител и освен това попълва растящия недостиг на НОИ. Източникът на тези средства са данъците, събирани от всички (основно ДДС), което не предполага толкова голяма разлика между приноса на бедни и богати.
Ако съпоставим минималната, средната и максималната пенсия с това, което се получава като доплащане от държавата, ситуацията изглежда различно. Срещу малко по-голямо самоучастие в бъдещата пенсия, осигуряващите се върху тавана получават повече от държавата.
Илюстрация:
Представете си, че имате два варианта да санирате жилището си:
– да дадете 200 лева и да получите още 400 лева от държавата (обща стойност на услугата, която получавате – 600 лева, самоучастие 33%).
– да дадете 400 лева и да получите още 600 лева от държавата (обща стойност на услугата, която получавате – 1000 лева, самоучастие 40%)
Кое е по-изгодно?

Ето защо регресивното облагане за доходи над 2600 лева подлежи на дискусия.

5. Международни сравнения

плосък данък в Европа

Плоският данък в Европа, 2014

Това е необятна тема. Ще я огранича до структурата на данъчната система, общата тежест на данъците върху доходите и  сравнението на данъчните ставки. Нека напомним, че данъчната тежест не се определя само от ставките, но и от други фактори като формирането на данъчната основа.

България е с относително висок дял на косвените данъци (особено акцизи) спрямо БВП. Според данни на Европейската комисия (2012) косвените данъци осигуряват 55% от всички данъчни приходи в България при 35% средно за ЕС.
Личните подоходни данъци дават под 10% от събраните налози и само Хърватска и Словения събират по-малко (2012).

Според изчисления на Евростат (2012) имплицитната данъчна ставка върху труда (данъци и осигуровки върху компенсация на наетите) за България е 24.5% и само в Малта тя е по-ниска.

Тези две неща показват, че има известно пространство за промени.

На трето място, много страни започнаха да въвеждат данък солидарност. България е с най-нисък плосък данък в ЕС (В Европа най-ниският данък е в Черна гора – 9%), показват още сравненията.

В Европа още няколко страни, освен България, имат плосък данък върху доходите. Това са Естония, Латвия, Литва, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, а извън ЕС – Русия, Беларус, Македония, Босна и Херцеговина и др. Ирландия има плосък корпоративен данък, но не и за доходите. През последните две години Чехия и Словакия въведоха втора, по-висока данъчна ставка (22%, съответно 25%). Повечето страни прилагат плосък данък с необлагаем минимим – в Естония например той е 1,728 евро. Чешкият случай е интересен, тъй като като през 2013 г. страната не просто увеличи данъка от 15% на 22%, а определи допълнителните 7% като данък солидарност. Той се прилага за доходи над тавана на осигурителния доход (CZK 1,277,328). За разлика от стандартната ставка, която се налага върху облагаемия доход, увеличен с осигурителните вноски за сметка на работодателя („supergross salary“) , при седемте процента няма такова увеличение. Сърбия, която също се цитира като пример за плосък данък, прилага по-висока ставка за доходи надхвърлящи 6 пъти средните. Украйна също не прилага плосък данък, тъй като след 2011 г. доходи над 10 минимални заплати се облагат със 17%, вместо с 15%, има по-ниски ставки за някои видове доходи (например, от продажба на имоти). От началото на тази година пределната ставка вече е 20%.

Въпрос на мярка

Данните не подкрепят категорично единия или другия лагер – всеки може да намери в тях аргументи за позицията си. Все пак при внимателно претегляне на аргументите има поле за промени в облагането, особено с оглед на растящия брой хора, живеещи в лишения и ниската социална мобилност.
Но дали решението е да се промени една работеща система, каквато е плоският данък, преди да са изчерпани възможностите за реформиране на социално подпомагане и на образователната система, която да даде шанс на родените в бедност?  Това решение трябва да е също толкова просто за прилагане, за да не се премахва може би основното предимство на плоския данък. Една елегантна алтернатива, включваща и социалните помощи, например, е негативният данък, предлаган преди десетилетия от Милтън Фридман.

Ако приемем, че плоският пропорционален данък се нуждае от корекция как да бъде направена тя – чрез въвеждане на необлагаем минимум или чрез по-висока ставка за големите доходи. Световната практика дава основания и за двете решения. Декларираните милионни доходи от заплати и регресивният елемент, например, допускат по-висока маргинална ставка за големите доходи, каквото е приложена и в други страни. Но с оглед на изложеното по-горе високата ставка трябва да е поставена по-нагоре от това, което предлага БСП (4500-5000 лв.). Има риск такава мярка да предизвика много търкания , без да донесе повече бюджетни приходи. Дори да се удвои данъкът на милионерите, това ще осигури само около 30 млн. лева – твърде малко за такъв голям спор.
Евентуално увеличаване на данъка за по-богатите трябва да е съпроводено с възстановяване на достъпа им до публични услуги. На първо място трябва да отпадне подоходния критерий за детските надбавки (в комбинация с ваучъри за книги или подобни форми). В момента прагът от 350 лева удря основно средната класа. Не трябва да се прави разлика между децата, особено в тази демографска ситуация. Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки би струвало около 200 млн. лева годишно (а част от парите ще се върнат като ДДС) – според правителствата това е голям разход, според мен сумата може да бъде осигурена без особено затруднение.

А ако искаме да избегнем прекалено идеологизирания дебат за данъците за богатите, възможните решения включват повишаване на имуществените данъци или компенсации, които да изравняват достъпа до образователни и здравни услуги. Проблемът с неравенствата трябва да се атакува в зародиш.

При всички положения данъкът върху доходите трябва да е част от цялостна система от мерки, които да бъдат обвързани с пенсионната и образователната реформа.


>> Дебатът за плоския данък (1)