евро

Оперативните програми през периода 2014-2020 г все още са на етап обсъждане в работни групи, а информацията за новостите не е много. Най-изостанали са програмите за конкурентоспособност и за селските райони.

Предварителният преглед на публикуваните варианти показва, че поне засега не се предвижда европейско финансиране за строеж на цялата магистрала Хемус (до Варна), като са заложени само само два пътни проекти по ОП „Транспорт“.

Науката и иновациите, мерките срещу бедността и подобряването на градската среда са акцент на новите програми, които трябва да бъдат внесени за одобрение в Брюкел до юни. Общата им стойност, заедно с парите за земеделие е 14.5 млрд. евро.

В работните групи за подготовката им влизат представители на работодателски организации и асоциации на консултантски фирми. Те трябва да изчистят многото дублирания между програмите и да направят така, че парите да бъдат разпределени ефективно, а получателите им да могат да изпълнят проектите, вместо да се отказват от тях поради тежки условия, както става с програмите за конкурентоспособност и за селските райони.

Предвиждат се промени в обхвата на оперативните програми (ОП) и отново няма да има регионална програма, въпреки че бяха обсъждани мерки за подкрепа на Северозападна България чрез т. нар. интегрирани териториални инвестиции.

Новите ОП за 2014-2020 г. са:

  1. Добро управление (досега ОПАК)
  2. Наука и образование за интелигентен растеж
  3. Околна среда
  4. Развитие на човешките ресурси
  5. Региони в растеж
  6. Транспорт и транспортна инфраструктура
  7. Иновации и конкурентоспособност

Програмата за регионите изглежда най-напреднала. Тя ще похарчи най-голяма част от от бюджета си за подобряване на градската среда, като за зони за отдих, осветление и спортна инфраструктура ще отидат над 21% от средствата. На следващо място са разходите за подобряване на енергийната ефективност на публични сгради и жилища. Заедно с мерките за чистота на въздуха по това перо ще бъдат отделени 20%. Останалите средства са за  културното наследство, образователна, за болници и за социални домове. Около 9% ще бъдат насочени към градския транспорт, също толкова се заделят за подкрепа на местния туризъм. Над 12 % са предвидени за първокласни, второкласни и третокласни пътища, но, поне засега, не са заделени пари за магистрали по тази програма.

Според новите правила 67, предимно големи, града ще получават директно финансиране за проектите от интегрираните им планове за развитие. София ще вземе лъвския дял от тази сума – 20%, следващите осем по големина града ще получат общо 15% от сумата, която е 3 млрд. лева. (по информация на в. Сега). По-малките общини (под 30 000 души)  ще разчитат на програмата за селските райони, но дори Столична община има претенции към нея.

Програмата за селските райони, по която ще се разпределят около 3 млрд. евро, все още не е ясна. Очаква се около една четвърт от нея да бъде за екологично земеделие. По информация на „Капитал“ има предложение 20-25% да бъдат прехвърлени към преки плащания за фермерите.

ОП Транспорт слага ударението върху инвестициите в жп инфраструктура (три основни направления – „Границата със Сърбия – София – Пловдив – Бургас”, Видин – София – Радомир – Кулата и София – Русе) и  реконструкция на гари. Ще се финансират разширяването на метрото и закупуване на локомотиви, вагони за БДЖ и плавателни съдове. Строителството на пътища е в две основни направления – Видин през София за Кулата и София – Русе (ще се финансира магистрала „Хемус“ до Велико Търново, за останалата част от пътя до морето ще се търсят пари от друг източник) и тук се забелязва очевидна смяна на приоритетите.

Програмата за развитие на човешките ресурси вероятно ще бъде с по-стеснен обхват заради новата програма за образование. От предварителното й представяне става ясно, че ще продължат обученията по „Аз мога”, към които имаше  най-голям интерес, а освен това се предвижда подкрепа за стартиращи предприятия, включително консултантски услуги за самостоятелно заети (подобна програма се изпълнява и в момента). Акцент се поставя на интеграцията на ромите, но точните мерки остават неясни.

Новата програмата за наука и образование изглежда ще се допълва. Тя съчетава мерки за повишаване на квалификацията и достъпа до пазара на труда с мерки за подкрепа на приложните изследвания, които може да се дублират с програмата за иновации.

Повечето мерки по ОП Околна среда ще имат за бенефициент самото екоминистерство или общините, РИОКОЗ и пр. Фирмите могат да се възползват само в два случая – ако се занимават с управление на водите или ако са в бизнеса по предварително третиране или рециклиране на отпадъци. 70% от тази програма ще отиде за проекти във водния сектор.

Оскъдна информация има и за новата програма, която ще замени ОП „Конкурентоспособност”, чийто първи вариант се разработва в момента. Плановете са програмата да бъде изпратена в Брюксел през май. Планирано е в нея  да бъде по-широко застъпено изнасянето на несвойствени за администрацията дейности, което вече бе приложено при „Джеръми” и при схемата за зелени инвестиции. Ще се залага на разнообразни инструменти – Заеми, гаранционни фондове, дялови инвестиции, подкрепящ (seed) капитал, рисков капитал. Новост е акцентът върху подкрепа за стартиращи предприятия и въвеждането на ваучъри като начин за финансиране на иновациите. Подкрепата за туризма ще бъде разпределена между тази програма, Региони в растеж и програмата за селските райони. Предвиждат се и инвестиции в мерки за енергийна ефективност и ВЕИ.

Обща селскостопанска политика и обща рибарска политика

Финансовият пакет за селското стопанство и рибарството при присъединяването на България към Европейския съюз ще включва финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

Разчетите за финансирането на програмите и мерките, прилагани от Държавен фонд „Земеделие” с национални и европейски средства, в качеството му на разплащателна агенция са, както следва:

1. За 2014 г. – общо разходи – 963,7 млн. лв., в т.ч. 198,5 млн. лв. съфинансиране към европейските средства;

2. За 2015 г. – общо разходи – 839,2 млн. лв.;

3. За 2016 г. – общо разходи – 1 040,8 млн. лв.

Първи стълб на ОСП:

Чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието от ЕС постъпват средства за подпомагане на земеделските производители по схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.

Схеми за директни плащания

Съгласно Договора за присъединяване директните плащания в България (под формата на единно плащане на площ) през 2014 г. ще възлизат на 80% от нивото на старите членки (ЕС-15), след което ще се продължи с 10% ежегодно увеличение на директните плащания до достигане на 100% през 2016 г. спрямо нивото на ЕС-15.

Националните доплащания са допустими след предварително съгласуване.

По схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през 2014 г. се предвижда да бъдат разходвани 1 292,5 млн. лв. директни плащания на земеделски производители – плащания за сметка на Европейския съюз като се очаква възстановените средства от ЕС за директни плащания за годината да бъдат в размер на 1 134,6 млн. лв. Предвидените средства за директни плащания за периода 2015-2016 г. са по 1 450,5 млн. лв. за всяка година. Средствата, които се очаква да бъдат възстановени за съответните периоди са както следва – 1 292,5 млн. лв. и 1 450,5 млн. лв.

Пазарни мерки

Средствата за пазарна подкрепа, предвидени за България не са изрично посочени в Договора за присъединяване на България към ЕС, тъй като те се формират на база на конкретно реализираните през годината пазарни мерки.

В тези сектори средствата за пазарна подкрепа се отпускат в зависимост от пазарната ситуация и след решение от страна на Европейската комисия като необходимите средства се осигуряват от националния бюджет и същите следва да се възстановят от бюджета на ЕС.

Втори стълб на ОСП:

Тук са средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони Националното съфинансиране е в размер на 20 на сто, с изключение на мерките по Ос 2, където същото е в размер на 18 на сто.

През 2014 г. средствата, които страната ни предвижда да разходва за развитие на селските райони, са в размер на 869,7 млн. лв., от които 698,0 млн. лв. европейски средства и 171,7 млн. лв. национални средства. Предвидените средства за разходване по Програмата за развитие на селските райони за периода 2015-2016 г. са съответно – 738,5 млн. лв. За периода 2015-2016 г. е предвидено да постъпят 7% аванс по Програмата за развитие на селските райони за новия програмен период – 2014-2020 г.

Обща рибарска политика на Европейския съюз

През 2014 г. средствата, които страната ни предвижда да разходва за прилагане на Общата рибарска политика, са в размер до 36,4 млн. лв., от които 27,3 млн. лв. европейски средства и 9,1 млн. лв. национални средства. Предвидените средства за Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” за периода 2015-2016 г. са по 38,6 млн. лв. годишно.

Вноска в общия бюджет на ЕС

Година (лева)
2014 880 025 067
2015 918 730 038
2016 956 804 051

Програми, финансирани от други донори

Според условията на Българо-швейцарската програма за сътрудничество България има възможност за финансиране на проекти в областите сигурност и реформи, подкрепа на гражданското общество, интеграция на малцинствата, околна среда и инфраструктура, подпомагане на частния сектор, изследване и образование, както и институционално партньорство. Планираните от програмата средства са 76 млн. швейцарски франка с фиксиран дял на съфинансиране 15%, като срокът за договаряне приключва през 2014 г., а плащания могат да се извършват до края на 2019 г. Програмата е в начален етап на развитие.

През 2011 г. беше подписан Меморандум между Република България и Република Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за изпълнение на Финансовия механизъм на Eвропейското икономическо пространство (ЕИП) за периода 2009-2014 г., както и Меморандум между Република България и Кралство Норвегия за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм за същия период. Очаква се през 2014 г. да се реализира същинското усвояване на средства.

Според условията на двата механизма България има възможност за финансиране на проекти в приоритетни за страната сектори – опазване на околната среда, възобновяеми енергийни източници, възстановяване на културното и природно наследство, инициативи за обществено здраве, деца и младежи в риск, иновации за зелена индустрия, както и правосъдие и вътрешни работи.

UPDATE: На 24 април вицепремиерът Илияна Цанова съобщи, че още 33 общини ще имат достъп до Програмата за развитие на селските райони в частта за инфраструктурни инвестиции.