България изглежда започна да преодолява мартенския пик на пандемията, ваксинацията най-после се ускорява, но надеждите, че ще забравим за Covid-19 през тази година са все така несигурни. От друга страна, възможностите на публичните финанси да продължат да подкрепят икономиките са ограничени, а у нас елемент на извънредност внасят повторните парламентарни избори. Време е да си дадем сметка, че ситуацията е променена и да се подготвим за работа в свят на латентна епидемия.

Зелените кълнове на икономическото възстановяване са видими. Наскоро ЕК повиши прогнозата за ръста на българската икономика от от 2,7 % на 3,5 % , а за 2022 г. ЕК очаква растеж от 4,7%.
Това лято е много вероятно да повтори миналогодишното и поне за около три месеца да забравим за пандемията. Но туризмът и свързаните с него индустрии (вкл. пътнически транспорт), културата и спорта ще останат под натиск. Повечето страни са твърдо решени да не допускат нова вълна наесен и ще имат ограничения за изходящия туризъм (задължителна карантина, сертификати и пр.).
Налице са и множество неизвестни – нови мутации, неясен срок на действие на ваксините (най-вероятно ще се наложи реимунизация), така че е време да се подготвим за живот в условия на Covid-19 дори през 2022 г.

Твърдението, че в България ще достигнем колективен имунитет до края на юни е спорно. До момента 441 хил. души са ваксинирани с две дози, а доказано преболедувалите са 415 хил. Според математика на щаба Петър Витанов на всеки заразен съответстват още трима заразени, които не са открити. Логично е да се предположи, че с времето това съотношение намалява. Това прави максимален брой преболедували 1.6 милиона. Но е много вероятно да е по-малък, тъй като така наречените „случаи“ включват и повторни тестове, за което няма статистика. Приемаме, че има 1.1-1.6 милиона преболедували. За да се постигне колективен имунитет е необходимо да бъдат ваксинирани поне 3 милиона души, а това означава 6 милиона дози (спокойно може да изключим „Янсен“). До момента поставените са 1.16 милиона, при 26 хил. дози на денонощие. При този темп на ваксиниране са необходими 186 дни. Но е вероятно да има забързване, тъй като ще отпаднат две основни ограничения за темпа – дългият срок на изчакване на втора доза при „Астра“ и проблеми с организацията и доставките. Тези над 700 хил. души, които очакват втора доза, вероятно ще я получат до началото на юни, ще нарасне и броят на нововаксинираните – особено такива, които искат да пътуват до Гърция през лятото, както и възрастните, които най-сетне получиха приоритет. Но все пак, за да се стигне до колективен имунитет в края на юни е необходими да видим четири-пет пъти повече ваксини дневно. Сериозното ограничение тук ще бъде изчерпването на желаещите да се ваксинират.
Надеждата, както винаги, е в науката: за една година (и повече – от началото на клиничните изпитания) ще знаем повече за страничните реакции, особено на РНК ваксините; нарастват и очакванията за разработване на лекарство срещу Covid-19.

На база на изложеното дотук очаквам отслабване на разпространението на болестта през лятото и много по-слаб ръст през есента. Но пандемията, макар и сериозно укротена, е вероятно да остане с нас и през 2022 г.

В такава ситуация е очевидно, че не бива да се продължава с механичното удължаване на противоепидемичните мерки – както ограничителни, така и икономическите. Техният фокус трябва да бъде променен. Без претенции за всеобхватност, ще споделя няколко насоки за това как да стане тази промяна:

– Решения, основани на данни и на изследвания. Голяма слабост на досегашния подход за управление на пандемията е, че дори когато са ангажирани хора от научната общност за проследяване на нейното развитие и реакцията на едни или други мерки, тази информация не е публична. Налице са съмнения в пълнотата и качеството на част на данните.
Още миналата година ФНИ обяви конкурс за научно-изследователски проекти, посветени на пандемията, но тъй като тези проекти са със срок 24 месеца, техните резултати още не са известни. Междувременно водещите научни списания в света през последните месеци са пълни с емпирични изследвания, включително изследвания за реакцията на различните мерки за противодействие на пандемията (виж тук). Първите мерки, които правителствата по света предприеха миналата пролет, по неизбежност бяха основани на предположения. Но година по-късно вече имаме база за оценка на ефективността им.
Необходимо е правителството заедно с работодателските организации да направи пълен анализ на пречките към завръщане към нормална работа в различните сфери на дейност и възможностите те да бъдат отстранени чрез дистанционни форми на работа, преструктуриране на производствени помещения или зони за обслужване на клиенти и т.н. (Или да го възложи на БАН). Забележително е, че чрез оперативните програми се изплащат компенсации, но няма нито една програма, която да предвижда подкрепа за адаптиране на предприятията към работа в условия на епидемия (например, подкрепа за дигитализация, промяна на работната среда и пр.). В допълнение, пречките много често не са финансови, а са свързани с различни изисквания на институциите, които изключват електронния документооборот.

– Промяна на фокуса от затваряне към адаптация. Едно от изследванията, получило голяма популярност, показа, че колкото по-дълго продължават ограничителните мерки, толкова повече намалява тяхната ефективност. Локдаунът има ефект само като краткотрайна мярка. Продължаването на ограниченията води до нежелани ефекти – от отслабване на икономическия потенциал до повишена смъртност от други заболявания и опасност от повишена неграмотност, особено в селските райони. Това означава, че правителството трябва постепенно да изостави ограничителните мерки и да заложи на меки мерки за осигуряване на социална дистанция и проверки за спазване на превенцията (например доколко големите магазини спазват ограниченията за брой посетители). Акцентът отдавна трябваше да се премести към преодоляване на последствията, което предполага да се оцени ефектът от промяна на търсенето, междуфирмената задлъжнялост, фалити, нарушения във веригите на доставки, ръст на цените на стратегически суровини и пр. Трябва да се пипа внимателно, тъй като не е работа на държавата да покрива търговски рискове.

– Преход от безусловна към условна подкрепа. Досегашният подход бе налагане на ограничения и компенсации за тези, които се предполага, че са засегнати от тези ограничения. Това е плащане за престой, което не може да продължава повече. То води до поддържане на зомби заетост, а бюджетът не може да си го позволява прекалено дълго. Критиката е основно към мярката 60/40, с която се подкрепят държавни предприятия като „Метрополитен“, фирми, близки до отишлата си власт и дори компании, които в началото се хвалеха с увеличено търсене, като производителя на тоалетна хартия от Белово. Предприятията оттук насетне трябва да получават само средства за преструктуриране, а работещите – за повишаване на квалификацията си.

– Мерките за регионално развитие трябва да получат приоритет. България е една от страните в ЕС с ниска гъстота на населението, което е предимство в случаи на епидемии. Но поради социално-икономически причини бяха допуснати големи регионални дисбаланси, които водят до струпване на хора в столицата и лишаване на жителите на малките населени места от публични услуги и житейска перспектива. Последиците от тези дисбаланси – особено от гледна точка на човешкия капитал и бедността, далеч надхвърлят предизвикателството на пандемията, но е повод да се обърне внимание на този дълго замитан проблем. Недоглеждане на Плана за възстановяване и развитие (още на ниво Европейска комисия) е, че такъв аспект не е оценен. Данните на НСИ, които показаха отлив към селата, са друг повод за преосмисляне. Но не е достатъчно да имаш добър интернет, за да работиш извън София. Необходимо е училищата в провинцията да не са по-лоши от тези в София, да има детски градини, болници и изобщо добри публични услуги и среда. Реалистично е това да се постигне поне в районите около София, Пловдив и другите по-големи градове.

– Запазване на работната сила. През последните седмици сме свидетели на множество публикации в САЩ и Великобритания, които установяват неизненадващия факт, че възстановяването от пандемията е ограничено от големия брой лица извън работната сила. Това, особено в САЩ, е свързано с щедрите чекове, но проблемите са по-дълбоки и опират до качеството на работнаат сила Завръщането към нормална работа може да се окаже трудно за много хора, вкрючително заради пост-Covid усложнения, грижа за болни и т.н.

В същото време мерките за запазване на заетост у нас търсят един краткосрочен резултат, свързан с недопускане на ръст на безработицата или отлагането му*. Тези мерки съдържат изискването лицата, които се подпомагат, да са в неплатен отпуск или да работят на непълно работно време. Единствената мярка, насочена към служителите, които желаят да работят, е осигуряването на детегледачи. В някои сектори, които няма да успеят да достигнат ефективен мащаб поради отлива на клиенти, поради може да е оправдана допълваща субсидия с цел хората да останат ангажирани и да не загубят умения. Такъв пример е културата.

Справедливи и ясни критерии. Досегашните мерки разчитат на груби критерии, които много често не бяха добре калибрирани спрямо нуждите, както и на тежка бюрокрация. Различните програми често се застъпват, докато големи групи – предимно малкият бизнес и самоосигуряващите се, останаха без подкрепа.

– Продължава подкрепа на здравеопазването. Необходим е преглед на ефективността и целевото изразходване на свързаните с Covid-19 мерки, насочени към болниците и другите медицински дейности и на тази база да се вземе решение за тяхното продължаване. Акцентът трябва да се постави на профилактиката, тъй като е възможно да видим ръст на болести, несвързани с Covid-19.

Отслабването на пандемията дава шанс за внимателно промяна на разходите за преодоляване на последиците от Covid-19. Правителството трябва да започне да изтегля стимулите за повечето сектори – с изключение на туризма, пътническия транспорт, културата и спорта, които ще останат под натиск. Фокусът трябва да се премести към подкрепа за преструктуриране, което не се изчерпва само с Плана за възстановяване и развитие. Тъй като последиците до голяма степен са свързани с намаляване на търсенето и фалити, има място за подкрепа на най-уязвимите. Надигащата се инфлация – един от ясните знаци, че предизвикателствата, донесени от Covid-19, се променят – също е причина да се търси по-фокусирана подкрепа за най-бедните, като по-доброто решение би било е преизчисляване на пенсиите и цялостен преглед на социалните помощи.

Следва:
Три идеи

  • Отпуск за самоосигуряващи се лица
    Конкурси за умни Ковид решения
    Инвестиции в Български пощи