Процент

Отрицателните лихви са тук

Няколко от водещите банки са въвели под една или друга форма отрицателни лихви по разплащателни сметки. Обикновено те се отнасят до текущи сметки със значителни салда (в различните банки от минимум 1 млн. лева до 15 млн. лева).

Повечето кредитни институции са го направили не пряко като отрицателна лихва в лихвения си бюлетин, а чрез тарифата за таксите и комисионните за бизнес клиенти. Това са такса наличност, такса съхранение, комисиона съхранение на парични средства, а банките са съответно ДСК, Уникредит Булбанк (от април), РББ, клонът на Ситибанк. Тези такси са в размер на минус 0.6% или колкото са отрицателните лихвени проценти, въведени от БНБ по превишението над минималните задължителни резерви на банките. По този начин банките пренасят върху вложителите  загубата от управлението на валутните резерви на БНБ (вижте повече за това тук; вижте и обяснението на ЕЦБ за това какво ще се случи, ако отчете загуба) и ефектите от политиката на ЕЦБ. В ТБ Д таксата върху среднодневното салдо над 5 млн. лв. е 0.4%, като се прилага и за спестовни сметки на физически лица (в тарифата е записано “има право да налага”). В Ситибанк таксата се налага за всички финансови институции, а за български компании – при суми на 1 млн. лева по сметки в национална валута, но за някои други валути е без праг.

Алианц Банк е въвела директно отрицателна лихва от -0.4% в лева за суми над 15 млн. лева. ББР, която е една от първите с отрицателна лихва, я описва в забележка – “за салда по разплащателните сметки в лева и евро над 5 милиона от съответната валутна единица, се прилага лихвен процент в размер на депозитното улеснение на ЕЦБ, увеличено с минус 0,1% на годишна база.” Това прави -0.5%.

Вдигането на таксите е отговор на понижението на лихвените проценти, което сви лихвените маржове и на допълнителните разходи за нови регулации – от MiFID до новия закон за мерките срещу пране на пари (банките имат специална такса проучване за рискови клиенти). Зад таксите по правило стоят разходи на банките – за преводи, за извлечения, за броене на пари. По тази причина и друг път е коментирано, че в среда на ниски лихви доходът от спестяванията (например, спестовна сметка) може да е отрицателен – например, ако спестовната сметка е с малко салдо, начислената лихва по нея ще е по-ниска от годишната такса за обслужване (в някои банки все още няма такава такса за физически лица).

Доходът по разплащателните сметки обичайно е отрицателен, тъй като тези сметки не се олихвяват или се олихвяват символично (0.01%). При ниски лихви това е нормално, тъй като чрез таксите банките все пак покриват разходите си за платежните услуги и обслужване на клиенти. Това все пак послужи като тласък за много финансови институции да заложат на електронните услуги, някои инвестираха в зони на самообслужване, има и опити за пренасочване на потребители към новите услуги чрез тарифите (в Прокредит Банк, например, хартиени нареждания за кредитен превод се таксуват 50 лв.).

Сега обаче става дума за отрицателни лихвени проценти в тесен смисъл. Дори, когато са наречени такса, те по същността си са лихва, защото: 1) се начисляват като процент от сумата 2) за определен период (не са еднократни) и 3) не са свързани с обслужването. Икономическият смисъл на тези такси не е да покрие разходи, а да отърве банките от горещия картоф – паркираните при тях бездейни пари.

В тарифите са се появили и други такси, които се доближават до отрицателна лихва, но строго погледнато, не са. Например,  СИБанк, която няма отрицателна лихва, е въвела такса теглене от срочни депозити на бизнес клиенти на падеж (еднократно). Това не е обичайна банкова практика.

Един от проблемите с отрицателните лихви, въведени като такси, е, че те изкривяват статистиката. По този начин изкуствено изглежда, че спадът на лихвените проценти по депозити е спрял, съответно отчита се по-нисък лихвен марж, отколкото е той в действителност.

За да отрази влиянието на таксите по прозрачен за потребителите начин, БНБ или Асоциацията на банките в България следва да разработят методика за изчисляване на годишен процент по депозитите (по аналогия с ГПР).

По данни на БНБ средните лихвени проценти по разплащателни сметки на фирми в лева са 0.01%, а на граждани – 0.03%. През януари средната лихва по новите левови депозити на граждани се понижава до 0.19% (0.41% по салда), а при фирмените депозити има ръст – до 0.26% (0.35% по стари депозити).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *