Процент

Политиката на отрицателни лихви променя света на парите, но все още бавно се отразява на кредитирането и икономическия растеж. В същото време нарастват рисковете и се стимулира прекомерното поемане на дълг.

От 4 януари в България за първи път бе въведена отрицателна лихва , което вкара в червената зона и лихвите на междубанковия паричен пазар от един ден до две седмици.

Отрицателната лихва от минус 0.3% се отнася до превишението над задължителните резерви, които кредитните институции трябва да поддържат при БНБ. Свръхрезервите са около 7 млрд. лева, което предполага разход за банките от около 21 млн. лева годишно. Това е по-малко от едномесечната печалба на сектора, но въпреки това сигналът е важен.

Чрез отрицателната лихва нашата централна банка си спестява част от грижите по пласиране на резервите си с добра доходност. Напоследък, особено след като пазарите на ДЦК влязоха в червената зона, доходността от управление на валутния резерв на БНБ намалява. Централната банка има 0.39% обща доходност на активите си за първата половина на 2015 г., като активно управляваните портфейли дори формират загуба.

Подобна политика от 2014 г. води ЕЦБ с цел да насърчи кредитирането, а преди това и други банки (виж карето).

Засега ефектите от отрицателната лихва у нас са ограничени до междубанковия пазар на краткосрочен ресурс и пазарите на ДЦК. Отрицателни са ЛЕОНИА и някои от лихвените индекси СОФИБОР. Шестмесечният и 12-месечният СОФИБОР, с които са обвързани някои плаващи лихви по кредити, паднаха рязко след като БНБ обяви в края на ноември, че ще следва политиката на отрицателни лихви.

Възможно е банките да се опитат да прехвърлят този ефект върху лихвите по депозити и те отново да се понижат. Ефектът върху лихвите по кредити е по-неясен. Въвеждането на отрицателни лихви в България съвпадна с подоготовката за стрес тестовете на банките и те ще се опитат да съхранят лихвения си марж. Всички прогнози сочат, че евентуално активизиране на кредитирането и  подобряване на офертите на банките може да се очаква едва през втората половина на годината.

Настройването към отрицателните лихви ще бъде продължителен процес, а по всичко личи, че те ще останат в Европа (следователно и в България) поне до пролетта на 2017 г. Възможни са и нови понижения.

На заседанието си на 3 декември 2015 г. ЕЦБ не отговори на пазарните очаквания за още по-голямо понижение на депозитната лихва, запазвайки амуниции за следващо заседание. Досега кредитирането в еврозоната не реагира убедително на щедрите парични стимули на ЕЦБ. Доста по-изразена бе реакцията в Дания, където освен това отрицателните лихви доведоха до ръст на цените на имотите. Но размерът има значение (виж карето), така че ако отрицателната депозитна лихва в еврозоната стане -0.4 или -0.5%, това няма да остане без последици.

И ако на пазара на държавен дълг и междубанковия паричен пазар отрицателните лихви не са новост за професионалните инвеститори, за редовите клиенти на банките те са психологически шок.

Възможно ли е отрицателните лихви да се пренесат и върху вложителите?

Почти немислимото въвеждане на негативни ставки върху депозити и спостовни сметки вече е факт в Швейцария, първо за сметки на корпоративни клиенти.

След като табуто бе нарушено, вече има примери на отрицателни лихви дори по спестявания на граждани. Малката Alternative Bank Schweiz  обяви през октомври, че от януари ще прилага отрицателни лихви по личните сметки.

Нещата отиват и по-далеч. През 2015 г. едва ли не като анекдот се появи информацията, че банки в Испания са започнали да изплащат на някои потребители лихва върху ипотеките им, намалявайки дължимите главници, или водят съдебни дела с клиенти, които настояват за същото. Причината е в обвързването на заемите с Euribor или Libor в швейцарски франкове, които слязоха на отрицателна територия.

Но скорошна информация от Дания показа, че испанският случай не е бил изключение. Nykredit, най-големият ипотечен кредитор, съобщи пред WSJ, че отрицателни лихви са били приспадани от главниците по задълженията на някои клиенти. (У нас това едва ли може да се случи, тъй като в условията на много банки е предвидена или минимална лихва или е заложен праг от нула процента.)

Холандия също е под натиска на негативните лихви. „Единственото, което можем да направим е да разширим кредита, което нормално не бихме направили и това води до инцидент, които чака да се случи”, коментира наскоро председателят на ING Ралф Хамърс.

Всичко това обръща наопаки отношението ни към парите по начин, за който учебниците мълчат. Отрицателните лихви превръщат кеша в горещ картоф, който никой не иска. Ако компаниите и домакинствата не искат да държат пари в брой, те ще правят плащанията си по-бързо (При равни други условия, както обичат да казват икономистите). А този, който търси кредит, постепенно ще се оказва в по-силна позиция.

Но ако отрицателните лихви се запазят твърде дълго, това може да има отрицателни последици за икономиките. Централните може да не успеят да реагират навреме и това да провокира раздуване на цените на някои активи.

Търговските банки трябва да внимават с ликвидността, тъй като вложителите, които досега не смееха да теглят депозитите си преди падежната дата, имат все по-малък интерес да чакат. Отрицателните лихви също така намаляват дохода на банките, като ги карат да търсят компенсации чрез такси. Но последното може да даде шанс на сенчестото банкиране.

Отрицателните лихви засягат лошо парите на бъдещите пенсионери. Тъй като 49% от инвестициите на универсалните пенсионни фондове в България са в ДЦК (български и чуждестранни), понижаването на лихвите се отрази на доходността им. През декември всички големи универсални фондове имат отрицателна доходност (на база стойността на един дял). Понижават се и резултатите на много доброволни и професионални фондове.

Една от най-важните последици от отрицателните лихви обаче предстои тепърва да бъде проучвана. Те променят сериозно отношението към риска, както показва развитието на пазарите на боклукчийски облигации напоследък. Отрицателните лихви може да принудат както банките, така и управителите на фондове да се ангажират с операции, за които преди не биха си и помислили. А желаният ефект от тях – съживяване на кредитирането, а оттам на икономическия растеж, може да е по-слаб. Все пак търсенето на кредит зависи от условията за бизнес, а не от целите на централните банки.

 

[textblock style=“1″]

Отрицателните лихви всъщност са стара идея. Още през 70-те години на 20-и век Швейцарската национална банка (ШНБ) наложи отрицателни лихвени проценти по чуждестранните банкови сметки, за да възпре прилива на пари. От началото на миналата година депозитната лихва в Швейцария е -0.75% и тя бе въведена като откровен опит да се понижи стойността на франка.

ЕЦБ, която след около година размисъл въведе негативните лихви по свръхрезервите през 2014 г., на 3 декември реши да навлезе още по-дълбоко в червената територия, понижавайки ги от минус 0.2% до минус 0.3%. Но основната лихва и лихвата по отпускане на заеми са положителни.

Дания, която е извън еврозоната, поддържа овърнайт лихвата отрицателна още преди ЕЦБ да го направи. Тя бе -0.75%, но от 8 януари на 2016 г. отрицателната лихва бе променена на -0.65%.

В Швеция тя бе въведена за първи път през 2014 г и вече е -1.1%, като междувременно отрицателна стана и репо лихвата, по която централната банка отпуска рефинансиране (-0.35%).

[/textblock]