След седмици на явна кампания срещу присъединяване на България към Валутния механизъм 2, предхождащ приемането в еврозоната, премиерът Бойко Борисов даде знак, че събитието, планирано за 30 април 2020 г. (по думите на финансовия министър Владислав Горанов) може и да не се случи.
В реч на юбилейното честване на КНСБ министър-председателят заяви, че страната няма да се присъедини към механизма, известен като ERM2, ако няма пълен консенсус.

„Докато няма абсолютен консенсус и увереност, няма да насилваме влизането

в чакалнята на еврозоната“

От речта му стана ясно, че има три фактора зад тези думи: изоставането на доходите, опасенията от инфлация и като цяло настроенията срещу приемането на еврото. От тях новост е първото, тъй като години наред правителството се преструваше, че не съществува проблем с т. нар. реална конвергенция. „През следващите две-три години можем да достигнем икономически ръст от 4-5%, защото заводите ни вече са високотехнологични“, каза премиерът, като допълни, че ако се запазят сегашните темпове на работа на кабинета, ще се осигурява двоен ръст на доходите догодина, но за да стигнем развитите държави, доходите трябва се увеличат три – четири пъти. „Няма държава, въвела еврото, която да е станала по-зле. Минимум 10-15 години трябва да има преходен период, през това време да имаме страхотни иновативни предприятия“, каза още той.

Притеснението на хората идвало не от това, че ще се освободят 10 млрд., когато влезем в чакалнята на Еврозоната, а от това да не се вдигнат цените, посочи още премиерът. През миналата седмица НСИ отчете рекордна инфлация под влияние на поскъпването на храните и комуналните услуги и в резултат на изпреварващия ръст на доходите.

Аргументът с настроенията на хората е също толкова неясен и манипулируем, колкото и аргументите за отлагане на Наредба Н-18 и т. нар. Зелена сделка (Зеленият пакт на ЕК) – докато се постигне консенсус. Пред журналисти Борисов е уточнил, че няма предвид отлагане, а това, че след като има толкова обструкции в обществото, е разпоредил максимално да се обяснява, да се говори и когато хората са осъзнали, че това е добро, тогава ще се продължи по избрания път, цитира го БНР.

Трудно е да се оцени какво наистина се крие зад думите на премиера. Затова нека проследим поетите ангажименти и срокове за присъединяване към Валутния механизъм 2 и Механизма на тясно сътрудничество (Банковия съюз).

Като страна-членка на ЕС България е задължена да приеме еврото, без това да е обвързано със срокове. Изпълнението на номиналните критерии за членство (критериите от Маастрихт) и други показатели се анализира в конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК, които се изготвят на две години или при необходимост. Последните конвергентни доклади са от 2018 г.

На 29 юни 2018 г. министърът на финансите и управителят на Българска народна банка изпратиха писмо за участие на България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II. На 18 юли 2018 г. България изпрати заявление за тясно сътрудничество в рамките на ЕНМ, с което да осигурим изпълнение на едно от предварителните условия за едновременното ни участие от един и същ момент във ВМ2 и в механизма за тясно сътрудничество.
На 22 август 2018 г. правителството одобри План за действие, включващ мерки от транспониране на Петата директива срещу изпиране на пари и законодателство за държавните предприятия до преглед на активите на банките. Тези мерки са изпълнени – с изключение на плановете за рекапитализация на двете банки, при които бе установен капиталов недостиг (виж накрая).

Съгласно решението на Еврогрупата от 12 юли 2018 г., след изпълнението на предварителните условия е необходимо да бъде подадена формална заявка от българското правителство и БНБ и да има положително становище от ЕЦБ и ЕК. Едва тогава участниците в ERM2 (+ Дания) ще се произнесат по искането за присъединяване към Валутния механизъм.

В подготовка за този момент българските власти инициираха промени в Закона за БНБ чрез Валутния закон (ДВ, бр. 14), като в чл. 29 се добави нова алинея, според която от датата на участие  в Механизма на обменните курсове (ERM II) официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет от 1997 г., и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между ЕЦБ и националните централни банки. Това означава, че както и останалите страни България ще договори централен курс с диапазон на колебания (граници на интервенциите) от +/-15%. Други страни с валутен борд бяха приели като едностранен ангажимент да поддържат по-тесен диапазон, тоест без задължение на ЕЦБ да интервенира, за да поддържа почти фиксиран курс.

Преди това парламентът с решение задължи правителството да не се съгласява на друг централен курс от сегашния. По-конкретно Народното събрание гласува при договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, министърът на финансите и управителят на БНБ се задължават да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс от 1,95583 лв. за едно евро. България не участва в ERM ІІ при централен курс между еврото и лева, различен от 1,95583 лв. за едно евро, записаха в решението депутатите.

Обърнете внимание, че настоящият валутен курс остава фиксиран на основание ал. 1 на същия член 29 от Закона за БНБ и решението на БНБ за призчисляване на курса, след като еврото замести германската марка, което е публикувано в „Държавен вестник“.

Въпреки тези действия се стигне до напрежение на валутния пазар, което не намаля след решението на парламента. За това допринесоха множество несериозни прогнози и пристрастни мнения, включително интервю на проф. Стив Ханке пред бТВ.

Повечето хора вероятно си казват, че след като са способни да внесат важната поправка в петък през преходните разпоредби на друг закон, депутатите очевидно са в състояние да променят на едно четене и ал. 2 на чл. 29. Това не е лишено от логика. (Може би единственият начин да му се противодейства е в ръцете на президента, когото и друг път сме призовавали да налага автоматично вето върху промени, вкарани преди второто четене чрез преходни разпоредби на друг закон, като по този начин възстанови двете четения).

На този фон решението на Борисов да постави под съмнение присъединяването към еврозоната може да изглежда като обичайното негово отстъпление пред заплаха от протести. Но ситуацията е много различна от други протести. Залогът е много по-голям.  За първи път Борисов отстъпва по отношение на международен ангажимент, и то такъв, който би го оставил в историята. Процесът не е необратим, но много от работата вече е свършена. Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ, бе в София, за да подкрепи заключителните стъпки.

Безспорно в настроенията за и против еврото има голяма доза неразбиране. Затова прави впечатление, че българското правителство (за разлика от останалите страни, извървели пътя към ERM2) няма комуникационна стратегия. Това остави широко поле за непремерени изказвания и облекчи работата на лобистите срещу еврото. Неумелият опит за промяна на закона за БНБ „през задния вход“ на друг закон увеличи недоверието. От днешна гледна точка този сгрешен ход изглежда като първа стъпка към възможен провал на членството в ERM2.

Възможните обяснения за промяната на тона на Борисов са няколко. От думите му, които препращат към проблема с изоставането на доходите, следва, че той е бил брифиран по темата или има достъп до доклади, които не са оповестени. Това едва ли са докладите на мисията на МВФ, които като цяло бяха положителни с препоръки за промяна на фискалнатата политика. Предстои да бъде публикуван докладът за България в рамките на европейски семестър, който ще подскаже какви са настроенията в ЕК. Твърди се (каза го на практика и Георгиева), че като цяло България има политическата подкрепа за присъединяване към ERM2 и остава единствено несигурността, свързана с плановете за рекапитализация на ПИБ и Инвестбанк. Това обаче не означава бързо и безпроблемно приемане на еврото, както показва опитът на другите страни. Възможно е да са били поставени и други условия или да са били отправени предупреждения във връзка с растящата инфлация и структурни слабости. Изказването на Борисов може да изпреварва събитията.

Затова, макар премиерът да се позовава на липсата на пълен консенсус, проблемът на присъединяването на еврозоната е дали икономиката е готова за нея. Тази готовност не се изчерпва с формални показатели (като приети, но неприлагани закони), а с програма за конвергенция и конкурентоспособност.

За голямо разочарование на българското правителство обаче бюджетният инструмент за конвергенция в еврозоната напредва слабо. А както показа последното заседание на Еврогрупата, в нея няма консенсус по функция за фискална стабилизация на еврозоната и изобщо по т. нар. споделяне на риска, което е важно при асиметрични шокове. Вместо това се засилват призивите за повече държавни разходи от страните с нисък дълг и срещу конкуренцията с ниски данъчни ставки. Последното е свързано с основно конкурентно предимство на България, поне досега.

Но и без това текущият модел на българската икономика е поставен на изпитание – както поради недостига на трудовия пазар и бързо растящите заплати, така и заради Зеления пакт и сътресенията на енергийния пазар, забавената дигитална трансформация и последиците от тихата революция на пазара на автомобили и части за тях. Не е достатъчно износът за ЕС да доминира в експортната структура, за да се надяваме на конвергенция. А икономическата политика не реагира на бързите промени във външната среда.

Така че истинската заплаха от замяната на лева с евро не е загубата на национален суверенитет, опасността спестяванията на българите да бъдат инвестирани в чужбина или за валутния резерв. Колкото и проблеми да има управлението на валутния блок, България вече е обвързана с еврото. Истинската заплаха са изоставените структурни реформи.

Прочетете още: За някои заблуди и неясноти по влизането в еврозоната


Как се справят ПИБ и Инвестбанк

При прегледа на активите и стрес тестовете Европейската централна банка откри капиталов недостиг от 262.9 млн. евро в Първа инвестиционна банка и 51.8 млн. евро в Инвестбанк.

В края на 2019 г. УС на ПИБ взе решение за увеличаване на капитала от 110 млн. лева на 150 млн. лева при емисия нови акци с номинална стойност 1 лева и емисионна стойност 5 лева. Минималният брой записани акции, за да бъде емисията успешна е 4 млн. (20 млн. лева). Емисионната стойност може да се промени, което ще се отрази на броя. Проспектът е представен на КФН на 29 януари 2020 г.
На 6 февруари БНБ е разрешила на ПИБ да включи в допълнителния си капитал от първи ред сумата от 30 млн. евро, набрана чрез емисия облигации.
ПИБ отчете печалба от 129 млн. лева за 2019 г. (след обезценки за 117 млн. лева), която ще бъде включена в капитала след одобрение на акционерите.
Освен това „Банкеръ“ съобщи, че през декември 2019 г. банката е сключила договори за продажба на необслужвани от физически лица и юридически лица кредитни портфейли с общ размер над 500 млн. лв. Според „Капитал“ пакетът лоши кредити е продаден над пазарни нива на „С.Г. Груп“, което преди операцията е емитирало облигации при условията на частно пласиране на стойност 236 млн. лева. Според вестника облигациите са придобити именно от ПИБ (според отчета инвестициите в облигации на предприятия се увеличават от 17 на 236 млн. лева).

Инвестбанк разчита на конвертирането на 20 млн. евро подчинен срочен дълг (две емисии облигации) в капитал, с което да покрие 40% от капиталовия недостиг, както и на неразпределена печалба (35 млн. лева) и набиране на капитал от борсата. На 10 февруари акционерите одобриха увеличение на капитала с над 21.9 млн. лева, чрез издаване на нови акции с емисионна стойност от 1 лев. Те ще бъдат записани от досегашните акционери.