Влади Горанов

Борбата с контрабандата, ръстът на икономиката, благоразумната фискална политика и орязването на разходите за инвестиции – кое от всичко това доведе до бюджетния излишък от 1.4 млрд. лева, непознат от времената на Тройната коалиция.

На пръв поглед, причината за излишъка са еврофондовете. След като през 2015 г., бюджетът излезе на дефицит пак заради тях (тогава имаше трескаво усвоявяне на пари в последния възможен момент за разплащане), през миналата година сякаш нещата си застават на мястото.
Получените от ЕС помощи (2.8 млрд. лева) наистина са по-малко отколкото през предходната година (3.6 млрд. лева), но разходите по европейски програми са още по-малко – 1.5 млрд. лева при 6.3 млрд. лева през 2015 г.

Така резултатът е излишък по еврофондовете от 2.2 млрд. лева спрямо дефицит от 278 млн. лева през 2015 г. Тези числа малко подвеждат, тъй като има и трансферти от националния бюджет към бюджета по европрограми, именно те допринесоха за това първият да има по-голям дефицит през 2015 г., а бюджетът на еврофондовете да изглежда по-добре.
Ключовото тук е, че Европейската комисия възстановява плащания, след като те са сертифицирани и това продължи и през тази година. По този начин се получи едно прехвърляне на приходи от 2015 г. към 2016 г.

Начинът, по който са представени данните, обаче не позволява да се види до каква степен излишъкът в европейския бюджет за 2016 г. се дължи на плащания, отнасящи се до предходния период.

Това е свързано с отчетените по-малко капиталови разходи през 2016 година. Разходите за инвестиции общо по консолидираната програма намаляват от 6.8 млрд. лева през 2015 г. на 3.8 млрд. лева през миналата година. Но и тук има особеност – намалението е само по европейските програми, докато капиталовите разходи в националния бюджет нарастват, и то доста – от 1.6 млрд. лева на 2.9 млрд. лева.

На следващо място, допринася по-доброто изпълнение на данъчните приходи, а то отразява подобряваненто на състоянието на икономиката.
Прави впечатление ръстът при корпоративния данък – с 11%, както и увеличението при приходите от ДДС за сделки в страната – с 21% (общо постъпленията от ДДС се повишават с 10%, тъй като заради по-ниските цени на суровините намалява данъкът при внос). За ръста на приходите от ДДС влияние оказва ускореното разплащане по еврофондове в края на 2015 г., като данък се внася следващия месец. Приходите от данък върху доходите се вдигат с 8%, съответно на ръста на доходите.

Приходите от такси нарастват с 22%, а приходите от глоби с 41%. Това освен като добра работа на приходните агенции и други институции, може да се интерпретира и като увеличена регулаторна тежест.

Разходите за заплати в държавния бюджет се увеличават с 3.9% спрямо 2015 г., но ако се гледа само държавният бюджет, това увеличение е умерено (1.8%).

Разходите за социално осигуряване и грижи нарастват с 4% и вече достигат 46% от общите разходи (около 35% през първото десетилетие на нашия век). Това са основно разходите за пенсии и увеличаването на техния дял предполага по-малка степен на свобода на правителството при планиране на бюджета.

Освен капиталовите разходи, несвързани с ЕС, силен ръст има при разходите за лихви, а по останалите „пера“ финансовият министър е бил по-скоро пестелив.

Но трябва да се посочи ускореното харчене през декември, в резултат на което бяха стопени над 2 млрд. лева от излишъка, натрупан до края на ноември. Само капиталовите разходи на държавния бюджет надхвърлиха 1 млрд. лева, което е повече от сумите по това перо за предходните 11 месеца (вероятно заради санирането или военни разходи). Това не е добра практика, тъй като създава несигурност в планирането на разходите. Освен това ускореното усвояване на пари в края на годината, макар и традиционно, крие рискове от неефективно разходване на средства и занижен контрол. От друга страна, подобни разходни изблици позволяват да се отчита силно начало на следващата година заради приходите от ДДС.