интернет

Една тиха революция, предизвикана от разрушителното въздействие на дигитализацията върху събирането на данъци, може да се състои до няколко години. Тласкани от новата Европейската комисия и инициативи на страни като Великобритания и Франция, Израел и дори Индия, страните от ОИСР и останалите, които са се присъединили към BEPS, започнаха да търсят консенсус за дигиталния данък. Или по-точно за неговите алтернативи.

При това не само технологичните гиганти могат да попаднат в обхвата на новото облагане на дигиталните услуги, става ясно от предложените насоки на секретариата към ОИСР във връзка с опита за постигане на единен подход в рамките на т. нар. BEPS2.

Плановете, публикувани на 9 октомври, предвиждат постигане на консенсус между участващите страни, така че новият модел за облагане на дигиталната икономика да е одобрен до края на 2020 г. Това е твърде амбициозна задача и предвид сложността и неяснотите по важни детайли, постигането й в този срок ще е предизвикателство.

В същото време обаче редица страни като Франция, както и ЕС, заплашват да въведат едностранно дигитален данък, ако не се намери решение в рамките на ОИСР.

Франция вече одобри такъв данък в размер на 3% и ще го прилага ретроактивно (от 1 януари) при липса на напредък. Подходът на френския президент Еманюел Макрон засилва натиска за намиране на многостранен компромис.

Налагането на данък върху дигиталните услуги също така застана в дневния ред на новата Европейска комисия след като през март 2019 правителствата на ЕС не успяха да постигнат споразумение по новата директива за данък върху приходите от дигитална реклама.

Защо?

Дигиталният данък може да се разглежда като част от реформа, целяща налагане на данъците там, където се където са потребителите. Тяхното участие е от критична важност за бизнес моделите на големите дигитални гиганти като Facebook, Google и Amazon.

Въвеждането на данък върху приходите на дигиталните компании (онлайн търсачки, платформи, социални мрежи) обикновено се мотивира с разрушителното  влияние на дигитализацията, упадъка на местните бизнеси, но също така и и с възможностите за избягване на данъци от страна на големите технологични компании.

Данъчната справедливост също е важен аргумент, тъй като дигитализацията променя механизмите на създаване на стойност.

Ангажираността на потребителите е елемент от създаването на стойност и се постига чрез различни канали, включително принос за създаването на съдържание, принос за промотиране на бранда, препоръки и други инструменти за навигация, захранване на алгоритмите с данни.

Различни модели

Но понятието дигитален данък може да има различно значение в различен контекст и в различните държави, например, Унгария облага приходите от реклама, докато Великобритания – отклонението от облагане (Diverted Profit), а Индия въведе т. нар. изравняващ данък (Equilization levy), който отново се отнася до рекламите.

Най-популярният дигитален данък – този, обявен от Франция, е върху онлайн реклами, платено посредничество чрез онлайн платформи и продажба на потребителски данни за целите на рекламно таргетиране.

Важно е да се отбележи, че опитът на Франция дойде след като през март 2019 г. Съветът на ЕС не успя да постигне съгласие дори по силно орязаното предложение за директива за въвеждане на данък върху онлайн рекламите и съпътстващите ги дейности.

Първоначалният проект на ЕК се състоеше от две предложения:  директива за данък върху дигиталните услуги и директива за нови правила за корпоративно облагане на значителното дигитално присъствие. Първото е временното решение, което обикновено се има предвид, когато се говори за дигитален данък. Второто трябваше да бъде дълготрайното решение. Критерият за виртуално място на стопанска дейност бяха годишни продажби от 7 млн. евро или повече от 100 хиляди потребителя или (алтернативно) повече от 3000 бизнес договора за дигитални услуги между компанията и бизнес потребители за една година. Комисията също предложи промяна в разпределението на печалбите между страните членки според това къде се намират потребителите по време на потребление на дигиталната услуга.

Докато се постигне споразумение по това, Комисията се надяваше да наложи дигитален данък от 3% на услуги като продажба на потребителско съдържание, данни или дигитално посредничество – но само за компании, които са надхвърлили прага от продажби на стойност над 750 млн. евро в световен мащаб и 50 млн. евро продажби в ЕС.

В Израел, от друга страна, през 2016 г. вече бе въведена концепцията за значително икономическо присъствие, която допуска да се облагат компании, които нямат офис, персонал или активи в страната, но продават на израелски потребители или онлайн услугите им са адаптирани (чрез допустими валути за разплащане, езикова версия и пр.)  за израелски граждани. От 2019 г. страната също обсъжда дигитален данък в размер 3-5%.

Дълъг път

Подходът на ОИСР е по-широк и предложението не засяга само дигиталния бизнес. На второ място, предлага се напълно различна концепция, която не обвързва облагането с физическо присъствие в дадената юрисдикция (местопребиване за физическо лице, активи, наети лица).

Новият модел дава право на правителствата да облагат печалбите на големите корпорации, насочени към потребителите според дела на продажбите на тяхната територия. Това до известна степен повтаря идеята на ЕК, която не успя да събере подкрепа и предвиждаше облагането да е според това къде се намира потребителят в момента на извършване на покупката.

Предложението на ОИСР разглежда три алтернативи:

Предложение, основано на участието на потребителя

То се фокусира върху онлайн търсачките, социалните медии и пр., за които приносът на потребителите към стойността и пазарното влияние е съществен. Предложени са механизми за разпределение на остатъчните печалби, с отчитане на размера и рентабилността

Предложение за маркетингови нематериални ценности

Това предложение е по-широко от първото и се прилага за всеки бизнес модел, който използва  търговски марки. То би засегнало компании, които работят дистанционно без физическо присъствие.

Значително икономическо присъствие

Това предложение включва всяка ситуация, при която има постоянно взаимодействие с юрисдикция, като например потребителска база, която генерира данни, фактуриране или събиране в местната страна, уебсайт на местен език или продажби и маркетингови дейности в страната. Показателите за разпределение на печалбата могат да включват брой служители, продажби, активи или потребители.

Ключовият въпрос е по каква формула ще се разпределят печалбите. В документа на ОИСР (стр.10) изрично се казва, че това ще е въпрос на политическо решение.

Последиците

Когато предложението се приеме, то ще донесе съществена промяна в разпределението на данъците между страните. Държавите, които привличиха инвеститори с ниски данъчни ставки или схеми, позволяващи избягване на данъци, ще загубят предимствата си. По-бедни страни със значително население и висока степен на дигитализация като Китай обаче ще спечелят. Аналогично малките компании, които ще останат под праговете, биха могли да извлекат предимства, но предвид липсата на ясни формули и числа на този етап, оценката на този ефект е трудна.

Друга последица ще бъде увеличаването на данъчната тежест. Това ще се случи и в двата варианта – едностранно налагане на дигитален данък, което води до риск от двойно облагане или съгласувано въвеждане на правила под егидата на ОИСР. Във втория случай данъчната координация между страните ще намали конкуренцията между тях, която ги караше да намаляват ставките, за да привличат инвеститори.

Доста по-трудно е да се оценят последиците от гледна точка на баланса между създатели (производители) и дигиталните платформи, който сега е силно изкривен в полза на последните. Това ще зависи от мерките в областта на защита на конкуренцията, които ЕС и другите водещи икономики вземат.