пари

Консултативният съвет за национална сигурност обсъди във вторник Споразумението за партньорство (рамката на еврофондовете през новия програмен период до 2020 г.) и още няколко стратегии. От изявленията на президента Росен Плевнелиев и докладите на премиера Пламен Орешарски и вицепремиера Зинаида Златанова стана ясно, че всички заедно ще работят за усвояване на еврофондовете и че са определени осем приоритета. Сред акцентите са образованието, балансираното развитие на земеделието и т.н.

Тъй като е възможно това да не дава достатъчно яснота за предстоящото разпределение на европейските средства, еconomix.bg обобщава новостите около европейските програми през следващия период въз основа на информацията от няколко форума и обсъждания в парламентарни комисии.

Обща рамка на еврофондовете

Общата сума, с която ще разполага България през новия програмен период по оперативните програми е 7.4 млрд. евро. По Програмата за развитие на селските райони и за преки плащания са предвидени още толкова. Окончателният вариант на споразумението ще бъде одобрен в края на февруари и представен в Европейската комисия през март, до лятото трябва да се одобрят и оперативните програми и едва след това ще бъдат обявени първите мерки, по които ще се кандидатства. Според неокончателното разределение (таблица) най-много средства ще има за транспортна инфраструктура.

За първи път се обръща специално внимание на Северозападния регион. Това ще стане чрез интегрирани планове за развитие, като се подготвя стратегия, но очевидно има много неясноти. Не е ясно дали ще има отделна програма или интегрирани инвестиционни планове, стана ясно по време на изслушване на вицепремиера Зинаида Златанова в комисията по европейски въпроси.

Един от основните проблеми на еврофондовете са именно плановете за развитие на градовете по регионалната програма (виж по-нататък). От коментарите на ЕК по проекта става ясно, че една от бележките е засилване на регионалния подход и концентрирането на ресурси. Друг спорен въпрос, по който се преговаря с Брюксел, е Стратегията за интелигентна специализация, а именно дали да се определят предварително приоритни икономически сектори. Сериозни бележки има и към Програмата за развитие на селските райони.

Предстои въвеждане на електронно кандидатстване и отчитане по проекти, по-малко документи и облекчаване и уеднаквяване на процедурите пред различните органи. Досега елекронно кандидатстване имаше по ОП Развитие на човешките ресурси, ОП Регионално развитие и ОПАК. Ще има единен нормативен акт за общите и детайлните правила за допустимост по отделните програми.

ОП “Конкурентоспособност и иновации”

Най-важната за бизнеса програма е със специален акцент върху иновациите. Запазва се и подкрепата за клъстерите.
По първата ос “Предприемачество, експортен и производствен потенциал” ще бъдат разпределени 71% от средствата, а по втората “Зелена и ефективна икономика” – 26 на сто. Останалата сума е за техническа помощ. Няма отделен приоритет по финансовите инструменти (вкл. Джереми), като тези средства ще бъдат намалени. Обсъжда се средствата за финансов инженеринг вместо чрез банките и фондовете по “Джереми” да се разпределят чрез държавната Българска банка за развитие, която за целта ще трябва да се сдобие много бързо с експертиза по рисково финансиране.

Ще бъде даден приоритет на малките и средни предприятия, като за големите ще останат основно възможностите за кандидатстване по “Технологична модернизация”.
Ще се запази въведеното през миналата година 65% авансово плащане (а ако се следва обещанието за уеднаквяване на процедурите – вероятно и по други програми).

ОП “Развитие на човешките ресурси”

Тази програма има два основни приоритета по същество и други два приоритета, които са за вътрешна употреба (тоест средствата ще бъдат насочени за финансиране на самото министерство и агенциите му – порочна практика, която се е запазила поне в последния вариант на програмата от септември). Последният пети приоритет “Транснационално сътрудничество” съдържа мерки за обмяна на опит, от които могат да се възползват и работодателите.

Двата приоритета по същество са Достъп до пазара на труда и Намаляване на бедността и социално включване, като голяма част от мерките са познати – последнически услуги, мерки за безопасни условия за труд, заетост на безработни, обучения и т.н.. Новост е т.нар. „Гаранция за младежите” – всеки младеж от 15 до 24-годишна възраст ще получи предложение за включване в обучение или в заетост не по-късно от 4 месеца, считано от регистрацията му като безработно лице. Друга новост са мерките в подкрепа на ромското население, например по “Транснационално сътрудничество” ще се реализират проекти в Дунавския регион. Все още има доста неясноти.

ОП “Региони в растеж”

региониТази програма ще разполага с 1.3 млрд. евро и заплашва да се превърне в ябълка на раздора заради предвиденото финансиране за 67 града, разпределени в 4 групи (нива) В първата група е само София, за която са предвидени 77 млн. евро (15%). Във второ са девет големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин, за които са отделени 154 млн. евро, разпределени по равно. Последните три града и особено Видин са дискусионни. Идеята е тези градове да се оформят като центрове на растеж. Третата група са 28 града – останалите областни центрове плюс Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище ( 256 млн. евро общо). И накрая са 29 по-малки града, които трябва да си поделят 26 млн. евро (5%). Брюксел настоява да бъдат оставени само 6-7 града и да отпаднат по-малките. От обсъждането в парламентарните комисии по регионална политика и по европейски въпроси става ясно, че България държи на включването на повече градове, но има напрежение във връзка с разпределянето на средствата. Възможен компромис е 85% да бъдат насочени за големите градове.
Почти две трети от програмата е именно за устойчиво градско развитие – енергийна ефективност, обновяване на градската среда, образователна инфраструктура, интегриран градски транспорт и др. Останалите средства са за регионална здравна, регионална образователна, социална и пътна инфраструктура, местен туризъм и др.

Един от дискутираните въпроси е многофондовото финансиране за местното развитие, досега използвано по „Лидер” в селската програма. Не е ясно как ще се съчетаят двете програми и как ще се избегнат белите петна – места, които не получават финансиране нито по селската, нито по регионалната програма. Ще има координационни центрове – за Северозапада например това е Враца, но остават въпроси за това дали общините ще кандидатстват на едно място с различни програми.

Средствата по тази програма са с 300 млн. евро по-малко, отколкото досега, като едно от обясненията е новата програма за образование. Тъй като още няма окончателни варианти на програмите, не е ясно и как ще се избегне застъпването.

ОП наука и Образование

С 573 млн. евро (увеличение спрямо предвидените 508 млн. евро) новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” ще финансира проекти по три оси – към модернизация на образованието (включително за т. нар. дуална система), научната инфраструктура, намаляване на броя на отпадналите ученици

Транспорт

С 1.6 млрд. евро това е най-голямата оперативна програма, като жп транспортът получава предимство. Предвижда се завършване на модернизацията на ж.п. линията Пловдив – Бургас, на София-Пловдив, модернизация на Мездра – Горна Оряховица и жп линията от София до Кулата. В третия вариант на програмата се спомената и магистрала “Хемус“, но този въпрос не е ясен. Заложени са средства за интермодални терминали, трети метродиаметър на метрото в София „Депо Ботевградско шосе – бул. Владимир Вазов – ЦГЧ – ж.к. Овча купел”, както и за закупуване на локомотиви и кораби.

По настояване на Европейската комисия ще се разработва интегрираната транспортна стратегия.
Освен това 360 млн. евро очаква да бъдат усвоени по новата европейска програма “Свързана Европа. Страната вече е договорила 4 проекта, с които да кандидатства за финансиране – пътя между Калотина и Драгоман (около 40 млн. евро), жп отсечката между София и Драгоман, жп отсечката Видин – Медковец, “Батин – Белене” за транспорта по река Дунав.

Околна среда

Това е втората по бюджет програма с два основни приоритета – управление на водите (изграждане на ВиК мрежа и пречиствателни станции) и управление на отпадъците. По изискване на Европейската комисия инвестициите във ВиК сектора ще бъдат ограничени до градове с над 10 000 жители. Изграждането на национален център за управление на водите в реално време е също сред заложените приоритети. Третият приоритет е биоразнообразието и “Натура 2000”, като от тук може да финансират плановете за управлене на природни паркове.

Програма за развитие на селските райони 2014-2020

По тази програма има много неясноти и забележки от Европейската комисия. Младите фермери ще се радват на специално внимание по нея, като плащанията за тях са увеличени.
Индикативните стойности по отношение на ПРСР 2014-2020 г. ще се одобряват до септември, стана ясно по време на парламентарно изслушване в ресорната комисия. На собствен риск и със собствени средства страната ще може да отваря поетапно отделни предварително съгласувани с ЕК мерки. Разходваните средства ще бъдат възстановени след окончателното одобрение на цялата програма.
Първата мярка, която ще може да стартира преди официалното одобрение на програмата (вероятно м. май), ще бъде за предоставяне на стартова помощ на млади земеделски производители. След официалното одобрение на ПРСР 2014-2020 г. през есента на 2014 г. се предвижда да бъде обявен прием на заявления по мярка „Инвестиции във физически активи” за дейности, свързани с модернизация на земеделските стопанства (аналога на сегашната мярка 121). Финансовият ресурс ще бъде насочен приоритетно към секторите овощарство и зеленчукопроизводство. В края на 2014 г. ще стартира и „общинската” мярка за дейности, свързани с подобряване на публичната инфраструктура.
Очаква се увеличаване на горната граница за финансиране по мерки 311 и 312, а вероятно и по други мерки на програмата. Дискусионният въпрос е за приоритетните общини, който трябва да се разглежда във връзка с разпределението на средствата по “Региони в растеж”.

По тази програма ще бъдат финансирани широколентовата инфраструктура (досега в ОПАК), както и четвъртокласните пътища.

През февруари 2014 г. се предвижда да бъдат обявени приеми на заявления за подпомагане по сегашните мерки 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” и 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” по сегашната ПРСР, а по-късно – по 125 „Инфраструктура, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство”, за напоителна инфраструктура.

Какво следва?

През март започват официално преговорите по Споразумението за партньорство с Европейската комисия. Кога ще приключат – не е ясно.

Програмите вероятно ще бъдат одобрени едва през лятото. Но първите проекти ще могат да се подават през май-юни, като по всички програми тази година би трябвало да има обявени процедури, заявява Златанова.

Освен това трябва да бъдат платени 2.1 млрд. евро за проекти от изминалия период 2007-2013 г. Най-много са средствата, които предстои да бъдат разплатени тази година по „Околна среда” (426 млн. лв.) и ПРСР (400 млн. лв.)

Прочетете още:

По-големи субсидии на декар за малките стопанства

Бърза евро писта за стартиращия бизнес

Новите оперативни програми, предварително разпределение

Оперативна програма млн. евро
Региони в растеж 1350.88
Конкурентоспособност и иновации 1201.82
Развитие на човешките ресурси 815.07
Добро управление 375.53
Наука и образование 572.76
Околна среда 1494.42
Транспорт 1612.31