Само работодатели, които са ограничили дейността по време на извънредното положение и извънредната обстановка или са пуснали служителите си в отпуск пак в този период могат да кандидатстват за компенсации по новата схема 60/40. Изключение е направено за туризма. Разширени са секторите, които могат да поискат субсидия за запазване на заетостта.

Това следва от текста на постановлението, което ще се прилага за периода 1 юли – 30 септември и предстои да бъде публикувано в ДВ.

Ето и подробностите:

Критериите за начина, по който работодателите са засегнати от епидемията са променени и леко разширени. Компенсациите са свързани с вече отминали обстоятелства и ще се отнасят до:

1. работници и служители, работата на които е била преустановена през периода на извънредното положение или обявената извънредна епидемична обстановка със заповед по чл. 120в от Кодекса на труда;

2. работници и служители, които през периода на извънредното положение или обявената извънредна епидемична обстановка са работили на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда;

3. работници и служители, които през периода на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда;

4. работници и служители, на които е запазена заетостта след подадено уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.;

5. работници и служители, извън посочените в т. 1-4, осигурени в сектор I – „Хотелиерство и ресторантьорство“ (за туроператорите и туристическите агенции важи общия ред).

Първите две основания присъстват и в ПМС №55, с леки модификации, а другите три са нови. Обръщаме внимание, че чл. 120в, ал. 1 и ал. 2 включва и двете хипотези – преустановяване на работа по преценка на предприятието и по заповед на държавен орган. Член 173а също съдържа две хипотези – предоставяне на платения отпуск без съгласие на работника или служителя по време на извънредно положение/обстановка и предоставяне на отпуск, включително неплатен по искане на работник/работничка – в случаи на болест, бременност, отглеждане на дете до 12 г. и пр.

Новият критерий, който не предполага обстоятелствата да са налице в месеца, за който се кандидатства, създава съмнения в още две посоки: Първо, той отхвърля възможността за компенсация на работодатели, които до 30 юни са опитвали да се справят без прекратяване на дейността, преминаване към непълно работно време или (принудителен) отпуск. Такъв пример са счетоводните предприятия, за които срокът на годишното приключване бе 30 юни, но е вероятно тепърва да ползват отпуск и/или да усетят последици като неплащане или отлив на клиенти. Второ, на практика се разширява възможността за компенсации за тези, които са били засегнати и са затворили през пролетта, макар и за няколко дни. Текстът на постановлението не изключва, ако работниците са били в отпуск в продължение на една седмица след 13 март, да се кандидатства за компенсации за тримесечен период след 1 юли. Освен това е отпаднало изречението, че в случаите на непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално, но не за не повече от 4 часа.

Запазва се критерият за спад на приходите от продажби през предходния месец с 20 на сто. Той ще важи и за тези, които са прекратили дейност по заповед на държавен орган.

Отпада списъкът на секторите по чл. 2, ал. 1, т. 2 на ПМС №55 (прекратили дейност, за които не се прилагаше критерият за спад на приходите). Вместо това имаме отрицателен списък – компенсации не се полагат на секторите А (селско стопанство), К (Финансови и застрахователни), О (Държавно управление), Р (Образование, с изключение на икономически дейности с код 85.10 – частни детски градини, и код 85.5 – други образователни), Q (Здравеопазване, без икономически дейности с код 86.23 – зъболекари, код 86.90 – други здравни и код 88.91 – дневни забавачници, частен сектор), T и U от Класификацията на икономическите дейности (КИД–2008).

Срокът на изплащане на компенсациите е за периода от 1 юли до 30 септември, докато по ПМС 55 може да се кандидатства за компенсации, отнасящи се до края на м. юни. Обръщаме внимание, че в заглавието на постановлението е посочено, че то се отнася за времето след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение
№ 378 на Министерския съвет от 2020 г. Решение 378 е решението, с което извънредната обстановка бе удължена до 30 юни, след него бе направено още едно удължаване до 15 юли, но то не е отразено.

Компенсациите се изплащат на база дохода за м. май, а не за м. януари. Според ПМС №151 средствата за запазване на заетостта са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за май 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител. Когато работодателят получава финансиране за същите разходи от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от държавния бюджет, като компенсация за услуги, възложени от държавата, общият размер на предоставените средства е до 80 на сто от осигурителния доход за май 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. Да припомним, че по ПМС №55 размерът на компенсациите е 60 на сто от осигурителния доход за месец януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски от работодателя за всеки работник или служител, за когото е приложен режимът за преустановяване на работа или е установено непълно работно време.

Добавката за компенсации до 80 на сто очевидно е свързана с възможността тези работодатели, които ползват средства по програмата Заетост за теб (189 лв. плюс осигуровките), да получат по-голяма субсидия. Това се отнася главно до секторите пътнически транспорт и туризъм (вж. тук). Това обаче означава, че ако дадено лице в туризма или транспорта се осигурява на минималната работна заплата, втората компенсация ще бъде ограничена (60% от 610 лв. плюс 189 лева е равно на 90%). В ПМС№151 не се посочва дали ограничението следва да се приложи по отношение на компенсацията по 60/40 или по отношение на субсидията, която е с по-голяма продължителност.

За лицата, които получават безвъзмездно финансиране от ОПИК, разходите за персонал, подпомогнат по мярката 60/40, бяха изключени (вж. тук).

Работодателят, който се ползва от 60/40, трябва да изплати възнаграждение на работника не по-малко от размера на осигурителния доход за май 2020 г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Тук възниква следното противоречие – ако работник е бил в неплатен отпуск през м. май, осигурителният доход (тоест компенсацията от 60% и 40-те процента на работодателя) се определят на база МРЗ, но ако същият работник е работил през май, а е бил в неплатен отпуск през април, компенсацията се изчислява на база действителното възнаграждение.

За работниците и служителите в хотелиерство и ресторантьорство, наети след 1 юни 2020 г., работодателят трябва да плати трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността (примерно 800 лева ), и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Тук възникват множество въпроси: разминаване между компенсацията (60%), която е на база осигурителен доход за май и 40-те процента доплащане, увеличението на МОД от 1 юли и т.н.