МФ

България емитира дълг за 2.5 млрд. евро на външните пазари за първи път от 2016 г., за да подкрепи мерките, свързани с Covid-19.

На 15 септември бяха пласирани два транша от по 1,25 млрд. евро и срочности от 10 и 30 години. Общият размер надхвърли с 0.5 млрд. лева първоначалното предложените облигации. Доходността на двете емисии е съответно 0.389% и 1,476% (скролирайте за подробности.

Новината за емисията отчасти бе очаквана, тъй като в този смисъл бе направена актуализация на бюджета, с която таванът на дълга бе увеличен от 2.2 млрд. лева до 10 млрд. лева (виж тук). Ройтерс прогнозира, че емисия в размер на 2 млрд. евро ще бъде направена през май. Но в края на пролетта имаше изявления от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че няма да се ползва възможността за емисия на нов дълг, поне докато не се стопят съществуващите резерви.

Впоследствие бяха договорени значителни средства от ЕС във връзка с Плана за възстановяване, като част от тях се очаква да постъпят още тази година. Изчисленията показват, че правителството планира да покрие очаквания дефицит за месеците до края на годината (или около 5 млрд. евро) чрез тези постъпления и новия външен дълг, без да посяга на фискалния резерв.

До момента правителството е емитирало вътрешен дълг за 1.2 млрд. лева. Към 31 август бюджетът е на излишък от 1.5 млрд. лева (но само за август вече има дефицит). Плановете му са до края на годината да достигне дефицит от 3.5 млрд. лева (или максимално възможните 3% от БВП). Не се предвижда нова емисия до края на годината, заяви финансовият министър Кирил Ананиев на брифинг.

„Тя предизвика безпрецедентен интерес сред инвеститорите, което доведе до заявки, надвишаващи над 4 пъти търсения от нас обем от 2 милиарда евро. В отговор на този безпрецедентен интерес, взехме решение да завишим размера на емисията до 2,5 млрд. евро, които разпределихме в два транша от по 1,25 млрд. евро“, заяви министър Ананиев.

Финансовият министър подчерта, че крайният резултат е уникален в досегашната икономическа история на България – постигнатата доходност по двата транша може да се сравни с тази при държави с по-висок кредитен рейтинг, в това число и страни от еврозоната. При 10-годишните книжа доходността е 0,389 %, с лихвен купон от 0,375 %, а при 30-годишните облигации – 1,476 %, с лихвен купон в размер на 1,375 %.

„Доверието към страната ни е на високо ниво, което се потвърждава и от участието на инвеститори от висок клас като централни банки, държавни пенсионни фондове и други институционални инвеститори с много широк географски обхват – Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария, Белгия и др. Българските инвеститори придобиха 16% от общия обем на книжата“, отбеляза Кирил Ананиев. „По този начин се позиционираме в групата на страните, които са или достатъчно развити, или достатъчно богати, или достатъчно дисциплинирани, за да включват нашите държавни ценни книжа в портфейлите си като обезпечение с достатъчно добър клас“, допълни зам.-министърът на финансите Маринела Петрова.

Средносрочната програма е на стойност 10 млрд. евро и през 2015 и 2016 г. в рамките й бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро. В проспекта на емисията, който бе публикуван на 14 септември е казано кратко, че средствата ще се използват за увеличаване на фискалния резерв, изплащане на задължения и преодоляване на последиците от Covid-19. Проспектът е изключително пестелив на подробности за държавните разходи (не се споменават „Хемус“, ангажиментите на ДКК и пр.). Той също така не се впуска в подробности и по отношение на големите предизвикателства пред страната – подготовката за присъединяване към еврозоната и мащабните планове за преструктуриране, инициирани от Европейската комисия. В раздела за рисковете единствено е добавено описание на трудностите, които Зеленият курс на ЕК носи за въглищната индустрия и сухопътния транспорт. Като цяло енергетиката заема доста голям дял, като прави впечатление уклончивото описание на проекта АЕЦ „Белене“ и твърдението, че доставките на газ вече са диверсифицирани на 50%, благодарение на очаквани доставки от Азeрбайджан.


Параметри на емисията

Постигнатите параметри на двата транша са следните: за 10-годишната облигация – средна цена 99,863 за 100 евро номинал, лихвен купон в размер на  0,375% и спред спрямо осреднен лихвен суап (MS) от 60 б.т.  (доходност: 0.389%) за 10-годишната емисия, и средна цена от 97,566 за 100 евро номинал, лихвен купон в размер на 1,375% и спред спрямо суапа от 145  б.т. (доходност: 1,476%).

Пласираното се е извършили на етапи с намаляване на спредовете (доходността, която получават инвеститорите над бенчмарка или, грубо казано, надбавката за риска на страната).

Началото на процеса по емитиране на облигациите веднага привлече интереса на инвеститорите – регистърът на поръчките нарасна постъпателно, достигайки 7,2 млрд. евро в края на първия етап към 11:58 UKT / 13:58 EEST. Поръчки с голяма стойност допринесоха за свиване на спредовете с 20 б.т., в сравнение с началото на процедурата за 10 г. срочност и  15-20 б.т. за 30 г. книжа. Разумното ревизиране на цената и наблюдаваното солидно увеличение на търсенето подтикна инвеститорите да продължат с регистрирането на нови поръчки за двата транша по време на отварянето на пазара в САЩ. Последващ наплив от поръчки добави около 3 млрд. евро нов обем към регистъра на облигацията, което позволи на Министерството на финансите да  обяви второ намаление на спредовете от 15 б.т. (MS+60 б.т. за по-късата емисия и MS+145 б.т. за по-дългата). На този етап бе определен и ориентировъчният обем на новата емисия в рамките на 2,0-2,5 млрд. евро. Сделката бе стартирана в 15:15 UKT / 17:15 EEST с еднакъв размер  на двата транша – всеки от по 1,25 млрд. евро. На последващ етап, в 19:25 UKT / 21:25 EEST, бе определена и цената на емисията. Регистрираното намаление от 30/35 б.т. от първоначалните нива е показателно за силния интерес към българския суверенен дълг.

Окончателният размер на регистъра на поръчките достигна 3,7 млрд. евро при подадени 254 заявки за 10 г., и 3,6 млрд. при подадени 236 заявки за 30 г. транш. МФ отбелязва, че това е втората най-голяма сделка по пласиране на дълг за Правителството, като 10-годишната облигация постигна най-ниския купон, респективно доходност и спред. Следва също да се отбележи, че 30-годишният транш е емисията с най-големия матуритет, който България е емитирала. Тази емисия допълни суверенната дългова крива на доходността на България и увеличи ликвидността на българския дълг.

Ролята на водещи мениджъри беше поверена на инвестиционните банки BNP Paribas, Citi, JP Morgan and UniCredit.