Европейската комисия започна разследване срещу Найк (Nike) и свързаната с нея “Конвърс” (Converse) за избягване на данъци през холандските им фирми. Това е поредно дело, чрез което Брюксел иска да ограничи агресивното данъчно планиране, позовавайки се на нарушения на правилата за държавна помощ. То идва след като Холандия вече обяви данъчни промени, които да ограничат например трансфера на печалби към данъчни убежища.

Делото срещу Nike, обявено в четвъртък, следва други разследвания на данъчни схеми в Белгия, Гибралтар, Люксембург, Ирландия и пак Холандия, според които тези страни са позволили на компаниите да създават структури, чрез които да намаляват несправедливо данъците си. Решението на ЕК е знаково, тъй като благоприятният данъчен режим на Холандия й осигури четвъртото място по привлечени чуждестранни инвестиции в света през 2017 г. През последните години тя неизменно е и най-голям инвеститор в България.

Делото Nike

Комисията заяви, че нидерландските власти са издали пет данъчни постановления от 2006 г. до 2015 г., две от които все още са в сила, като одобряват метод за изчисляване на плащанията на лицензиони възнаграждения към две дружества на Nike със седалище в Нидерландия.

“Държавите-членки не трябва да позволяват на компаниите да създават сложни структури, които неоправдано да намаляват облагаемата печалба и им дават несправедливо предимство пред конкурентите”, заяви в изявление комисарят на ЕС по конкуренцията Маргрете Вестагер. Nike коментира, че същите правила са приложими и за други компании, опериращи в Холандия.

Това е ключов момент, тъй като ЕС няма хармонизирани данъчни правила и напоследък (включително в рамките на проекта BEPS) започна да преследва агресивното данъчно планиране и трансферното ценообразуване.

Двете дружества са Nike European Operations Netherlands BV и Converse Netherlands BV, които регистрират продажби в Европа, Близкия Изток и Африка от Холандия. Те имат лицензи за използване на права на интелектуална собственост на продуктите на Nike и Converse в региона, като в замяна изплащат възнаграждения към две други дружества на Nike, също базирани в Холандия, но не подлежащи на данъчно облагане в страната (“transparent” за данъчни цели). Според комисията тези лицензионни възнаграждения са по-високи от тези, които независими компании биха договорили помежду си. В резултат Холандия може да е позволила на Nike и Converse да платят по-нисък данък.

Nike European Operations Netherlands BV и Converse Netherlands BV имат повече от 1000 служители и участват в разработването, управлението и експлоатацията на интелектуалната собственост, например, рекламират изделията на двете компании. В същото време дружествата, които получават възнагражденията, нямат служители и не извършват никаква икономическа дейност, твърди комисията.

Схемата, включително предшестващата по-директна схема – чрез плащане към дружество в Бермуда, е описана подробно от Международния консорциум на разследващите журналисти (тук), които разкри Панамските досиета.

Ако разследването на ЕК покаже неоснователно намаляване на данъчната основа в Холандия, комисията ще пледира, че е налице селективно данъчно предимство. На това основание тя ще задължи страната да иска връщане на държавната помощ.

Холандия – почти данъчен рай

Този случай насочва вниманието към Холандия, чийто данъчен режим е един от най-благоприятните в ЕС. По оценки на известния френски икономист Габриел Зукман, тя се нарежда на второ място след Ирландия по прехвърлени печалби. (Негова скорошна и твърде интересна публикация по темата за укриването на данъци можете да видите тук. Зукман твърди, че ще прехвърлят около 40% от печалбите в световен мащаб, а Nike се нарежда редом до Google и Apple). Според друго негово проучване 1/6 от чуждите печалби на американските компании минават през Холандия.

Много от инвеститорите в Холандия използват за данъчни цели „предприятия със специална цел“ (SPE). Липсата на широки данъци при източника върху изплащането на дивиденти от кооперации, възможността за хибридни несъответствия (чрез друг тип структури – commanditaire vennootschap или CV) и липсата на данъци при източника върху възнаграждения и лихвените плащания (което може да доведе до избягване на облагане, ако тези доходи не са облагаеми и в родината на получателя) са част от предпоставките за агресивно данъчно планиране.

Това, в съчетание с правната сигурност, свободното движение на капитали, липса на корупция и множество Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, превърна Холандия в привлекателна дестинация за инвеститорите.

Но нещата започват да се променят.  Правителството предвижда въвеждане на данък при източника за плащания към офшорни зони и в случаи на злоупотреба. По силата на ATAD ще се въведе и ограничение за приспадането на лихви.

Други подобни дела

ЕК води подобни разследвания от 2013 г. , като част от тях вече са приключили:

През октомври 2015 г. Комисията реши, че Люксембург и Холандия са предоставили избирателни данъчни предимства съответно на Fiat и Starbucks. В резултат на тези решения Люксембург възстанови 23,1 млн. евро от Fiat, а Холандия – 25,7 млн. евро от Starbucks.
През януари 2016 г. бяха обявени за незаконни селективните данъчни облекчения, предоставени от Белгия на най-малко 35 мултинационални компании, главно от ЕС, в рамките на данъчната си схема за „свръх-печалба“. Общият размер на помощта, която трябва да бъде възстановена от 35 дружества, се оценява на приблизително 900 милиона евро, включително лихви. Белгия вече е възстановила над 90%.
През август 2016 г. Комисията заключи, че Ирландия е предоставила неоснователни данъчни облекчения за Apple, което доведе до възстановяване на 14,3 млрд. евро от Ирландия.
През октомври 2017 г. Комисията реши, че Люксембург е предоставил неоснователни данъчни облекчения за Amazon, която трябваше да възстанови 282,7 млн. евро.
В друго дело от юни 2018 г. Комисията задължи  Engie да възстанови 120 млн. EUR отново на Люксембург.
През септември 2018 г. обаче ЕК сметна, че необлагането на някои печалби на McDonald в Люксембург не е  незаконна държавна помощ, тъй като е в съответствие с националните данъчни закони и СИДДО между Люксембург и САЩ.
През декември 2018 г. Комисията установи, че Гибралтар е предоставил неоправдани данъчни облекчения в размер на около 100 милиона евро на няколко мултинационални компании чрез схема за освобождаване от корпоративен данък. От общо 165 проверени случая, проблеми са се оказали пет данъчни постановления. Процедурата по възстановяване продължава.

В момента се провежда разследване на данъчната практика на Inter IKEA Systems, която отчита в Холандия приходите от франчайзинг в други страни. Води се и разследване на изключение в правилата за чуждестранните контролирани дружества (CFC) във Великобритания, които позволява да се прехвърлят печалби към офшорки чрез лихви по заеми, отпуснати на чуждестранни дъщерни дружества. Следва да припомним, че т. нар.  Anti-Tax Avoidance Directive (ATAD), задължи всички страни да въведат правила за чуждестранните контролирани дружества, като в България това се прилага с измененията на ЗКПО от 1 януари.