Повече държавни намеси?

Продължение

По думите на Дончев: Пазарните механизми могат да сработят твърде бавно и основната задача е как държавата да интервенира и да ускори и засили тези процеси. Но подобен вид влизане на държавата в икономиката е трудно, носи рискове и може да изкриви пазара, признава той.

От различни негови изявления става ясно, че подготвяният план включва развитие на национални индустриални зони, лаборатории и бизнес инкубатори, вероятно отново подкрепа за клъстерите, подкрепа за комерсиализация на научни изследвания.

Всичко това – в една или друга степен, бе изпробвано досега, без резултатът да впечатлява. София Тех Парк например все още не кипи от творческа енергия. Държавната НКИЗ има повече успехи. Тя е привлякла (според собствените й твърдения) инвестиции за 820 млн. лева, като една четвърт от тях са в базата на Юск в Божурище. Но без голяма държавна подкрепа бяха създадени зоните около Пловдив, където инвестициите са повече от всички държавни индустриални зони, както и в Шумен (но с участие на общината). Значителни инвестиции се концентрираха на други места (например, Костинброд), които дори не се рекламират като зони.

Правителствата по принцип има два подхода, когато се опитват да въздействат върху икономиката. Единият предполага активна индустриална политика (включително чрез държавни компании и държавни инвестиционни фондове), другият акцентира върху по-неутрални мерки (вкл. т. нар. хоризонтални тематични области като дигитализацията).

Досега ГЕРБ, позиционирайки се като дясна партия, се стремеше да не посочва директно победителите и спазваше европейските принципи на неутралност – поне в документите, които достигат до Брюксел. Това водеше до странна симбиоза между добре звучащи стратегии, които имат слабо практическо приложение, и големи проекти без правила или отстъпки в полза на определени бизнеси.

Шампиони на стероиди

Не е изключено сега правителството да предприеме по-силна намеса в икономиката в желанието си да ускори процеса.

Първо, завръщането към интервенционизма се усеща ясно в ЕС – виж тук за френско-германския манифест, който се обявява за еврпейски индустриални шампиони. Това е част от по-широка глобална тенденция на изоставяне на неолиберализма пред заплахите от технологично изоставане и протекционистични мерки.

Второ, българските правителства от последните години всъщност не са чужди на идеята за повече намеса чрез държавата. Те успяха да натрупат солидни държавни средства и активи в непрозрачно управлявани мастодонти като ДКК, ренационализираха „Авионамс”, като същевременно спряха всяка приватизация и успяха да изопачат напълно нелошата идея за държавна насърчителна банка. („Намеса чрез държавата“ е различно от „повече държава“). При толкова богат опит идеята за национални индустриални шампиони лесно може да се превърне в новото „саниране”.

Трето, изглежда се готвят ad hoc процедури за държавна помощ – за това по време на кръглата маса под егидата на президента говореха министърът на икономиката Емил Караниколов и шефът на БАИ Стамен Янев. Възможно е те да са свързани с подготовка на евентуално решение на „Фолксваген” да премести завода си от Чехия.

Това поставя остро въпроса за критериите, по които ще се посочват победителите (шампионите).

Скъпо производство?

„Производството трябва да се насочи към нещо с по-висока добавена стойност“, казва Томислав Дончев (пред БНТ и БНР). От думите на вицепремиера, който е движещата сила на идеите за нов икономически модел, се подразбира, че той има предвид реиндустриализация и „неща“, свързани с преработващата индустрия и машиностроенето.

За малка икономика като българската това предполага специализация, целенасочена политика за удължаване на веригата на създаване на стойност (по-голяма част от производствения цикъл, което би спестило и от транспортни разходи) и привличане на производители на крайни стоки и услуги, а не на стоки за междинно потребление и аутсорсинг на рутинни операции.

Предполагам, че новият модел отново ще заложи модерни идеи, които са хубави, но нямат потенциала да преобразят цялата икономика.

Правителството трябва да прояви повече реализъм и да впише в стратегията критични въпроси от значение за конкурентоспособността, които липсват в предходните му „визионерски“ документи, като:
– енергийна сигурност и рискове, свързани с въглищните централи;
– оценка на рискове за пазара на услуги, свързани със социалния дъмпинг или протекционистични мерки;
– роля на капиталовия пазар;
– корпоративно управление, вкл. управление на държавните компании;
– преодоляване на регионалните дисбаланси.

Критична маса

Българската икономика е икономика на контрастите. Затова плановете за роботизация звучат странно на фона на растящата маргинализация в страната. Излизането от капана на средните доходи не изисква върхови постижения, а повече хора да имат достъп до добро образование, перспективна професия, стабилни доходи, които да им позволят да правят дългосрочни планове. Повече хора не само в столицата, а и в регионите, където обезлюдаването води до невъзможност за добри публични услуги, неефективност, неравенства и социално напрежение. Трудно е да се даде добро образование на дете, чиято единствена възможност е средищното училище.

Не съм оптимист, че трансформацията на българската икономика ще стане лесно. Първо, такъв подход изисква критична маса. У нас могат да се открият добри примери само в отделни ниши и около тях рядко има мрежа от свързани компании. Нямат дори имитатори.
Второ, необходими са бизнес култура, респект към правилата и отношение към риска, на каквито малцина българи са научени.


1/ Когато Дончев говори за нов модел и предлага закон за стратегиите, той вероятно има предвид изискванията на този регламент. В законопроекта има някои добри идеи като индикатори за изпълнение на стратегиите и изискване за финансова обосновка.

2/ Любопитно е да се направи сравнение и с ключовите технологии, откроени от ЕК и важните проекти, които комисията подкрепя.

Страници: 1 2