НАП няма намерение да изисква от всички собственици на електронни магазини да декларират софтуера, който използват (особено софтуер с отворен код). Това стана ясно по време на Бизнес тема: Практически проблеми на електронната търговия – събитие, организирано от economix.bg.

Христо Копаранов, адвокат от “Попов, Арнаудов и партньори” представи основните изисквания пред електронната търговия от гледна точка на Закона за защита на потребителите, ЗЗК и Закона за електронната търговия.

Колегата му от същата кантора Бенислав Вътев обърна внимание на някои от важните приложения на Общия регламент за защита на данните в тази сфера.

В представянето си Веселин Трифонов, началник на отдел “Електронен одит” в НАП, акцентира на изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).

Лицата, които използват софтуер, който не е вписан в списъка на СУПТО с декларирано съответствие, подлежат на санкциониране, включително може да се наложи запечатване на обект.

В Закона за ДДС са дадени нови определения за СУПТО и електронен магазин. По отношение на СУПТО нещата се детайлизирани в Наредба Н-18, тъй като се появиха настроения, че едва ли не всеки всеки софтуер за фактуриране подлежи на деклариране , каза Трифонов

СУПТО няма да може да работи без фискално устройство. Едно от основните изисквания е свързаност в реално време с ФУ, така че да не се позволи приключване на продажбата без пускане на фискален бон.

Във всеки момент, в който се въведе информация за започваща продажба софтуерът се свързва с ФУ и генерира уникален номер на продажба (УНП). Софтуерът трябва да запазва тази информация и да я предоставя на НАП. Този номер ще се включва във фискалния бон, ако за тази информация има такова задължение (например, ако е платено в брой) и така информацията ще постъпва в НАП чрез дистанционната връзка. Ако при следващата продажба е платено, например, по банков път, както и ако имаме отложено плащане, този номер няма да постъпи НАП (но ползва същия номер на фискално устройство). Разполагайки с тази информация, НАП ще може да идентифицира обектите, за които не е обичайно да има пропуски в номерата. Един казус възниква в случаите, когато фактурата е издадена, но не е известно как ще бъде платена и не се знае как плащането ще бъде свързано с фискално устройство (къде и как ще се плати) и съответно не е ясен номер на продажба (например, фактури за комунални услуги).

Ако при генерирането на УНП се вземе номер от едно ФУ, не е задължително продажбата да приключи на същото устройство.

Важно изискване е да се съхранява информация за анулираните продажби. Също така НАП иска да има достъп до т. нар. одиторски профил, тоест чрез интерфейса на системата да достига до определена информация, която да може да се експортва и да се обработва.

Задължението за деклариране на софтуер ще бъде на внедрителите, а не на големите софтуерни компании от типа на “Майкрософт”, стана ясно още на срещата.

Виждането ни винаги е било, че софтуерът за електронните магазини не попада в обхвата на СУПТО, каза още Веселин Трифонов – точно поради това , че софтуерът е общодостъпен и производителят не може да влезе в тези рамки. Участниците направиха предложения за промени в наредбата, с които да се прецизира това разграничение. Очакванията са това да бъде изяснено в кратки срокове.

Представителите на НАП коментираха и изискванията за регистрация на лицата, които се занимават с онлайн търговия – един нерегулиран сектор досега. Имали сме предвид класически електронни магазини, в които имаме количка, която пълним, даваме данни, избираме начин на плащане, съгласяваме се с общите условия и т.н. В тази регулация не попадат сайтове, в които има цени и снимки, но поръчката се осъществява след обаждане и договаряне с оператор къде и как ще се извършва доставката (olx.bg, bazar.bg и др.), каза Трифонов.

Бяха поставени въпроси за дефиницията на търговски обект и дали е-магазинът попада тук, както и за отчитането, когато от един офис и с един и същи софтуер се управляват едновременно  както електронен магазин, така и офлайн поръчки. Други неясноти са свързани с плащанията с бонус точки и подобни заместващи парите платежни средства.

Имаше предложение да се допусне издаването на бележки с общи суми, когато в друг документ (например, фактура) е описана продажбата стока по стока, тъй като в много случаи при плащането няма да е ясно за коя точно номенклатура се плаща.

Представители на счетоводни къщи коментираха, че сроковете по наредбата не са съобразени със сроковете за годишно счетоводно приключване (до 30 март), което създава огромни затруднения за бизнеса. Също така бе подчертано, че софтуерът не може да бъде тестван преди декларирането му, ако не са налице новите касови апарати, което също е предпоставка за отлагане на сроковете.

Участниците бяха запознати и с лекция на Бойчо Момчилов по различните аспекти на отчитане на продажбите  по ЗДДС.