данъци

Наредба Н-18 е напът да обърка сериозно редица бизнеси. Проблемът, чиито мащаби едва напоследък започват да се осъзнават, далеч не засяга само подмяната на касовите апарати и фискалните принтери, а и софтуера, което влече пълна реорганизация.
През ноември, когато организирахме Бизнес тема: Практически проблеми на електронната търговия, все още никой нямаше пълна представа за множеството проблеми, които се задават. След събитието хората продължиха изпращат въпроси по темата. Голямата част от тях са във връзка с т. нар. СУПТО.
Наредбата, знаете, трябва да започне да се прилага след по-малко от два месеца, досега са одобрени само 15 продукта на осем фирми. Цели браншове са оставени без избор, а те би трябвало вече да са решили към кой софтуер ще преминат и да започнат внедряването му, обучения на служители и прочие. Това се отнася, например, за здравеопазването.
Вероятно сроковете в наредбата ще бъдат удължени, въпреки демонстрираното нежелание на МФ. Но само отлагането няма да е недостатъчно.

Да продължим от там, където започнахме – електронната търговия. Известно е, че съществуват множество лица, които търгуват без никаква регистрация. Те най-вероятно го правят по „занятие“, но не внасят данъци. Затова (и поради други отклонения) НАП има своите сериозни основания да затегне контрола. Но възникват проблеми.
Както стана ясно от промененото становище на приходната агенция, софтуерите, които поддържат електронните магазини, също са СУПТО. Но не всяко СУПТО върши работа като софтуер за онлайн магазин (за целта трябва да може да визуализира стоките, да дава възможност стоките да се добавят в кошница, да се изпраща потвърждение на поръчка, в някои случаи – да се поддържа профил на потребителя, да се избират любими стоки, да се проследява изпълнение на поръчка и прочие).

Има опасност на 1 април онлайн търговията  да спре или сайтовете да бъдат принудени да приемат само пощенски паричен превод като начин на плащане. Това не е възможно – например, когато се изпращат стоки в чужбина (или е на ръба на възможното предвид неяснотите около PayPal). НАП биха могли да кажат, че не са забранили онлайн търговията заради СУПТО, защото все пак има и други алтернативи – например, да се плаща по банков път и с пощенски паричен превод (вместо с наложен платеж). Но и това може да се окаже проблемно. Много фирми не желаят да използват куриерски компании (които именно предлагат услугата пощенски паричен превод) и настояват да се плаща с банкова карта. Причината за това не e стремеж за избягване на данъчно облагане, а с твърде високият процент на клиентите, които отказват да получат пратките, след като са доставени при куриера. Това е сериозен проблем за този бранш, който наредбата неволно задълбочава. В други случаи фирмите за онлайн търговия не желаят да работят с куриерски компании, а сами осъществяват разноса, включително като издават касови бележки от мобилен апарат. Наредба ще промени не само бизнес процесите, но в отделни случаи и самия бизнес, като му налага ограничения (продажби в чужбина) и рискове (отказ от получаване на поръчки, който съпътства принудителното преминаване към плащания с ППП вместо кредитна карта).

Това е само един пример за начина, по който наредбата прекрачва отвъд своя предмет – да уреди отчитането на продажбите. Подобни проблеми възникват и в други сектори, където изискванията на наредбата са неприложими – например, в туроператорската дейност и аптеките.

Вземам повод от обявената от НАП консултативна среща по Наредба Н-18, за да обобщя проблемите. Както ще видите, те съвсем не се свеждат до разходите за подмяна на касовите апарати, или за ъпдейт на използваните складови програми. (За обобщение на техническите проблеми, вижте становището на БАИТ.)

Добри намерения

Някои положения на наредбата, специално в раздела за СУПТО, могат да бъдат разбрани, само ако се потърси логиката на НАП. Агенцията иска да спре манипулирането на фискалните устройства и избирателното отчитане на продажбите, включително чрез издаването на служебни бонове (главно в ресторанти). Идеята на СУПТО е да не може да се изписват стоки от склад или да се отчита оборот за целите на вътрешната отчетност в предприятието, без да се издават касови бележки (освен когато се плаща по проследим начин). Предположението е, че различни софтуери и дори екселски таблици се ползват, за да се изписват стоки и това подпомага т. нар. двойно счетоводство.

Редно е да се каже, че повечето страни в Европа следват подобни решения за фискализация. Да, има държави, които изискват одобряване и регистрация на софтуер. Става дума за POS софтуер, което не съвпада напълно с идеята на НАП за СУПТО, а по-скоро става дума за фискализация на софтуера, който се използва на място в търговските обекти – например, софтуер на POS терминали (POS все пак означава точка на продажба). Освен това много страни са въвели подаване на номера на продажбите към приходната агенция, има и изисквания за дигитални сертификати. Може да се каже, че онлайн-връзката между между фискалните устройства и приходната агенция се превръща в стандарт, не е новост и идеята за отпечатвана на QR код на касовите бележки. В повечето страни фискализацията е отнела години и е протекла на етапи. Краткото проучване показва, че тя е имала като страничен ефект насърчаване на нови решения в областта на разплащанията и управлението на продажбите (примери от Франция, Унгария, Хърватска, Русия).

Защо това предизвиква проблеми в България?

Принципни проблеми

Освен кратките срокове, има няколко източника на проблеми. Оттук натакък обръщам внимание предимно на СУПТО, доколкото въпросите, свързани с касовите апарати и фискалните принтери, са по-скоро технически.

Остаряла концепция за начини на плащане

Изискванията за отчитане на продажбите с фискален бон, както и за СУПТО зависят от това как се плаща. Направено е изключение само за плащания чрез вноски по банкова сметка, наличен паричен превод (плащанията чрез Изипей), пощенски паричен превод, банков превод *. Всички останали плащания, включително чрез наложен платеж и банкова карта, изискват да се прилага наредбата. Самата Наредба се издава на основание не само на Закона за ДДС, а и на ЗДДФЛ, където начините на плащане, за които не се изисква издаване на касов бон, са определени по-неясно – когато се плаща чрез прихващане (това е пропуснато в наредбата) или „по банков път“.

Платежните системи се развиват бурно през последните години, но този факт, както и влезлият в сила нов Закон за платежните услуги и платежните инструменти, са се изплъзнали на авторите на наредбата. Това ражда интересни казуси – като например как следва да се третират плащанията за сметка на баланса при мобилен оператор, които са уредени от платежния закон, но не и от Наредба Н-18 (виж повече за това разминаване тук).

Така още в началото възникват съмнения как наредбата е приложима на ниво фирма (предвид определението на офиса като търговски обект).

Понятието „търговски обект“. Връзка между СУПТО в офиса и фискално устройство в магазина

На следващо място, възникнаха множество въпроси и за това дали наредбата е приложима на ниво търговски обект, кое е търговски обект и колко търговски обекта може да има една фирма. Когато определението за търговски обект е писано, то е трябвало да бъде критерий само по отношение на изискването за отчитане на продажбите с фискални устройства. Логиката е била ясна: едно място за продажби – един касов апарат. Но след като разрешителният режим за СУПТО бе обвързан с чл. 3 (изискванията за фискално устройство), това определение придоби нов смисъл. Фактът, че фактическото извършване на продажбата и отчитането й може да се извършват на различни места, от различни екипи и дори от различни фирми създаде двойственост, която не е в интерес нито на бизнеса, нито на НАП.

СУПТО е именно софтуер, който се използва в търговските обекти. Той трябва да има връзка с всички фискални устройства в „обекта“, като не може да се открие продажба, ако касовият апарат не е включен. Но НАП приравняват на търговски обект офисите, както и електронните магазини (което се оспорва от юристи). Би следвало изискването за връзка между софтуер и фискално устройство да се отнася за тези, разположени в един обект. Но съдейки по разясненията на НАП (виж тук и тук),  СУПТО не е само софтуер за търговски обекти (фронт офис), но и се отнася за всички операции на бек офисите (включително, работата на счетоводните отдели). В същото време в публикуваните документи се казва, че същият софтуер (който се използва в офис, който приема само плащания по банков път – б.р.) „не може да се използва в други търговски обекти, в които се извършват продажби, за които се изисква издаване на ФБ“. Тоест все пак имаме обвръзка с търговския обект. Изправени сме пред риск от противоречива практика. След последните изменения в АПК, ограничаващи обжалването, това може да се окаже огромен проблем за малкия бизнес.

Постъпват въпроси като „засягат ли ни изискванията за СУПТО, ако в един обект се издават касови бележки, без връзка със СУПТО, а СУПТО е инсталиран на компютър в офиса?“ (също търговски обект, ако приемем, че оттам се извършват останалите плащания). Има опити складовият софтуер да се представи като услуга, предоставяна от счетоводна фирма (тоест тази дейност да се изнесе извън фирмата), с цел да се избегне отчитането. Дори се обсъждат идеи бизнесът да се раздели между различни фирми по критерий касови-безкасови плащания. НАП едва ли е имала предвид да насърчи подобни решения.

Ключовата роля, която „търговският обект“ има във връзка със софтуерите за управление на продажби, не държи сметка за все по-мобилния характер на бизнеса (как НАП ще следи софтуер, който е на мобилния телефон на управителя?) и е в основата на множество обърквания.

Фактуриране и издаване на касов бон. Несъвпадение във времето

Това може би е най-големият проблем и обяснява защо редица бизнеси ще се опитат да избегнат СУПТО.
Изискванията за издаване на касови бележки и за издаване на фактура (по Закона за счетоводството и Закона за ДДС) не съвпадат. Те не съвпадат и по време. Наредбата предвижда касовата бележка да се издава веднага и до пет минути информацията да се предава в НАП. При това, ако се използва СУПТО, трябва да се подава Уникален номер на продажба в реално време. Ако плащането не изисква издаване на фискален бон, системата отново генерира уникален номер, но той не постъпва в НАП. Ако при издаването на фактура обаче не се знае как тя следва да бъде платена, както и когато се плаща по стари фактури, възникват неясноти. Това създава неудобства и при разносната търговия.
Проблемът най-общо се дължи на това, че докато задължението за издаване на касов бон възниква в момента на плащането, задължението за издаване на фактура е до пет дни след възникване на данъчното събитие или след извършване на плащането. Това, първо, допуска да се издаване фактура, без да има плащане и второ, допуска издаването на фактури да не става в обекта, от който се извършват продажби.

За кого всъщност се отнася наредбата? Екстериториалност

Според Закона за ДДС, министърът издава наредба за отчитане на продажбите в търговските обекти, която се отнася до „всяко регистрирано и нерегистрирано лице“. Самата наредба е още по-лаконична – „всяко лице“. Но кое е това всяко лице? Дали се имат предвид само данъчнозадължените лица, които извършват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от Закона за ДДС? Как следва да процедират, например, чуждестранните лица, които са регистрирани у нас чрез представител? Има ли право физическо лице – крупен наемодател, което е търговец по смисъла на Търговския закон, да използва ексел, за да отчита продажбите си?

Големият проблем е, че като разширява приложението на наредбата отвъд физическите търговски обекти, в които се извършват продажбите, наредбата постига екстериториалност.
Докато в Закона за ДДС има ясно определение за постоянен обект и търговски обект, в наредбата няма разграничение за това към кой обект следва да се отнесат продажбите. Това е проблем, когато офисът, приравнен на търговски обект, не се намира на територията на страната. Ако се следва досегашната логика на НАП, не е възможно да се отговори на въпроса, дали чуждестранно регистрирано по ЗДДС лице, което извършва продажби в България – например, чрез клон, представител или от склад в Румъния, следва да съобрази софтуера за фактуриране и управление на продажбите, които се ползват от централния му офис.

Къде и как следва да се издаде касова бележка при продажба на стоки, които физически не са на територията на България? Можем да отидем и по-нататък в тези разсъждения. Да предположим, че фирма от Русе извършва презгранична разносна търговия в Румъния. Кой е търговският обект и трябва ли да се издават касови бележки?

Възможни решения

Въз основа на така описаните проблеми, се очертават следните възможности за решение.

Първият е да се преразгледат изключенията по чл. 3 от наредбата, така че да се обхванат картовите плащания. По този начин ще отпаднат редица проблеми за малкия бизнес, включително въпросителни за фирмите, които продават в чужбина. Според мен причината те да са изключени е, че НАП няма достъп до данните за продавачите, които получават суми чрез ПОС терминали. Докато за плащанията с пощенски паричен превод, тя успя да си издейства промяна в Закона за пощенските услуги, която задължи куриерските компании да пазят данни за сумите и получателите в продължение на пет години, този въпрос не е уреден във закона за платежните услуги. Но европейското законодателство не допуска фирма от трета страна да предлага свободно услугата ПОС терминал, така че тези плащания могат да се направят проследими. Дружествата за електронни пари подлежат на лицензиране, а сметките, по които се получават плащанията, са като банковите сметки. В такъв случай  изискванията при плащанията с карта да се издават фискални бонове, може да да отпаднат.

Интерес представлява и предложението на Българската финтех асоциация, която предлага да се разграничат присъствени и неприсъствени плащания с карта, като плащания в присъствие на лицето да се третират като плащане в брой, а неприсъстваните, тоест онлайн плащанията – като банков превод. Според тях това ще осигури проследяемост, като в същото време се насърчи развитието на онлайн плащанията и се осигури равнопоставеност (level playing field) на българските онлайн търговци с техните чуждестранни конкуренти.

Втората линия на усъвършенстване на наредбата е да се промени определението за СУПТО и търговски обект, така че да се изключи софтуерът, ползван в бекофисите и да се прецизира определението за СУПТО. От разясненията на НАП по казуса с ползването на Excel с макроси, стана ясно, че НАП приравнява на управление на продажбите и случаите, когато от издадените фактури може пост фактум да се извади информация за продадените стоки по вид, количество и цена. Както казахме, това е с цел да се затрудни двойното счетоводство. Но каква е логиката да се забрани обобщаване на информация на база на издадени фактури (които са в бялото счетоводство)? Вероятно се предполагат две екселски таблици – една за бялото и една за черното счетоводство. Идеята, че злоупотребите ще спрат, ако се затрудни отчитането пост фактум, едва ли ще сработи. Когато софтуер се използва за отчитане на продажби в офис, от който такива продажби не се извършват, не би следвало да се иска той да е свързан с фискалните устройства.

Най-накрая, следва да се предвиди поетапно въвеждане на изискванията, като се започне с ресторантите и магазините***, с оглед на които са писани промените. Понастоящем НАП и МФ третират всички останали сектори като изключение, но сумата на тези изключения (с които текстовете на наредбата не са съобразени) съставлява по-голямата част от икономиката.


* Да цитираме отново член 3 от наредбата: Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
** Според т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС:“Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
*** В изискванията към СУПТО ясно личи, че те се целят в практики на ресторантите. Например, такова е изискването за подаване на уникален номер на продажбите към НАП в реално време. Освен това, софтуерът не допуска отпечатване на служебни бонове за направени клиентски поръчки в рамките на една продажба. При анулиране на открита, но неприключена продажба софтуерът задължително съхранява в базата данни пълна информация за анулираната продажба, вкл. вид, количество, цена и оператор (сервитьор).

Важно допълнение:

От БАИТ разпространиха отговорите на НАП на техни предложения и коментари, от които става ясно, че все пак софтуерът в бек офисите по-скоро не е СУПТО. Интересен е и отговорът на въпрос 10 за момента, в който се генерира УНП. С целия документ и работата, свършена от БАИТ, можете да се запознаете тук

Второ важно допълнение:

Национална агенция за приходите, работодателските и браншови организации, финансово-счетоводната общност и членовете на Консултативния съвет (КС) към НАП ще оценят съвместно мащаба на необходимите промени, произтичащи от Наредба Н-18, се казва в съобщение на НАП след съвета на 6 февруари. Очаква се сроковете да бъдат удължени с няколко месеца. По данни на приходната агенция към момента около 20 000 касови апарата и фискални принтера подават данни според новите изисквания. Наредба Н-18 задължава всички регистрирани по ДДС лица до 31 март да приведат в съответствие касовите си апарати и софтуерите за управление на продажбите с новите правила, целящи да намалят възможностите за укриване на обороти.

По данни на НАП, изнесени на заседанието, към края на 2018 г. регистрираните по ДДС са използвали 185 000 касови апарата и 40 000 фискални принтера. Поради липсата на законови изисквания досега, няма данни за броя на производителите и дистрибуторите на софтуер за управление на продажбите, нито за броя клиенти, които го ползват. Тази информация ще бъде събрана и анализирана в идните дни.