НАП

Решение на Съда на ЕС от края на миналата година може да доведе до необходимостта НАП да връща ДДС, когато фактурите не са били платени. Засега въпросът не е коментиран от МФ или приходната администрация, вероятно защото решението бе поставено след като вече бяха одобрени промените в закона за ДДС.  Той се радва на голям интерес в професионалните среди напоследък, предвид възможността да се водят дела срещу държавата за връщане на платен ДДС. Голямата междуфирмена задлъжнялост подчертава неговата важност.

Решението на СЕС най-общо казва, че държавата трябва да върне ДДС, който фирмите са начислили и внесли върху приходни фактури, които не са им били платени примерно 10 години. Според българския закон неплащането по фактура не е основание за издаване на кредитно известие (такова може да бъде рекламация, разваляне на сделката с връщане на стоката и т.н.).

До този казус се стига, тъй като законът постановява, че възникване на данъчно събитие (съответно задължение за внасяне на данък) е налице на по-ранната от двете дати – плащане по сделката или изпълнение на сделката (доставка, извършена услуга и пр.). Заради това, когато например е извършена дадена услуга, но плащането се бави, продавачът е длъжен да начисли и внесе ДДС за своя сметка. Респективно купувачът ползва данъчен кредит, независимо че не е платил.

В конкретния случай запитването е от италианска фирма, чийто длъжник е фалирал. Италианската данъчна администрация приема намаляване на данъчната основа поради несъстоятелност на длъжника, ако данъчнозадълженото лице трябва да представи доказателства за неуспеха на производството по несъстоятелност, което е свързано със срокове (нерядко над 10 години) Съдът постановява, че за намаляването на данъчната основа по данъка върху добавената стойност държава членка не може да изисква неуспех на производствата по несъстоятелност, когато те могат да продължат над 10 години.

Ето и аргументите накратко, които не се ограничават само до производства по несъстоятелност на длъжника.

Съдът припомня основния принцип на Шеста директива, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от който пряко следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице . С член 11, В, параграф 1, първа алинея от Шеста директива (анулиране, разваляне или намаляване на цената след извършване на доставката) се задължават държавите членки да намаляват данъчната основа и съответно дължимия ДДС всеки път, когато след сключването на сделка тя не е платена изцяло или частично.

Страните имат правото да дерогират посоченото правило в случай на пълно или частично неплащане (втора алинея на горния параграф). Именно това е тънкият момент.

Доколкото  не може да се изключи хипотезата, че такова вземане в крайна сметка може да стане окончателно несъбираемо, директивата е предвидила възможността за всяка държава членка да определи дали положение на неплащане на покупната цена, което само по себе си и за разлика от нищожността или развалянето на договора не възстановява първоначалното положение за страните, предоставя право на съответно намаляване на данъчна основа съгласно определените от държавата членка условия, или при това положение не се допуска намаляване, пише в решението на Съда.

Възможността за дерогация се дава, тъй като неплащането на насрещната престация трудно може да бъде проверено или може да бъде само временно. Ако съответната държава членка е решила да приложи предвидената в член 11, В, параграф 1, втора алинея от Шеста директива дерогация, данъчнозадължените лица не може да се позовават на член 11, В, параграф 1, първа алинея от Шеста директива относно правото за намаляване на данъчната им основа за ДДС в случай на неплащане на цената.

Но това са изключения. Не е възможно държавите членки чисто и просто да изключат намаляването на данъчната основа по ДДС, смята съдът. Тоест държавите могат да се възползват от възможността за дерогиране (тоест да не намаляват данъчната основа и да връщат ДДС), ако има несигурност дали все пак не е платено или няма да се плати. Но не могат да отказват намаляване завинаги.

Освен това допускането на възможността държавите членки да изключат всякакво намаляване на данъчната основа по ДДС би било в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС, от който по-специално произтича, че предприятието, което събира данъка за сметка на държавата, трябва изцяло да бъде освободено от тежестта на дължимия или платен данък в рамките на неговата облагаема с ДДС икономическа дейност, припомня Съдът. Това означава, че продавачите са само агенти по събиране на ДДС, който им е бил платен, но не го дължат за своя сметка.

Целта на дерогацията е да се отчете несигурността относно окончателния характер на неплащането на дадена фактура. Тази несигурност се отчита при лишаване на данъчнозадълженото лице от правото му да намалява данъчната основа, докато вземането не стане окончателно несъбираемо или когато данъчнозадълженото лице докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено (като при евентуално извършване на плащането все пак данъчната основа би могла да се увеличи).

В българския закон съществува празнота по тези въпроси. Това създава риск пред бюджета, тъй като ако бъдат заведени дела, които държавата загуби, тя ще трябва да върне средствата на доставчиците, които са превели за своя сметка ДДС по неплатени фактури. Но няма ясен механизъм, по който да коригира вече приспаднатия данъчен кредит от некоректните получатели (особено ако те са фалирали).

Продължава записването за БИЗНЕС ТЕМА: Актуални данъчни проблеми