търговия

Усилията на НАП да извади на светло растящата електронна търговия, която сега включва и множество сайтове, опериращи без формална регистрация на търговски дружества, намериха отзвук у министерството на транспорта.

В представения за обществено обсъждане проект за промени на Закона за пощенските услуги, с който се въвежда европейска директива, присъства и раздел за т. нар. наложен платеж.

Повечето купувачи от електронни магазини предпочитат този начин на плащане, тъй като се страхуват от въвеждане на данни за банкова карта в непознати сайтове, нямат умения в интернет банкиране или защото се страхуват, че стоката, за която са платили, няма да бъде доставена.

Бумът на електронната търговия бе съпроводен със сериозно нарастване на приходите на куриерските компании, които все повече изместват Български пощи от бизнеса с малки пратки и колети.

Според нова разпоредба пощенските оператори изискват, обработват и съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс  идентификационни данни на податели-физически лица (както и данни на упълномощено лице) на вътрешни и изходящи международни пощенски пратки с наложен платеж, при които на подателя на пратката сумата на наложения платеж е изплатена в брой от оператора чрез пощенски паричен превод. По този начин се създава както законово основание за събиране на лични данни, така и срок за съхранение. В мотивите е записано, че това се прави с цел ефективен данъчен контрол.

Мярката идва след като НАП предложи създаването на регистър на онлайн магазините.

Останалите текстове от проекта се отнасят до изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета (Регламента) относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки на национално ниво, както и компенсацията на Български пощи за извършването на универсалната пощенска услуга.