Долар

Моделът на бизнесцикъла се е променил съществено през последния половин век, твърдят професорите от INSEAD Илиян Михов и Антонио Фатас.

Според Националното бюро за икономически изследвания, което определя началото и края на икономическия цикъл, последната рецесия в САЩ е завършила през юни 2009 г. Три години по-късно безработицата остава висока и повечето оценки подсказват, че производството остава под потенциала си. Този модел присъства и в останалите развити икономики. В резултат централните банки изрично се ангажират да поддържат лихвените проценти на ниски нива докато възстановяването не намери твърда почва и икономиката се върне към нормалността.
Въпреки че е важно да измери и разбере същонстта на годините, следващи рецесията, имаме склонност да описваме бизнес цикъла като последователност от рецесия и експанзия, без да отделяме ранните години на експанзията, които наричаме възстановяване, и последните й години.
В скорошен дискусионен доклад двамата автори анализират фазата на възстановяване в САЩ след 1950 г. Техният подход се базира на работата на Бърнс и Мичъл, които описват бизнес цикъл с много фази. Тази трета фаза е именно възстановяването.
Рамката, която използват Михов и Фатас, включва следните елементи:
– Траекторията на растежа на икономиката може да се опише чрез дългосрочния тренд. Бизнес цикълът се разглежда като отклонения от тренда
– Те разглеждат тренда като максимално ниво на производство. Това виждане е близко до т. нар. plucking model на Милтън Фридман и се различава от интерпретацията на потенциалното производство като устойчиво ниво на производство в традициите на показатели като отклонението от потенциалния БВП (output gap) и равновесна или неускоряваща инфлацията норма на безработица (NAIRU).
Приема се, че бизнес цикълът е асиметричен и провокиран от негативни шокове. Асиметрията се предполага в методологията на NBER, която се фокусира върху рецесията.
След деплесията има отчетлива фаза, в която икономиката се възвръща към нормални нива – възстановяване.
Определянето и датирането на тази фаза е предизвикателство, тъй като изисква критерий за това какво е връщане към нормални нива (пълна заетост или достигане на предкризисния тренд). Естественият избор да се измери колко близо е икономиката до потенциала си са променливи като разликата от потенциалния БВП или разликата в безработицата (отклонение от естественото й равнище). Но начинът, по който те се калкулират не съответства на рамката на асиметричния цикъл. Повечето оценки позволяват икономиката да произвежда повече от потенциала си (една от интерпретациите е прегряване – бел. ред.) или заетостта да спадне под равновесното равнище. Тези показатели варират в широки граници, което не позволява устойчива дефиниция на потенциалната или пълна заетост по време на различни цикли.
Измерване на възстановяването
Трифазовият бизнес модел е добре ообхванат от съществуващата литература. Двамата професори използват един от моделите на Морли и Пиджър, за да измерят цикличния компонент на БВП в САЩ (графика)
m1Този прост икономически модел съответства добре на теоретичната рамка. Оценката приема, че цикличният компонент по време на експанзия е нула, което означа, че след като възстановяването приключи, икономиката е близо до пълна заетост. Цикличният компонент е разликата между фактическото производство и тренда, максималното производство или тавана, както е в модела на Фридмън.
Възприемат се датите за рецесиите, както са установени от NBER вертикални червени и сиви линии). След това фазата на възстановяване е дефинирана като фазата между края на рецесията и момента, в който цикличният компонент е достатъчно близък до нула.
рецесия
В таблицата са представени тези дати, като пикът и дъното е според данните на NBER, а краят на възстановяването – според модела на Михов. Също е дадена предполагаемата дължина на възстановяването.
За цикълът от 1980 г. датата не е попълнена, тъй като не е имало пълно възстановяване. За рецесията от 2001 г. – тъй като моделът не идентифицира ясен цикъл. Сегашното възстановяване е най-продължително и още не е завършило.
Преди възстановяването е отнемало до 6 месеца. Това през 1973 г. е дълго,вероятно заради дълбочината на рецесията. През 90-те също имаме продължителен период, макар и последвал плитка рецесия. .
Възстановяването след рецесията от 2007 г. е явно изключение. Ние сме свидетели на цикъл, при който скоростта на възстановяване е значително по-бавна от всеки от предишните цикли.

Цената на рецесиите и възстановяването
Фазата, през която производството е под потенциала си, се асоциира със загуба на продукция и богатство.
Едно интересно приложение на датирането на третата фаза е, че тя може да се използва, за да се изчисли цената на рецесиите и възстановяването. Михов и Фатас измерват тази цена като общата загуба на БВП по време на тримесечията, през които производството е под потенциала (изразен като процент от годишня БВП по време на пика). Таблица 2 представя тази цена отделно за рецесиите и възстановяването.цената на бизнес цикъла
Общата загуба на производство достига 22% от годишния БВП (и това се отнася за незавършило още възстановяване, като данните са до края на 2012 г.)
Две рецесии са особено разрушителни – тази от 1981 г. и 2007 г. Първата поради дълбочината си, втората – както заради дълбочината си, така и заради продължителността.
Таблицата показва още, че голям дял от цената на бизнес цикъла се дължи на фазата на възстановяване и тази тенденция се засилва.