Ръстът на заетостта отново отслабва и почти половината от новосъздадените работни места се дължат на строителството, показват данни на НСИ.

През първите месеци на годината наетите лица нарастваха с близо 1.5% на годишна база, но през юни темпът спадна до 0.6%. Така въпреки рекордно ниската безработица и икономическото оживление работните места не могат да достигнат броя от 2016 г.

Новосъздадените работни места са с 13.7 хиляди повече спрямо миналия юни, но в сравнение със същия период на  2016 г. те са намалели с 57.9 хиляди.

Целият ръст на наетите към края на полугодието може да бъде отнесен към три сектора – строителство, транспорт и логистика, както и ИТ. Най-силно нарастват наетите в строителството – с над 6 хиляди души или с 5.4%. Преработващата промишленост и търговията има имат принос на заетостта, поради големите си мащаби, но в относително отношение темповете им не са впечатляващи.

В същото време рязко намаляват заетите в хотелиерството и туризма – с 5.2% или над 7000 души по-малко отколкото през миналия юни. Трудно може да се прецени дали това е сигнал за по-слаб сезон (Турция си връща туристите тази година) или означава мигриране в сивия сектор, заради увеличените МРЗ и осигуровки. На последното навежда и намаляването на заетостта в сектора на недвижимите имоти, където има очевидно оживление.

Средната заплата е 1125 лева

Средната брутна месечна работна заплата за  април е 1145 лв., за май – 1110 лв. , и за юни – 1119 лева. Средната заплата за тримесечието е 1125 лева, като тя нараства с 8.2% спрямо същия период на миналата година. Това е известно ускорение спрямо първото тримесечие, което е възможно да се дължи на заплатите в образованието. Без никаква изненада най-голям ръст има заплащането в ИТ сектора – с 15.5%, в образованието – 12% и строителството – с 11%.
Най-ниски остават заплатите в туризма – 697 лв. средно, а заплатите в недвижимите имоти са единствените, които бележат понижение спрямо миналата година.

За първи път Видин не е с най-ниска средна заплата, през второ тримесечие тя е била по-ниска в Благоевград. Причината е временно нарастване на средните възнаграждения в северната област през април, докато през следващите два месеца те са били равни с тези в Благоевград. Обяснението за това вероятно е във факта, който държавните заплатите оказват в област Видин, където наетите са едва 16 хиляди души (почти 10 пъти по-малко от Варна).

Прегледът по региони разкрива интересни тенденции или по-скоро модели в различните области, тъй като не може да се говори за една зависимост както беше в първите години на възстановяването.

Общо за страната липсва зависимост между промяна на наетите лица и ръст на възграждението. В някои области имаме както силно нарастване на заплатите, така и по-високо от средното нарастване на заетостта. Най-яркият пример е Перник, където средната заплата нараства с повече от 15% за една година, а заетостта – с 8%. Вероятно много от пътуващите до София са намерили работа в родния си град. Така ако до 2016 г. заплатите в Перник са били 51-54% от софийските, сега вече надхвърлят 58% (да се има предвид, че говорим за средна заплата, която включва и заплатите на, например, депутати в София, а не заплата за една и съща позиция). Едновремени увеличения на заплати и заетост по-високи от средното се наблюдават още в Габрово, Смолян, в по-малка степен – във Видин и Кърджали.

Но има и области, в които е налице силен ръст на заплати, съпроводен със спад на заетостта. Такъв пример са Ямбол и Разград, където заплатите са се увеличили с 18.6%, съответно 17.9% на годишна база, но наетите намаляват с 3.4%, респ.  3.3%. Към тази група спада и Ловеч. Заплащането в Разград вече категорично изпреварва Русе, както и близките Търговище и Шумен. Ямбол на свой ред догонва Стара Загора. И двата града имат открояващ се местен инвеститор и ще бъде интересно да се следи динамиката на заплащането. Също така определен интерес представлява сближаването или разминаването в нивата на доходи между близки областни центрове, какъвто е случаят с Перник, София-град и София област и между Разград, Шумен и Търговище (въпреки че Разград е в Северния централен район, той е по-близо до тези два града отколкото до Русе.

Третият модел е на по-бързо нарастване на заетостта, но бавно растящи заплати. Това е типично за Монтана, Враца, Пазарджик и Шумен.

Четвъртата група са области, в които наетите намаляват или растат съвсем малко, а заплатите изостават от средния темп. Нейни представители са Плевен и Търговище, както и Благоевград и Варна. Тези градове са много различни. Например, за Плевен може да се каже, че тепърва застава на картата на инвеститорите. Търговище загуби работни места след кризата, а сега се конкурира за работници от близките градове като Велики Преслав с  оформящата се индустриална зона в Шумен.