Монте Паски

Спасяването на италианските банки може да се нуждае от повече средства.
ЕЦБ настоя Monte Paschi, която е най-старата банка в света, да набере 8.8 млрд. евро, двойно повече от търсената сума при проваления опит за рекапитализация, който разчиташе на суверенния фонд на Катар. След стрес тестовете се предполагаше, че банката ще има нужда от 5 млрд. евро, но отливът на депозити през месеците на несигурност засили проблемите.

Рекапитализацията допълва усилията банката да се отърве от лоши кредити за 28 млрд. евро. Твърди се, че при провал на този план банката ще изчерпа ликвидността си до четири месеца, повече от официалните оценки, според които тя има на разположение 11 месеца.

Това е най-голямата национализация на банка в Италия от 30-те години и тя идва като първо изпитание за Паоло Гентилиони, новият премиер на страната, който замени Марио Ренци. До 20 млрд. евро са на разположение на Monte Paschi и други нуждаещи се банки, при условия, че инвеститорите също понесат загуби.
Двете камари на парламента в Рим одобриха спасителния план за 20 млрд. евро на 21 декември. Първата задача е увеличаването на държавния дял от 4% в Monte dei Paschi di Siena SpA.
Една от основните цели на правителствената операция по спасяване на банката е да се гарантират интересите 40 000 дребни облигационери.
Публично-частният спасителен фонд Atlante се очаква да поеме част от лошите кредити след държавната помощ.

Има опасения, че пакетът от 20 млрд. евро няма да е достатъчен да покрие капиталовия недостиг на италианските банки, които са тормозени от лоши кредити за 360 млрд. евро. Италианското правителство, чиито задължения надхвърлят 130% от БВП, има свои собствени финансови проблеми.

Европейските правила са насочени към това да запазят наливането на пари на данъкоплатците в закъсалите банки, без техните акционери и облигационери да понесат загуби. По силата на т. нар. споделяне на бремето, притежателите на второстепенни (по-рискови) облигации са изправени пред загуби в случай на държавна помощ. Но докато облигациите от първо ниво ще бъдат конвертирани в акции при 75% от номинала им (25% подстрижка), останалите няма да понесат загуби.
Около 30 млрд. евро от тези по-рискови облигации на Monte dei Paschi са притежание на дребни спестители.

Първоначално се смяташе, че фондът ще осигури 3 млрд. евро за рекапитализацията на банката, а останалите ще дойдат от орязването на задълженията към облигационерите. Но последната оценка на ЕЦБ повишава сумата, която държавният фонд трябва да задели само за Monte dei Paschi на 6.5 млрд. евро.

Това означава, че средствата в спасителния фонд може да не са достатъчни за останалите банки.

Остава неясно какво накара ЕЦБ да изиска по-голяма рекапитализация. Едно от обясненията е свързано с очертаващи се ликвидни проблеми. Едномесечната ликвидност на банката се понижи от 12.1 млрд. евро или 7.6% до 7.7 млрд. евро или 4.78% от общата й дейност. Банката загуби 20 млрд. евро депозити през първите девет месеца и 2 млрд. евро само в началото на декември.

Според коментар на Института Брьогел е възможно да има и други фактори, които са накарали ЕЦБ да преосмисли оценката си за капиталовия недостиг на банката. Те припомнят, че банката отчете капиталов недостиг ( CET1) от -2.2% при неблагоприятния сценарий по време на стрес тестовете през юли. Очевидно сега ЕЦБ преразглежда допусканията на стрес тестовете, но не разкрива по какъв начин. Икономистите предполагат, че промяната може да засяга параметрите на неблагоприятния сценарий или пък да е повишен капиталовият праг. По подобен начин например бяха проведени стрес тестовете на гръцките банки при прегледа на качеството на активите им през 2015 г., като праговете бяха вдигнати от 8% при базовия и 5% при неблагоприятния сценарий (валидни при големите стрес тестове от 2014 г.) до 9.5% и 8%. Фактът, че ЕЦБ не разкрива причината за тази промяна също поражда спекулации и за останалите банки.