МФ

Проектобюджетът за 2016 г. предвижда дефицит от 2% и нов държавен дълг (външен и вътрешен) в размер на 5.3 млрд. лева Според финансовия министър Владислав Горанов изненадващо големият размер на планираните нови емисии държавен дълг се дължат на необходимостта да се финансира бюджетният дефицит (1.8 млрд. лева), да се покрият падежи на държавен дълг и да се осигури ликвиден буфер за банковата система.

Но изчисленията показват, че МФ планира дълга с горница:

По последни данни на МФ размерът на фискалния резерв към 30.09.2015 г. е 10,1 млрд. лв., в т.ч. 10,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Според баланса на управление Емисионно към същата дата депозитът в БНБ е 9 107 млн. лева, което означава, че в други банки е имало 900 млн. лева. Според баланса на ПИБ малко над 500 млн. лв. е остатъкът от държавната помощ, която банката погасява на части.

Към края на септември бюджетът има излишък от 621.5 млн. лева, но се планира дефицит от 2.874 млрд. лева към 31 декември. Ако приспаднем от фискалния резерв сумата на дефицита, който ще се натрупа до края на годината и сумата в банките, то остават над 5.6 млрд. лева.

При минимален размер на резерва от 4.5 млрд. лева, свободният остатък е 1.1 млрд. лева, но това е междинна сума. През декември предстои падеж на вътрешен дълг в размер на 400 млн. лева, но и обявените нови емисии държавен дълг през ноември са в подобен размер – 370 млн. лева. През октомври вече бяха емитирани 200 млн. лева.

Тук не се включват вземания на държавата в размер на 1.7 млрд. лева от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Помните – той изплати гарантираните депозити в КТБ, отчасти с държавен заем, отчасти за сметка на вноските на банките. В бюджета за 2016 г. е предвидена държавна гаранция към Фонда, така че институцията да може да вземе заем и (предполага се) да възстанови сумата на МФ. Приходи от осребряване на имуществото на КТБ също биха помогнали, но МФ вече занижи очакванията за сумата която ще бъде събрана до 30%, и то вероятно в дълъг период.

ПИБ също ще продължи да възстановява държавната помощ.

Наистина, освен дефицита от 1.8 млрд. лева през 2016 г., МФ трябва да покрие и дълг с предстоящ падеж. Следващата година обаче е относително
благоприятна в това отношение – няма падежи по външен дълг (освен инвестиционните заеми от международни институции), а падежите по вътрешния дълг са в размер на 1.05 млрд. лева (на база данни на МФ към 30 септември и като се има предвид, че емисиите през октомври и ноември няма да падежират през 2016 г.).
За 2016 г. разчетените средства за погашения по държавни инвестиционни заеми са в размер на 171,3 млн. лв., според доклада към проектозакона.

Това означава, че МФ залага ликвиден буфер, в размер, доближаващ 4 млрд. лева, и то без да се смята връщането на парите, дадени за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. Съмнително е, че това се прави само заради стрес тестовете на банковата система и фонда за преструктуриране на банки. Имаше идея последният да се захрани за сметка на буфера на управление „Банково“ и това решение трябва да се вземе на политическо ниво, като се дискутира открито.

Възможно е също така предвиденият буфер в тавана за дълга да е заради проблемите в енергетиката, а не само заради банките. Вероятните обяснения включват ощe: резерв във връзка с водени съдебни дела срещу държавата, подготовка за обратно изкупуване на дълг или презастраховане.