дизел

Ръстът на постъпленията от ДДС идва повече от намаляване на данъчния кредит, отколкото от начисления ДДС, а над 80 от данъка върху доходите идва от облагане на заплатите. Това показва доклад на МФ за изпълнението на данъчните приходи, който се появява в разгара на провокирания от питане на БОЕЦ скандал за несъбрания ДДС.

В него се прави оценка за ефекта от мерките срещу укриването на данъци, но в раздела за течните горива, което е актуалната тема в момента, тази оценка е спестена.

През миналата година като цяло са събрани с 10% повече данъци и те достигат 29.9% от БВП, отчита МФ.

данъци

Основният източник на приходи в бюджета остава ДДС – 31% дял и ръст с 9% спрямо предходната година. Общо през последните три години те са нараснали с 28.3%. При това ръстът на ефективно внесения данък е със 17.6% спрямо 2014 г., докато приспаднатия данък се е увеличил за периода едва с 4.5%. През 2016 г. той дори е имало спад на данъчния кредит.

Влияние върху динамиката на ДДС оказва както събираемостта, така външната търговия и цените на петрола. Когато петролът поскъпва, може да имаме по-висок ДДС, начислен на границата, но и по-висок приспаднат данъчен кредит. От друга страна, опитите на НАП да се пребори с ДДС измамите и особено мерките срещу признаване на данъчен кредит за лични активи (данък уикенд) водят до по-малък размер на приспаднатия данъчен кредит.

Ефективно внесеният ДДС през миналата година е 15 562,8 млн. лева, а приспаднатият – 6 242,5 млн. лева.

Данните за корпоративния данък представляват интерес с това, че показват силно намаляване на загубите. Постъпленията от корпоративни данъци (в т.ч. корпоративен данък и данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица) нарастват с 37,4 % (628,7 млн. лв.) за периода 2015-2017 година.

Данъчната печалба през 2016 г. е била 20 273 млн. лв. , а данъчната загуба – 5 925 млн. лева. През 2014 г. числата са били съответно 16 468 млн. лв. и 11 517 млн. лв. Силното намаляване на данъчната загуба е добра новина, тъй като дава стабилност на приходите предвид пренасянето на загуби.

Освен това за периода данъкът на финансовите институции е нараснал с 81,3%, което се дължи на печалбите в банковия сектор.

Приходите от данък върху доходите нарастват повече от средното – с 12.7%. За целия период 2014-2017 г.  постъпленията се повишават с 28.5 %, под влияние на бързия ръст на заплатите. Освен това през последните години заетостта се увеличи от 61 на 67.5%.

Съществената част от доклада заемат мерките срещу избягване на данъци, но липсва цялостна оценка на ефекта от тях.

Подробно са описани мерките срещу търговците на горива, които не спират от 2013 г. насам и целят проследяване на доставките, транспорта, съхранението и продажбите, включително с GPS и други техническите средства за контрол. От 2016 г. е в сила и изискване за обезпечаване на сделките. В доклада обаче няма никаква оценка за ефекта от тези мерки (например, разкрити допълнителни приходи), а само се посочват брой проверки, съставени актове, образувани досъдебни производства.

Само на едно място се посочва, че проверените лица, търгуващи с горива, в хода на
кампанията са внесли 189 305 лв. В доклада пише, че през 2017 г. митническите органи са извършили общо над 14 хил. физически проверки за спазване изискванията на ЗАДС и нормативните актове за неговото прилагане.
В резултат на осъществения акцизен и митнически контрол са предотвратени щети за бюджета в размер на над 11,2 млн. лв. (над 7,5 млн. лв. от акциз на цигари, над 2,5
млн. лв. от акциз на тютюн за пушене, над 1 млн. лв. от акциз на етилов алкохол и алкохолни напитки, над 0,25 млн. лв. от акциз на енергийни продукти). Горивата не се споменават. В резултат на 42 ревизии по Закона за акцизите са установени задължения за акциз са в размер на 12,1 млн. лв., като след прихващанията установените суми са възлезли на 8,8 млн. лева, пише също в документа. От тези частични данни също не може да се направи пълна оценка.

Горивата бяха включени и в списъка на стоките с висок фискален риск. Според НАП ефектът от работата на фискалния контрол през миналата година включва ръст на приходите от данъци и осигуровки на лица, които извършват износ за ЕС или внос от ЕС с рискови стоки в размер на  92,5 млн. лв. спрямо 2016 г.. А приходите от лица, транспортиращи стоки с висок фискален риск, са се увеличили с е 79,2 млн. лв.

Останалите мерки сякаш имат по-скромно въздействие. В резултат на ревизиите на електронни магазини са разкрити данъци за 13 млн. лева. Не се споменават данните за допълнително събраните суми чрез търсене на солидарна отговорност, които са значително по-големи и за които НАП спомена в опит да убеди, че не е останала пасивна на фона на 5.8 млрд. лева несъбрани задължения по ДДС.

Доста внимание се обръща на мерките срещу недекларираната заетост, но отново липсва цялостна оценка на техния ефект. Посочено е,  че по данни на ЕК от 2017 г. недекларираният труд в България е 17.8%, което отрежда на страната пето място в ЕС.

Една интересна цифра засяга проверките за незаконно наемане на чужденци. През миналата година  се забелязва почти двойно увеличение на броя на чужденците в проверявани предприятия – 6 950, от тях 4 767 наети по трудово правоотношение и 341 командировани, за сравнение през 2016 г. техният общ брой е 3 752. Естествено, посоченото число не включва чужденците в предприятия, които не са обхванати от проверки. Нова тенденция е съдружници в предприятия от трети страни (най-често Турция), да работят у нас без командироване.


Темата за ефекта от контролните мерки спрямо течните горива е особено актуална, тъй като постоянно се променят законите, свързани с тях. Последният законопроект, който нашумя, е за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и горива. Според авторите му от ОП, БСП, „Воля“ и др., около 30% от търговията с горива е в сивия сектор, което води до пропуснати ползи за бюджета от 1 млрд. лева годишно. Те цитират данни на МФ от 2015 г. Проектът въвежда регистрационен режим (към министъра на икономиката) за търговците и складовете, както и изисквания за транспорт и съхранение. Важен детайл е изискването на обезпечения (банкови гаранции) в полза на МИ, включително за публични вземания. Такива обезпечения вече са въведени в полза на НАП.

Въвежда се и изискване за минимален капитал в размер на 3 млн. лева, както и за минимална вместимост на съдовете за съхранение. В отворено писмо фирмата „Блу енерджи газ“ от Добрич, която търгува с LPG, твърди, че предложенията ще доведат до монопол и са в интерес на големите вносители, съхранители и складодържатели.

„Ясно е кои фирми веднага ще отговорят на специалните условия за регистрация по проектозакона – Топливо АД, Ви – газ България ЕАД и Лукойл България АД“, пишат управителите на дружеството, което смята, че изискваните минимални количества означават да държи складова наличност за четири месеца напред.

В друго становище Асоциацията на търговците на горива от Бургас заявява, че законът е в интерес на Българска петролна и газова асоциация.

Министерство на икономиката макар да подкрепя идеята, изразява резерви във връзка с обезпеченията и Директива 2015/1535 от 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

В становището си МФ подкрепя по принцип проекта, но предупреждава, че според правото на ЕС ограниченията на стопанската дейност трябва да са пропорционални на преследваната цел.