Министерството на финансите предложи противоречиви идеи за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които прекомерно увеличават тежестта върху определени лица под мотото за борба с контрабандата.

Забранява се държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса, предвижда първата от тях. След рязкото поскъпване на цигарите през последните години има бум на продажбите на нарязан тютюн и съответно заготовки с филтър. Сега тази дейност се поставя на ръба на закона, срещу заплахата от глоба в размер от 100 до 500 лв. Като се има предвид, че ръчно свитите цигари се използват от най-бедните хора, тази разпоредба и прикачената към нея глоба със сигурност ще загубят доста гласове на ГЕРБ при предстоящите избори.

Подобен ход не е политически мотивиран, нито дори има голям фискален смисъл. Само човек, откъснат от реалността, може да предположи, че хора с пенсия под 200 лв., ще купуват цигари с бандерол по примерно 4 лева. Това е загубена кауза.

Предложението съвпадна с новата съвместна кампания срещу контрабандата на „Булгартабак“ и МФ (виж колажа). То също така идва ден след като Булгартабак (по информация на bivol.bg с нов офшорен собственик, за което не е уведомена КЗК) се похвали в отчета си с 12.6% ръст през първото полугодие, а бандеролният пазар е нараснал със 7.8 на сто. Вследствие на предприетите от правителството мерки контрабандата е намаляла значително и цената на цигарите без бандерол се е повишила до 35-37 лева на стек. Въпреки това, оплаква се „Булгартабак“, недостигът на оборотни капитали продължава да е задържащ фактор, магазинчетата не заявяват достатъчно, а най-слабооборотните зареждат само най-купуваните цигари. (Дано някой управник не разчете това като желание на собственика на БТ да се въведат законови изисквания за продуктово разнообразие или за минимален оборот.)

Други мерки срещу контрабандата – на пазара на горива, също имат своето продължение в закона за акцизите.

С цел предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение като гориво за отопление, а като моторно гориво, е предложено увеличаване на акцизните ставки за енергийните продукти, използвани като гориво за отопление, обяснява МФ.

Но увеличението на акциза за горивата за отопление е драстично. Ставката за газьола се увеличава от 50 лв. на 645 лв., тоест изравнява се с автогазьола. Ставката за за тежки горива и тежки масла, различни от смазочните се вдига от 50 на 400 лв. При керосина имаме увеличение от 50 лв. на 645 лв., а ставката за втечнен нефтен газ (LPG), която бе нулева става 340 лева.

Не е ясен фискалният ефект от мярката. Голяма част от увеличението ще засегне болници и училища, които са на бюджетна издръжка и МФ ще трябва да задели повече средства от бюджета за тях. Колко са останалите, които зареждат маркирано гориво за отопление вместо газьол, в мотивите към законопроекта не пише.

Друга промяна се отнася до т. нар. „независими малки пивоварни“, които според закона плащат двойно по-нисък акциз. Занапред за такава ще се счита пивоварна с годишно производство до 50 000 хектолитра бира годишно. Сега малка е пивоварна, която произвежда до 200 000 хектолитра (1 хектолитър е 100 литра) бира на година. Промяната може би цели да изпревари бума на т. нар. крафт бира, преди да е достигнал до България.