Влади Горанов

През следващата година България може да поеме нов дълг (вътрешен и външен) в размер до 2.2 млрд. лева, е записано в проектозакона за държавния бюджет. Част от този дълг може да се емитира по Средносрочната програма (MTN) за емисия на дълг до 8 млрд. евро на международните пазари, която бе ратифицирана след спорове през 2015 г. В рамките на програмата бяха емитирани общо пет емисии на стойност 5.1 млрд. евро, тоест не бе усвоен целият обем. Възобновяването на тази програма не е обсъждано досега и не е ясно каква причина го налага.

„Средствата, получени от реализиране на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари чрез пласиране на бъдещи емисии облигации, ще бъдат от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс през периода 2015-2017 г. за рефинансиране на държавния дълг, за покриване на очакваните бюджетни дефицити, както и за гарантиране нивото на фискалния резерв“, бе записано в мотивите, с които средносрочната програма бе представена на парламента през 2015 г. Основната опорна точка на ГЕРБ тогава бе, че дългът се емитира с цел да се посрещнат падежите.

Намерението е изненадващо най-малко по три причини:

Първо, при ратифицирането на програмата бе обявено, че тя е за три години и приключва в края на 2017 г. Параметрите бяха коментирани многократно, включително финансовият министър Владислав Горанов неведнъж е заявявал, че става дума за „3-годишен консултантски договор“ с банките, тоест до края на 2017 г. (виж и тук, тук)

Съответно в проектобюджетите за 2018 и 2019 г. не беше включен текст, който предполага поемане на нов дълг по Средносрочната програма. Възможно е да има удължаване на програмата и договорите с четирите банки, но това не е обявявано досега и най-вероятно изисква последваща ратификция (ако в непубличните споразумения има срок от три години).

Двата договора – за дилърство и агентство, както и Актът за поемане на задължения са публикувани без  ясно фиксиран краен срок. В тях е записано, че МФ може да прави промени, ако не се засягат съществени задължения и ангажименти на емитента. Допълнение: В писмен отговор от МФ уточниха, че програмата е безсрочна (виж накрая).

Второ, в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2019-21 г. е записано:

„В началото на 2015 г. беше основана Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на МКП. Програмата представлява стандартизиран за международната инвестиционна общност инструмент за емитииране на облигации, подчинени на английското право, регистрирани за търговия на Люксембургската фондова бора, с клиринг и сетълмент в Юроклиър и Клиърстрийм. Максималният обем на дълга, който може да бъде поет по нея е 8 млрд. евро, като до момента са емитирани еврооблигации със съвкупен номинален обем от 5,144 млрд. евро. Условие за поемането на дълг по програмата е наличието на одобрение за това в съответния приет от Народното събрание годишен закон за държавния бюджет, където се определя и годишен лимит за издаване на книжа по програмата. Програмата осигурява възможност за гъвкавост при избор на най-оптималната стратегия за реализиране на емисионната политика.
Планираната фискална консолидация в средносрочен план, поддържането на стабилна ликвидна позиция на фиска и отсъствието на пикови плащания по държавния дълг през периода 2019–2021 г. не предвиждат използването на този инструмент за обезпечаване на необходимото дългово финансиране през следващите три години.“

Средносрочната стратегия за дълга е приета от правителството през октомври 2018 г., преди да стане ясно, че договорът за изтребители на стойност 2.1 млрд. лева няма да се плаща разсрочено.

Трето, остава в сила аргументът, посочван от МФ относно липсата на необходимост от рефинансиране на дълга до края на 2021 г. За сметка на това е налице струпване на падежи през 2022-2024 г. Това, както и сравнително високото ниво на фискалния резерв (над 10 млрд. лева към 30 август) са повод за подновяване на обосновката по Средносрочната програма.

Пазарните условия са атрактивни и МФ очевидно иска да емитира дълг при клонящи към нула лихви, за да превърти дълга с изтичащ падеж.


ДОПЪЛНЕНИЕ:

След публикуването на статията бе публикувана нова Стратегия за управление на външния дълг за периода 2020-2022 г., в която се допуска използването на средносрочната програма, както и предварителното натрупване на средства с цел посрещане на падежите по дълга след 2022 г.. Освен това бе получен следният отговор от МФ:

„Поемането на пазарно-ориентиран дълг се осъществява в зависимост от конкретните пазарни условия и при възможно най-добрата цена за финансиране на държавата. Възможността за външно финансиране посредством GMTN програмата в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. не предполага задължителното ѝ използване. GMTN програмата няма времеви срок на действие, но е ограничена до максималния съвкупен номинален размер на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнението ѝ. Ратифицираните от Народното събрание Договор за дилърство, Договор за агентство и Акт за поемане на задължения определят единствено правната рамка, по която впоследствие могат да се емитират облигации в рамките на лимита на програмата в размер до 8 млрд. евро или равностойността им в други валути.“