Правителството одобри мерките за подготовка за Валутния механизъм (ERM 2) и към Банковия съюз до юли 2019 г. Планът съдържа ангажименти, които бяха договорени с писмото на БНБ и МФ от края на юни, което отвори пътя към ERM2, вследствие на което бе отправена заявка за членство в Банковия съюз.

В Плана за действие са включени следните групи мерки:
– засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство, като се предвижда към края на 2018г. те да бъдат одобрени от Народното събрание;
– подобряване на макропруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;
-засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);
– подобряване на рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения;
– засилване на рамката за борба с изпирането на пари;
– модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР;
– ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

От документа става ясно, че стрес тестовете на банките, ще започнат през септември – октомври и ще се извършат до юни-юли 2019 г. Документът не съдържа други подробности за този процес, например, за начина, по който ще бъдат избрани одиторите.

Пенсионните фондове трябва да подобнят оценката на ценни книжа (определянето на рисковата премия, която служи като дисконтов фактор) и недвижими имоти (методи за оценка и професионален опит на оценителя). Подобни усилия се очакват от застрахователния сектор по отношение на оценката на някои трудноопределими стойности на активи и въвеждане на изисквания за професионален опит на независимия оценител на притежаваните недвижими имоти. В отсъствието на титулярен подуправител, отговорен за застраховането (след оставката на Ралица Агайн) КФН трябва да приложи риск-базиран надзор в сектора. До края на годината трябва да се тества система от критерии за категоризация на застрахователните дружества според степента им на риск и системна значимост.
До март 2019 г. (преди срока за транспониране) трябва да бъде публикуван законопроект за прилагане на Петата директива за мерките срещу изпиране на пари.
Преди дни бяха публикувани и предложенията за промени в Закона за БНБ. Този законопроект обаче не съдържа важни промени, които ще се наложат в Закона за БНБ, ЗКИ и Закона за преструктуриране на банки във връзка с механизма на тясно сътрудничество. Трябва да се разпише по какъв начин БНБ ще прилага указанията на ЕЦБ, но вероятно по този въпрос още се преговаря.

Липсва яснота за това в каква посока ще поеме поисканото от ЕК и ЕЦБ подобряване на управлението на държавните предприятия – друг ключов момент от подготовката за ERM 2. Този процес вече започна с попълване на въпросници, но в плана от мерки има само график за обсъжданията с ОИСР.

Едновременно с това Министерският съвет одобри на 22 август Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране (на банки), подписано в Брюксел на 21 май 2014 г., и предложи на парламента да го ратифицира. Единният фонд за преструктуриране е свързан с втория стълб на Банковия съюз. България разполага със свой фонд за преструктуриране, от който може да се финансират мерки по оздравяване на банки. В него са събрани над 400 млн. лева.

България следва да участва в този механизъм, включително и в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество (приемане в Банковия съюз). Споразумението трябва да бъде ратифицирано преди това.

Според правителството приложното поле на Единния механизъм за преструктуриране е идентично с това на Единния надзорен механизъм както от гледна точка на участващите държави членки, така и по отношение на попадащите в обхвата му финансови институции. В Единния надзорен механизъм задължително участват всички държави членки от еврозоната, а страните извън нея могат да участват чрез установяване на въпросното тясно сътрудничество между Европейската централна банка и националните компетентни органи на тези държави.