ТЕЦ Марица Изток 2

Когато преди дни написахме, че българската енергетика се нуждае от авариен план, още не беше ясно, че нещата ще ескалират толкова скоро. Поводът тогава бе проектът за „Турски поток“, който се случва при влошени параметри и е с неясно финансиране, което поставя БТГ и българската държава под натиск. Но бомбата всъщност е заровена в Маришкия басейн.

На 14 март Петьо Иванов, шефът на БЕХ – холдингът, който обединява държавните енергийни компании, съобщи, че по предварителни отчети ТЕЦ „Марица Изток“ 2 е на загуба през 2018 г. от около 330 млн. лева. Изявлението му, което потвърждава опасенията, че централата е пред фалит, бе направено, докато енергийният министър Теменужка Петкова е на посещение в Азербайджан заедно с премиера Бойко Борисов. В края на миналата година тя обеща на работещите от централите в Маришкия басейн, че правителството прави всичко възможно, за да осигури тяхната работа. Това включва и действия за дерогация от изискванията на ЕС за вредните емисии – на които не отговарят не само ТЕЦ „Марица Изток“ 2, но и останалите две централи (т. нар. американски централи).

Финансовите проблеми на ТЕЦ „Марица Изток“ 2

От думите на Иванов става ясно, че топлоцентралата вече дължи 1 млрд. лева на БЕХ. Според баланса към 30 септември задълженията към свързани лица бяха 740 млн. лева. Централата е в технически фалит и само фактът е най-големият й кредитор е дружеството-майка, отлага този факт.

За да избегне фалита, който може да се случи по искане на други кредитори, а и по ТЗ дружеството е длъжно само да обяви непплатежоспособност, БЕХ планира да увеличи капитала с 600 млн. лева. Това ще стане чрез преоформяне на дълг в капитал (предвид вероятността от фалит, това е почти равнозначно на отписване). За останалите задължения на централата ще се търси разсрочване.

От изявлението на Иванов не става ясно как ТЕЦ „Марица Изток“ ще продължи да плаща за квотите C02, ако БЕХ спре да я подкрепя. Според Иванов целта е само да се даде „допълнителен живот“ на централата.

Самата БЕХ едва ли разполага със свободни средства, за да продължи да поддържа централата. Отчетът на холдинга към 30 септември 2018 г. показва парични средства от 1.057 млрд. лева. Но през октомври холдингът погаси първия облигационен заем от 500 млн. евро, като увеличи размера на втория с 50 млн. евро (нето – 450 млн. евро). През март холдингът и Булгаргаз договориха банкова гаранция за заплащане на 2/3 от глобата на Европейската комисия (общо 77 млн. евро, предполага се, че БТГ, което е печелившо дружество ще плати останалата част). Холдингът разчита на постъпления от дивиденти от дъщерните си дружества, както и на погашения по заемите. Досегашните отчети не показват достатъчни нетни парични потоци в системата.

Спасителната мярка за държавния ТЕЦ изисква Европейската комисия да разреши държавна помощ. За да издаде разрешение комисията, БЕХ трябва да я убедив  дългосрочната жизнеспособност на ТЕЦ „Марица изток“ 2. Освен това вероятно трябва да се представят мерки за преструктуриране и и мерки, компенсиращи нарушаването на конкуренцията в резултат на финансовата инжекция. От думите на Иванов става ясно, че въпросът се обсъжда с ЕК от януари.

Дори комисията да издаде положително становище, това не решава дългосрочно проблема на ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Отчетът за деветмесечието показва, че при приходи от 440 млн. лева, тя има загуба от 266 млн. лева. Загубата почти изцяло се дължи на разходите за покупка на квоти за емисии парникови газове – 259 млн. лева за деветмесечието. Въпреки че данните, съобщени от БЕХ, показват леко забавяне на темповете на трупане на загуби през последното тримесечие, лесно се вижда, че преоформянето на дълга само ще забави фалита. Освен ако не се стигне до поскъпване на електроенергията.

Това е така заради цените на въглеродни емисии. През последните 12 месеца тяхната цена се удвои, а за три години е нараснала с 350% – от примерно 5 евро за тон CO2 до 22 евро.  Докато ЕС е твърдо ангажиран с целите на Парижкото споразумение от 2015 г. и с прехода към нисковъглеродна икономика, не бихме могли да разчитаме да понижение на цените – освен в резултат на технологичен пробив. През декември 2018 г. министерство на енергетиката съобщи, че БЕХ е купил 6,5 млн. квоти вредни емисии за около 324 млн. лева за ТЕЦ „Марица-Изток 2“, които осигуряват работата на централата през 2019 г. Тогава МЕ обяви, че предвид очакванията за ръст на цените ще направи нова покупка на квоти до края на март 2019 г.

БЕХ вече е похарчил 1 млрд. лева от парите на държавата, своите кредитори и от печалбите на останалите дружества, за да поддържа централата край Раднево. Затова, преди да се отпишат (де факто) 600 млн. лева, Министерството на финансите и Министерството на енергетиката трябва да представят алтернативни сценарии и да подготвят авариен план за действие. ТЕЦ „Марица Изток“ 2 се смята за ключово предприятие за енергийната сигурност на страната, но загубите, които генерира, са риск за финансовата сигурност на енергетиката.

Основен аргумент за запазване на централата, е, че заедно с нейните доставчици, тя осигурява значителна част от заетостта в региона. През ноември КНСБ организира митинг на работещите в мини „Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2, на който поиска и получи обещания за запазване на централата и дела й в енергийния микс. Основен аргумент е, че държавната енергетика в региона осигурява 100 000 работни места. Това обаче не е вярно. По данни на НСИ заетите, включително в държавната администрация в цялата област Стара Загора са 104 хиляди в края на 2018 г. Във всички случай броят на работните места под риск е твърде голям, а възможните решения (например, промяна на горивната база) – твърде малко, особено ако се има предвид опасността от затваряне заради неизпълнение на еко изисквания.

Времето е важен фактор. Правилният момент за постепенно пренасочване на работници е сега, когато икономиката отчита недостиг на работна сила, а не след една или две години, когато е вероятно тя да се намира в по-ниска точка на икономическия цикъл.

Също така е време да започне проучване на множеството инструменти (включително на  ЕС) за преквалификация и осигуряване на заетост на лица, освободени от рудодобива и други тежки индустрии.

Затварянето на стратегическо предприятие като ТЕЦ „Марица изток“ 2 безспорно ще бъде голям шок за цялата икономика и необходимо да се преценят всички възможности, то да се избегне – алтернативи за използване на наличното оборудване, инвестиции в технологично обновление (ако такова изобщо все още е възможно) и др. Но наливането на държавни пари без ангажименти и ясен план трудно може да нареди сред възможните решения.

Защитниците на централата биха могли да кажат, че финансовата инжекция от БЕХ на практика изравнява условията с тези на американските централи. Докато американските централи получават доплащания, включително за разполагаемост (400 млн. лева годишно), които се дотират чрез цената и фонд Сигурност на енергийната система, ТЕЦ „Марица Изток“ 2 бе оставена да зависи от свободния пазар. Но дали миналата несправедливост може да е оправдание за бъдещо наливане на пари?

Тези въпроси доста закъсняват.

Новите екоизисквания

Изявлението на директора на БЕХ не дава отговор на може би по-важния въпрос, свързан с изпълнението на различните европейските изисквания.

На първо място, с цел да се постигне по-ефективна компенсация за производителите и да се гарантира сигурността на доставките, ТЕЦ „Марица Изток“ 2 (и други производители) би могла да получава плащания по линия на т. нар. механизъм за капацитет. Това е алтернатива на плащанията за разполагаемост, каквито централата не получава за разлика от частните ТЕЦ в района и отчасти на плащанията за студен резерв, от които тя се отказа в полза на ТЕЦ „Варна“, придобита (вече официално) от Ахмед Доган.

Този механизъм предвижда няколко типа компенсации – стратегически резерв, което съответства на сегашното понятие студен резерв (който се активира в пикови моменти) и търгове за разполагаемост. Комисията смята плащанията за стратегически резерв за по-малко изкривяващи пазара. Предложението е част от пакета за чиста енергия и се обсъжда от 2016 г. Допълнение: То бе одобрено през март. България има време за реакция само до края на 2019 г., като за целта трябва да нотифицира комисията и да представи ясен план за това, как ще се определят плащанията за капацитет (на теория те трябва да покрият постоянните разходи, но не и CO2) и как ще се финансира този механизъм.

Плащането за капацитет се разглежда като вид държавна помощ и минава през оценка от Европейската комисия. Съгласно новия европейски регламент обаче се ограничава плащането за капацитет на електроцентрали с високи въглеродни емисии – 550 грама СО2/кВтч или повече.  Това изискване ще влезе в сила от 2025 г.

Освен това съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността (Директива 2010/75/ЕС)  държавите в ЕС трябва да спазват национален таван на емисиите на прах и вредни емисии, основно серен двуокис. Инсталации, включени в преходен национален план, могат да се ползват от дерогация от строгите норми за допустими емисии до 2020 г., при условие че продължават да се спазват националните норми. През 2017 г. бяха гласувани промени, които завишават изискванията към емисиите вредни газове, като се увеличават изискванията за нивото на очистка и се добавят нови замърсители като живак. Срокът за постигане на съответствие е 2021 г. по отношение на азотни оксиди, серен диоксид, малки частици и живак.

България търси дерогация за централите в „Марица Изток“.

Новите европейски изисквания са свързани с допълнителни разходи и в редица европейски документи се прави прогнозата, че въглищните централи няма да могат да останат рентабилни и голяма част от тях вероятно ще бъдат изведени от експлоатация.

У нас само централите в Маришкия басейн осигуряват повече от 40% от производството на електроенергия и въпросът за сигурността на електроснабдяването вече изисква спешни мерки.

През януари МЕ представи Проект на интегриран национален план за енергетиката и климата, съхраняването на въглищната индустрия. В него производството на енергия от местни въглища до 2050 г., е определено като национален приоритет.

Как тази цел ще бъде постигната с оглед на описаните по-горе европейски изисквания, остава неясно. Отлагането на решенията, включително на непопулярни решения, рискува сериозно поскъпване на тока в бъдеще и нарушения на сигурността на доставките.